Възможно ли е едното дете да бъде обичано повече от другото?

Публикувана: 3 ноем. 2008, 10:10 ч.
Последно мнение: 6 ноем. 2008, 16:18 ч.

6 614
71

# 45 4 ноем. 2008, 10:32 ч.

toni_ls,

с вторите деца не попадаш в същите ситуации, но повярва ми, има с какво друго да те изненадат. Grinning

Grinning

Ето обаче пример за по-малко или направо липса на обич към второто дете:

С мъжа ми се женим, след сватбата са събрани роднини и приятели на допълнителна почерпка. В този момент става свекарва ми, прегръща другата си снаха и казва" Аз имам един син и една дъщеря" , естествено имайки предвид не мен и моя мъж, а другият си син и снаха.

Всички се умълчават Shocked

Shocked

, майка ми става и казва" Щом имаш един син и една дъщеря, то аз си взимам мойта"
И аха-аха да си отида вкъщи в деня на сватбата.
Ама аз нали съм кротка, търпелива и прощавам всичко, та останах.

Виж целия пост

# 46 4 ноем. 2008, 10:40 ч.

Отстрани хората често си правят погрешни изводи. Децата са различни по пол, възраст, характер и тези разлики предполагат различно отношение и възпитание.
Любовта на кантар не се мери.

Виж целия пост

T

# 47 4 ноем. 2008, 11:16 ч.

Оооох....luda Peace

Peace

, май неправилно съм се изразила в частта за ситуацията.
Сигурна съм, че няма да е същото. Имах предвид, че с второто дете може би ще съм по-зряла, по-обучена, ако мога така да кажа и няма толкова лесно да се плаша и да преживявам най-незначители неща. Например - паднала и се ударила - голяма работа, вече знам, че ще стане, ще се изтупа и ще продължи...

Виж целия пост

D

# 48 4 ноем. 2008, 11:29 ч.

Цитат на: РЕНИ в пн, 03 ное 2008, 12:06

denigali, за баби, лели и прочее роднини е нормално да има такива предпочитания, но за майката- не. Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат отстрани.

Имам предвид баби,лели-за техните деца,дано си права понякога изглежда досто показно и грозно.

Виж целия пост

V

# 49 4 ноем. 2008, 12:27 ч.

Може ! До преди сватбата не знаех че може, защото не че имам перфектните родители /лека му пръст татко вече не е между нас/ , но те никога не са ни делили с брат ми. НО.елате да видите как е в семейството на половинката ми. При положение че имат голямо,3 стайно жилище в центъра родителите му са го набутали в старото си жилище в края на града,просто са го изгонили.Нали щерка им е при тях!Та-те си живеят в добре обзаведеният апартамент,а моят-в жилище което се ползва като мазе-всичко ненужно и старо просто се оставя там.Като видях как живее-си казах "е'си родителите" .Сина си - само да го видят - и почват да му се карат, от рода на защо така си облечен, защо не ни звъниш. Е как да им звъннеш като знаеш че всеки път ще ти се скарат.Един вид-ако има начин и не ги е срам от хората-ще се отрекът от него.

Знам че много дълго стана, но моят горчив опит го казва.ДА-има хора които си делят децата. Но тези хора са болни душевно, те са сакати, защото доброволно се отказват от обичта на другото,"осиновеното" дете.А то,милото ми очичките му светят-да му кажат една добра дума,да го похвалят-защото е много умен,чакащ нежност,жадуващ за обич и внимание.И сиго обичкам

Виж целия пост

Скубиду

# 50 4 ноем. 2008, 13:05 ч.

Vilism не мисля, че да предоставиш на детето си апартамент говори за липса на любов към него. Малко ремонт и нови мебели - отлично самостоятелно жилище. Аз не живея при родителите ми, а брат ми - да, ни най-малко не се чувствам пренебрегната от този факт. Не се заяждам, просто безпристрастно мнение.

Виж целия пост

V

# 51 4 ноем. 2008, 13:27 ч.

дааа, и аз мисля че е съвсем нормално,но не вярвам да са ти казали "отивай си, тука няма място за теб". защото на него точно така са му казали. и него още го боли,че е бил прокуден от дома.има още мнооого факти, защото не е лесно на никого да приеме че е необичаното,детето което се облича с дрехи от преди 10 години.та преди да се оженим той още ходеше с блузи които са му отпреди 10години. ooooh!

ooooh!

на някои места вече с дупчици. но сега може да им се вижда че бог високо,цар далеко-но за всяка злина си има наказание.защото стореното от тях наистина е зло-да си делиш родните деца.

Виж целия пост

Потребител

# 52 4 ноем. 2008, 13:34 ч.

Мооже, може и още как.
Аз имам едно и няма да мога по себе си да преценя, въпреки че много пъти съм се чудила, дали ако мислех да имам 2-ро ще мога да го обичам толкова - просто колкото и да се караме и спорим с дъщеря ми - тя е най-лъчезарното и отворено към света дете Hug

Hug

.
Това беше лирично отклонение. Имам доста близка "роднина" с 3 деца, 2 от които я обгрижвата колко могат от над 10 год. и въпреки това една добра дума не съм чула, но виж за изтърсака - все е най-умен, най-оправен, най-най, а другите, особено едното #Cussing out

#Cussing out

, абе не ми се мисли какво му е.

Виж целия пост

Скубиду

# 53 4 ноем. 2008, 13:40 ч.

О.К. Vilism, възможно е да има и такива родители, но смятам, че те са само изключения, които потвърждават правилото: децата се обичат еднакво.

Виж целия пост

T

# 54 4 ноем. 2008, 13:42 ч.

vilism, мисля, че родителите на мъжа ти са направили предостатъчно за него, осигурявайки му дом. Не знам на колко години е бил, когато сте се запознали, но за блузите - нормално е той да си ги е купувал, а не да носи само такива купени от родителите му. Нима те са виновни, че той е ходел със стари дрехи? Просто падам, когато чуя, че на някой му е осигурено жилище от родителите, но той страда и е недооценен и необичан. Ами да им тегли една майна, да се изнася от неприятното жилище и да се справя всичко сам тогава. Но не, доста по-лесно е хем да взимаш каквото може, хем да не си доволен. Впечатлена съм. Не искам да те засегна лично, но според мен хората са направили доволно много за мъжа ти.

Виж целия пост

A

Ветеран

# 55 4 ноем. 2008, 13:46 ч.

Ей, пусти имоти! ТОй има късмет, че са МУ ДАЛИ жилище, а не са го натирили да живее под наем. Явно горчилката е, че не са МУ ДАЛИ по-хубавото жилище.

Виж целия пост

Гост

# 56 4 ноем. 2008, 13:50 ч.

имам 2 деца. за мен и мъжа ми разлика няма в чувствата ни. дъщеря ни мъжа ми я глези повече, докато аз нито единия нито другия глезя. второто ни дете е момче. никога няма да почувстват това което описвате - единия да се чувства по специален и оттам по обичан или каквото и да е. за нас е важно като родители да отговорим на нуждите им и в моменти, когато те имат нужда да усетят любовта и загрижеността им към тях.
аз бях дете, което не беше разбрано от родителите си. никога не съм говорила с майка си за нещо, никога не сме излизали, тя май никога не ме е целунала или ако го е правила някакси вече е нямало смисъл за мен. никога никога не се е интересувала какво мисля, какво смятам да правя, а това ужасно много тежи особено в пубертета, или в моменти когато съм била объркана и съм се чудела какво решение да взема. това което все го чувствам е как съм била сама, все сама...а така е доста изтощително да се бориш с живота, без подкрепа, без съвет...

Виж целия пост

A

# 57 4 ноем. 2008, 14:03 ч.

Обичам еднакво децата си, но често им го показвам по различен начин, защото самите те са с различни характери, различни емоции, различни нужди и т.н.
Не знам. Възможно е, когато имам след години (живот и здраве) още едно дете, отстрани да изглежда, че го обичам повече, защото планираме по-голяма разлика между децата ни. Но не вярвам, че и 10 деца да имам, бих обичала някое повече или по-малко от другите...

Виж целия пост

V

# 58 4 ноем. 2008, 14:09 ч.

не искам да споря с никого.нито се оплаквам. просто казах че ги делят и това е. а това за жилището - да, не е на квартира, но не му се отделя и една стотна от вниманието което се отделя на другото им дете. да не би другото, любимото пък да е на открито. на едното винаги на празници се даряват подаръци тип "почисти гардероба", дрехи които е видно че няма да му станат.

но здраве да е .

Виж целия пост

T

# 59 4 ноем. 2008, 14:17 ч.

Разбирам, разликата е в отношението. За себе си - не мога да я усетя, понеже нашите нямат предпочитания към мен или към сестра ми (не личи да се интересуват особено и от двете, така че няма как да се засегнем Wink

Wink

)

Самата аз имам две деца, напълно различни като характер и като визия, и двамата са ми абсолютни любимци, не знам какво трябва да се случи, та да почна да фаворизирам едното примерно.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Имаме ли право да отправяме забележка към чужди деца?

16 473
415

Актуални теми и общи дискусии

Мъжа ми се кара непрекъснато на детето

3 570
19

Лични и семейни отношения

Как реагирате на забележки от чужди хора към детето ви?

3 419
41

Нашите деца от 1 до 6 години

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.