Тъкмо мъжо закара тъщата на автогарата (за да се увери, че няма да се върне ). И вече сме по-спокойни. Милата ми мамичка! Толкова е щастлива и добричка, но от прекомерна загриженост направо ме подлуди. Ние с Ники искаме да се опитаме да се справим сами. Всъщност той върши всичко, а аз като пчела майка само нареждам. Продължавам да вдигам температура и това ме държи извън строя почти целия ден. Май ще да е от гърдите. Та да споделя-никакво отлагане-горещи душове, масаж, постоянство за да слезе млякото, че направо ми се разказаха игрите. Имах такава топка под дясната мишница, че ми идваше да ходя с разперени ръце.
Качих снимка за първа страница. Снимките на Яна в албума не са много, но доста от първите снимки са си направо натуралистични, та реших да ви ги спестя. Ще се опитам да разкажа максимално кратко (това ще е подвиг )
В събота, като знаете, ви известих за загубата на уважаемата ни тапа. Нямах намерение да се обаждам на докторката, защото нали можело и след седмица да родиш при това положение. Реших да съм примерна. В 10ч я будя (била е до 01ч на работа) и тя ми вика, че тъкмо ме сънувала. Веднага ми каза да тръгвам, защото нямало да докарам до понеделник. Настана пълна суматоха. И аз нямах приготвен багаж, не бях си изпила Дуфалака....изобщо не бях готова. Аз си бях приета предния ден. Настаниха ме на едно легло и лекарката като дойде ме тушира. Пипала главата на бебето, шийка изгладена и мека . Пък аз мислех да не се обаждам. Докато се върна в леглото, настъпи неконтролируем процес на изтичане на води. Добре че успях да си подложа от онези чаршавчета. Сложиха ми колан за тоновете и в 14:40 ме вкараха в операционната. Прекрасен анестезиолог, много внимателен екип. Имаше и екстра-гледаха на мен и като на интересен медицински случай. Спиналната упойка не ми създаде дискомфорт. Оказа се, че операционната маса е подвижна. Не усещах болка, но сякаш имах излят бетон точно под ребрата. Като започнаха да дърпат, натискат и бутат, цялата се тресях (заради масата). По едно време мислех, че циците ми са изтеглеени вече до пъпа, та ги проверих (там си бяха). Яна я чух като изгъргори и я отнесоха. После извадиха плацентата и ме кщретираха дълго и обстойно. Оказа се, че другите две бебета са излезли с плацентата на Яна. Просто са се били срастнали с нея. Докторката ги снима и щяла да ги ползва за научна публикация в някакво медицинско списание, защото било първия случай на триплодна бременност с два плода за резорбция.
На първия час ми дадоха Яна да се кърмим. После си беше при мен по цял ден до 12ч. вечер. Има жълтеница и е много поспалива, което затруднява храненето. Много бях притеснена, но сега малко по малко ще се оправим. Ох, отивам да се кърмим (със силиконки ), че детето се съдра да реве.
Да честитя дечицата на Деница, Руми, Марожинка, Астера и Тео! Живи, здрави и послушни!Бягааааам.