Фитнес за мозъка?

В момнента никаква гимнастика на мозъка не правя и чувсвам как леко закърнява В майчисто съм и всичко се върти около детето.Единственото,което правя е да играя канаста или белот/е все е нещо/.
По принцип преди ми беше ежедневие да си товаря мозъка активно/предвид работата,която върша/...ама сегааа

Реших да излюпя и второто чадо набързо, та да почна след туй борбата с бременно-кърмаческото затъпяване. Да не си хабя два пъти патроните, демек.

Ще му кажа твърдо нЬе с джогинга за мозък на Д-р Кавашима.

Засега ми стига да повторя бързо един след друг няколко пъти пъти името му с различн интонация. Да видим после и той кога ще ми тегли една майна.

Aз съм отгледана с рибено масло-много е полезно както по горе е написано,даже и против настинка.

 Бързам и аз да се запиша при тези, които се мислим за умни.
 Напоследък гимнастиката за мозъка, която практикувам е да решавам най-различни задачи за втори клас по телефона, докато работя и правя други неща. Мога да се справям и с четвърти клас по същия начин, откривам неподозирани спомени от началното си образование, закотвени в главата ми.
 Решавам всякакви тестове и онлайн куиз игри, на които попадам. Обичам да попълвам логически тестове и така.
 

Омега 3 мастни киселини( DHA и EPA (lat.)) се съдържат най-много в една малко пренебрегвана от кулинарите риба -скумрията. Обичам да ходя за риба, така си почивам от иначе леко досадната необходимост да мисля бързо, когато съм на работа. Работата ми е свързана с  логическо подреждане на мисълта, с  нужда от вечна концентрация.
 Сега съм по майчинство и си тренирам дясното полукълбо на мозъка, мисля, че то беше свързано с емоциите, образността, символизма.
Мисля, че в темата повече се говори за тренировки на логиката. Логиката обаче не е всичко.

При мен липсва това "проветряване". Неволно запаметявам такива неща, които хич  не ме вълнуват, но, факт, помня с години.
Мои близки ми казват "ти помниш като слон".
Своята роля за това са изиграли езиците, а в последствие преводите.
Всеки ден уча по нещо ново, това е добре както за мозъка, така и за работата ми.

То това, че тренирам, не значи, че съм направила яки мозъчни мускули.
Гледам да не закърнявам поне и ... "хигиената" на труда, както упоменах, много ми е важна.
Нова информация рядко си притурям, предпочитам да умея да изваждам, когато ми потрябва, вече наличната или ако не е налице пък да намирам навреме това, което ми е нужно там, където то си съществува- това да го направя ще съм поне на половина толкова добра, колкото би ми се искало.
... и шоколада...

Наблягам на добавките, Гинко билоба тъй да се каже. 

Можете да пробвате и Шлемник байкалски, пък после пишете като благодарност за съвета. Споделете как действа и дали.

Аз чета, предимно. По-лошо стечение на обстоятелствата работата ми е такава, че се налага да се концентрирам и да запомням, правя фитнес или каквото там се нарича, твърде често. Любимата част разбира се ми е възстановяването, демек липсата на каквито и да било тренировки. Добрите спортисти държат на доброто възстановяване. И той така, мозъкът. Инак нема файда.

Моята класна в 4ти клас казваше: "Математиката е гимнастика на ума".

 За мен темата си е  сериозна. И размислите ми по въпроса - също. Жизненоважен ми е вида "фитнес", за който е темичката - сериозно говоря! Имам чувството, а и убеждението, че ще полудея от скука, рутина и еднообразие, ако не занимавам мозъка си с нещо ново, при това редовно (по тоя параграф съм по - вманиачена и от Киро Скалата ). Чета много и с огромно удоволствие, откакто се помня. Не съм спирала и да уча от много години, продължавам и сега, въпреки децата и работата (,пък и заради тях, защо не, не само заради себе си... ). Когато намеря малко допълнително време, записвам и уча и разни странични неща - по курсове. Не ми тежи (,освен понякога физически, признавам си ) - харесва ми! Занимавам се много и с децата - уча се около тях и от тях. Опитвам се да обмислям всичко, което смятам за сериозно. Не си падам по "живота по инерция". Използвам наученото в и за живота си, а каквото не знам - търся начин да го узная...Практическата ми полза от това е налице - не съм сърдита и луда, защото не скучая, забавлявам се, чувствам се чудесно и "заредена", във форма и в кондиция...и всичко това е ОК и за мен, и за семейството ми, защото ми се отразява добре, а, на всичкото отгоре, минавам и за изключително спокоен и уравновесен човек . При мен важи обратното на библейската мъдрост, а именно - не печал, а спокойствие ми носи знанието (да ме прощава мъдреца за перефразата! ) От това по-практично - здраве му кажи! ...Пък после...дреме ми за някакъв си загубен ключ, примерно...!

 Аз си признавам директно, че няма по-голям фитнес за ума ми от това да мога да предам цялата натрупана до момента информация по разбираем начин за някой, който е на 7 г. или на 10 г.  Като не визирам да го впечатля колко съм умна, а да го впечатля колко е интересно всичко това независимо от оценките, независимо от изискванията, просто да си говорим на един общ език, на натрупани впечатления,много ми е ценно да слушам заключения и размисли.
Това ми е много сложно и непрестанно съм в лична драма.
 Темата не е за това, но не мога да не призная, че основния ми мисловен фитнес към ден днешен са децата, разбиранията ми и очакванията ми са неприемливи  в различни окраски, гимнастиката е децата въобще и да не го разберат, защото е безсмислено.
 

От вчера съм инспирирана да редя пъзели. Темите в Хоби ми действат много позитивно.

Иначе чета ужасно много, често по цял ден. Никога не съм решавала кръстословици, но по едно време правех - играчка с мозъчето е, дума да няма.

О, и мисля. Мисля, мисля, мисля.. до пръсване. Но това не е хубаво понякога.

Кифлата е ужасно права. Една от причините да се страхувам да стана майка е дали ще успея да смилам цялата тази информация, да възпитавам правилно и да съхранявам себе си едновременно.

Не мисля, че правя нещо съзнателно и специално с цел да си развивам мозъчните гънки. Не бих казала: Ето, сега сядам специално да чета книга или да извършвам някаква друга дейност, защото това би ми държало мозъка в изправност. Възпитан ли си в такъв дух, то си идва напълно естествено, както яденето, ходенето в тоалетна и прочие. Може би е и въпрос на интереси, нагласи, светоусещане.
Като дете, си спомням, ме караха да ям мед с орехи или нещо шоколадово, преди изпит например. Доколко се е отразило добре на паметта или мозъка, не мога да кажа, но виж за дупето резултатите са повече от положителни 
Любима ми е една игра "Танграм" - 7 дървени плочки с различна форма, подреждат се различни фигури, голяма е краста и предизвикателство за въображението. Нямам време за нея напоследък.

Нещо не се връзва за мен в логиката систематично да гърчим мозъка буквално... Преди години млада, емоционално и професионално "зелена" поех едно голямо и тежко предизвикателство в работата. Месеци наред помнех и визуализирах целия си график с ангажименти за седмицата (включващ на ден по 5-6 срещи), така както бях ги маркирала в настолния календар. Една сутрин някой беше изтрил харда... И тетака - до ден днешен.

Малтретирам детето с образователни пъзели и игри от 10 месечно. На децата на близки приятелки също подарявам такива. Щот всички мъкнат маркови дрехи и голеееееми кукли/коли....