Изчетох цялата тема и... за съжаление ужасно много се натъжих... да видя как всички вие, които толкова уважавам спорите по този начин...
Винаги влизам в този форум с една единствена цел, да срещна разбиране, съвет, помощ и .... дори понякога приятелство..., а най-вече да видя все повече щастливи и успели момичета тук, което ме зарежда истински с позитивизъм.... а... между другото смятам, че и целта на форума е именно такава.
Има случаи, когато съм ужасно изнервена и напрегната, търся решение на куп проблеми, когато ми е мъчно или пък съм на ръба на отчаянието, но щом щракна върху букмарктната страничка "Искам бебе" някакси ми става мило и като че ли донякъде забравям грижите си... Този форум ми помогна много, когато имах нужда от това, научих доста неща тук, намерих и доста приятели... и някак ми е много трудно да го накърнявам по какъвто и да е начин... все едно да посегна на нещо изключително ценно за мен.
Не мисля, че трябва да чоплим добре познатите рани, които от време на време се възпаляват и ние вместо да ги лекуваме, ги инфектираме все повече и повече... Това пространство, както е споменато по-долу е за всички нас, за да намери всеки нещо за себе си...
Понякога се чудя защо се нападаме така, за превъзмощие ли, за да докажем кой е по-по... или защото нервата ни гони!!!
Трябва да споделя, че в началото, когато намерих форума, бях толкова боса и начинаеща, че последното нещо дето съм се сетила е да прочета закованите теми. Аз имах въпрос /сега ми се струва глупав, но тогава беше важен/, регистрирах се и директно питах, защото сигурно съм бързала да получа отговор... Убедена съм, че и доста нови момичета постъпват точно като мен, затова и ги разбирам... защото съм била на тяхно място и знам, колко е отвратително да потърсиш съвет, а в замяна да получиш нападка...
А ... сега когато вече мина доста време откакто съм тук, ми е тъжно да ставам свидетел отново на тези кавги, породени от нищото... вместо да си създаваме положителни емоции, да се подкрепяме и разбираме.
И все пак, нека погледнем от добрата страна на нещата, че в спора се намира истината...
Надявам се, че след тази неприятна история, всяка от нас ще помисли добре и ще потърси истината за самата себе си... и ако се наложи ще корегира своето поведение, не само защото това ще е добре за форума, но и защото този самоанализ ще е добър за самите нас като личности!!!
Виж целия пост
Винаги влизам в този форум с една единствена цел, да срещна разбиране, съвет, помощ и .... дори понякога приятелство..., а най-вече да видя все повече щастливи и успели момичета тук, което ме зарежда истински с позитивизъм.... а... между другото смятам, че и целта на форума е именно такава.
Има случаи, когато съм ужасно изнервена и напрегната, търся решение на куп проблеми, когато ми е мъчно или пък съм на ръба на отчаянието, но щом щракна върху букмарктната страничка "Искам бебе" някакси ми става мило и като че ли донякъде забравям грижите си... Този форум ми помогна много, когато имах нужда от това, научих доста неща тук, намерих и доста приятели... и някак ми е много трудно да го накърнявам по какъвто и да е начин... все едно да посегна на нещо изключително ценно за мен.
Не мисля, че трябва да чоплим добре познатите рани, които от време на време се възпаляват и ние вместо да ги лекуваме, ги инфектираме все повече и повече... Това пространство, както е споменато по-долу е за всички нас, за да намери всеки нещо за себе си...
Понякога се чудя защо се нападаме така, за превъзмощие ли, за да докажем кой е по-по... или защото нервата ни гони!!!
Трябва да споделя, че в началото, когато намерих форума, бях толкова боса и начинаеща, че последното нещо дето съм се сетила е да прочета закованите теми. Аз имах въпрос /сега ми се струва глупав, но тогава беше важен/, регистрирах се и директно питах, защото сигурно съм бързала да получа отговор... Убедена съм, че и доста нови момичета постъпват точно като мен, затова и ги разбирам... защото съм била на тяхно място и знам, колко е отвратително да потърсиш съвет, а в замяна да получиш нападка...
А ... сега когато вече мина доста време откакто съм тук, ми е тъжно да ставам свидетел отново на тези кавги, породени от нищото... вместо да си създаваме положителни емоции, да се подкрепяме и разбираме.
И все пак, нека погледнем от добрата страна на нещата, че в спора се намира истината...
Надявам се, че след тази неприятна история, всяка от нас ще помисли добре и ще потърси истината за самата себе си... и ако се наложи ще корегира своето поведение, не само защото това ще е добре за форума, но и защото този самоанализ ще е добър за самите нас като личности!!!