А НЕ ВИ ЛИ БЕШЕ СТРАХ?

Преди да се появи бебето има много желаещи да го гледат, а после в повечето случаи си остава само майката. Не се притеснявай за това сега. Но за името трябва да решите с мъжа ти. Не мога да си представя, че един от вас ще избере име без другият да го одобри. Не позволявай това.

А защо само мъжа ти поставя условия в този случай? Ти също постави твоите условия и намерете компромисен вариант. Аз също мисля, че щом не изпитваш желание да имаш дете в момента е по-добре да почакаш, защото не е шега работа, особено в началото.

Съгласна съм напълно.
Обаче хората го осъзнават по различно време. Има такива, които и на 40 хне са готови да станат родители.

Въобще не ме беше страх

Честно казано, щом ти се живее -  не бързай. Най-голямата грешка според мен е да направиш нещо, защото така трябва, а не защото го искаш с цялата си душа - особено що се отнася до нещо толкова важно като детето. Все пак това не е нещо от което да се откажеш, ако ти умръзне....
И не се тормози за нещата, които мъжа ти иска, защото най-важното е първо детето да се зачене и после да се роди. Аз например бях убедена, че още след сватбата започваме да правим бебе и че едва ли не веднага ще успеем, но не се получи така. Първо трябваше да изчакаме няколко месеца, за да се излекувам от нещо, а сега чакаме, за да се получи. Ако и при теб стане така (искрено ти желая да не става така) ще си дадеш сметка, че всъщност другите неща са подробности.
Също така смятам че като майка ти си човека, който да определи кой ще ти помага в първите дни. Аз например искам това да е съпруга ми, защото смятам, че тези моменти са важни както за мен, така и за него.
А пък за името - нищо не пречи да вземеш първата буква от имената и да си избереш име, което на теб да ти харесва. Това разбира се е компромисен вариант - ти си решаваш.

Аз бях от страхливите.
Непрекъснато си мислих,как ще изглеждам,какво ще ме боли,че няма да мога да ходя на кръчми,на барове,на солариум и още хиляди щуротии.
Пазих се много и непрекъснато повтарях,че още ми е рано,а съм на 30г.
И пак забременях без да съм искала.
ВЯРВАЙ МИ,ЧЕ КАТО РАЗБЕРЕШ,ЧЕ В ТЕБ ИМА МЪНИЧКО ЧОВЕЧЕ ЩЕ ЗАБРАВИШ ВСИЧКИ СТРАХОВЕ.
Сега се чувствам чудесно като знам,че ще ставам мама,макар,че я карам доста тежко съм щастлива и ме е яд,че тази радост не ми се е случила по рано.
Не се страхувай и успех.

Мисля, че е съвсем нормално да ти минават такива мисли през главата. Това обаче не бива да определя избора ти дали да имаш дете или не. Аз, ако разчитах на това да се почувствам готова, никога нямаше да имам дете. Все не бях готова. Все не му беше времето, докато не забременях. Когато родих и започнах да си гледам бебето сама, осъзнах, че това е истинският ми живот, че това вече е "живеене", а не ходенето по заведения и безгрижността ми. Но колкото и да пишем тук, майките, ти няма да ни разбереш, докато не станеш и ти самата майка.
Що се отнася до името на бъдещото ви дете - винаги съм смятала, че това право има майката - да кръсти детето си така, както тя реши, като преди това все пак е обсъдила това с мъжа си. Още много преди да решим, че някога може да имаме дете, с мъжа ми бяхме решили, че ще кръстим детето си, както ни харесва, а не на майки, бащи и т.н., за да няма сърдити. Така и направихме. Сърдити или по-скоро обидени пак имаше, но какво от това?! Всички го обичат детето.
А за гледането, какво да ти кажа? Ами, нас свекърва ми специално все ни подканяше да си направим бебе, че много искала внуци, как щяла да го гледа само...Ама като се родиха и двамата й внука един след друг, "запя друга песен". Не че не ги гледа понякога, но...това вече е друга тема.
Какъвто и да е мъжът ти, трябва да обсъдите въпроса с името и гледането на детето. Ти, като жена, която ще носи това дете 9 месеца и основно ще се грижи за него, трябва да отстояваш позицията си, че не желаеш детето да се кръщава на свекърите ти. Ако сега не прояви разбиране, то тогава предполагам, че в бъдеще, след като се роди детето ви, проблемите ви още повече ще се задълбочат. Така той ще продължи да се налага и във всичко останало, касаещо детето.
Какъвто и избор да направиш, желая ти да си щастлива от този избор и да не съжаляваш!

А толкова ли е непреклонен мъжа ти?Не мисля,че ще си изостави детето ,ако не е кръстено непременно на майка му.Компромиси трябва да има и от двете страни.
Живота ще си го живееш,споко.С детето не свършва живота,при мен стана по-хубав.
За аспирина-личният ти лекар със сигурност ще те посъветва кое е подходящо за лечение в случая ти,и кое се понася при бременност.
А за идване на "помощница" при вас...ами аз се справях без ничия помощ,и това има доста положително влияние- доста съм уверена сега,искам и второ дете,и никой не ми се пречкаше .И също не сме в БГ,но помощници не ми трябват.

Не чакай да минават годините в чудене. Човек рядко е готов на това животът му да се преобърне на 180`. Когато станеш майка ще разбереш, че сегашните ти приоритети са се изместили от други. Ще видиш, че ще искаш повече време да прекарваш гушкайки бебчето си, а не да висиш в заведенията. За аспирина мисля, че има разрешение - такъв който може да се взима от бременни, но за това ще разговаряш с лекаря си. За свекървата - още от началото бъди категорична в исканията си. И тя и мъжът ти ще се пресърдят, когато видят човечето. Отстоявай позицията си - все пак ти ще си майка и само ти знаеш и чувстваш кое е най-добре за датето ти.   

Беше ме страх от много неща ! Но толкова много го исках. Мъжа ми лесно се съгласи хи - хи Аз съм на мнение, че не е нужно да се разбираш с майка му или който и да било там от родата, просото ги понасяй ! Все пак не се жениш за Тях , а за него . По добре , не се карай с тях, нищо  няма да постигнеш. Най - много да се скараш с мъжа си. А ако сега не се разбирате не знам за на пред. Говори с него, дори и да е трудно ! Знам , че може да е трудно. А до колкото до името , никой с нищо не може да те задължи. Ние също имахме спор за името. ТОй настояваше да е на баща му при условие ,че сестра му вече беше кръстила сина си на баща му. Аз казах ,че не е честно да има трима внука и двама да са с едно име на един дядо. И си казах " ще се по сърди и ще му мине " хе- хе. Решението за името беше мое. Не го кръстих на никой ! никой не се сърдеше , първо защото имахме проблеми с раждането и всеки забрави за  името. И второ , таткото като го видя и ... му мина .

Разбирам чувствата ти, страха да поемеш отговорността да родиш и отгледаш човешко същество и несигурността от неизвестността, която неминуемо съпътства живота ни.

Аз също се страхувах да имам дете. Преди всичко отговорността ми се струваше прекалено голяма. Ние живее ме далече от България и семействата си вече години наред  и за всичко сме се оправяли сами, без помощ и подкрепа. Това ни направи много самостоятелни и независими, но и реалисти. За мен най-важното беше как ще се грижи ме за едно дете, дали ще може ме да му осигури ме условия за живот и тн. неща за които човек си мисли.  Но за преодоляването на тези страхове основна роля изигра увереността на съпруга ми, че ще се справи ме и че сме готови за дете. Без неговата убеденост, любов и търпение едва ли щях да се реша да имам дете.

Забременях и  до сега съм много повече от щастлива, че имам дете и все се питам, как съм живяла до сега без него.

Моята свекърва дойде след раждането на сина ни по наша покана. Преди да родя бях решила да не я кани ме, защото ще се справяме сами. Оказа се, че след раждането изпаднах в следродилна депресия, за която бях чела, но не вярвах че може да ме споходи. За това свекърва ми до иде да ми прави компания. Не ми е помагала за детето, освен че готвеше, което е важно, защото в началото не остава много време за готвене, а трябва да се яде.

Сега от дистанцията на времето мога да кажа, че едно е да си правиш планове, съвсем друго е реалността.
Пожелавам ти да поучиш разбиране от страна на съпруга ти и да намерите компромис, защото без компромис съвместното съществуване е невъзможно.

И мен ме беше страх, въпреки че ми се искаше да имам дете. Притеснявах се как ще отгледам бебе, щом не мога едно цвете да опазя в саксията. Е, цветя не гледам, но с децата се оправям. 

Не бива да се омаловажава това, че не се чувстваш готова. Може би никога няма да си напълно готова, но мисля, че можеш да си по-готова. Тревожен е дисбалансът във вашето семейство и това, че съпругът ти (а и ти) виждате някои теми като неподлежащи на дискусия. Съгласна съм с тези, които казват, че е важно да поговорите. Кажи му какви точно са нещата, които те притесняват в перспективата за забременяване и ги обсъдете спокойно, ако трябва и на няколко пъти като възрастни хора. Според мен е важно да стигнете до разбирателство по тези въпроси преди да забременееш, защото в противен случай, особено като се има предвид, че и без това имаш притеснения и страхове, ще изкараш една много тревожна бременност. А това не е добре за никого. Помисли за имената, които са приемливи за теб; може би малък компромис с части от имената на свекъра или свекървата, не е невъзможен. Обясни, че искаш двамата да си гледате детето и не можеш да приемеш някой да се засели у вас. Това е важно. Мисля, че в такива спорове е много важно вътрешното убеждение и това вътрешно да се чувстваш силна. Ако предварително си се предала, ако драматизираш, плачеш и прочие, ще ти е по-трудно. Също ако те е страх от гнева му. Просто си кажи, че тези и тези са нещата, по които ако отстъпиш не би била щастлива, кажи си, че си млада и готова да приемеш и най-страшните последици от непостигането на съгласие и бъди по-силна. В крайна сметка ти си едва на 26 - имаш време. Ако той се е разбързал, трябва да разбере, че не може да преговаря от позиция на силата, а това е едно начинание, в което ти ще поемеш по-тежкия товар и затова ти трябва подкрепа и опора, а не душманин.

эдравей!по въпроса с кръщаването и аэ имах проблеми!моя съпруг настояваше че детето трябва да е крестено на някой/свекърва ми се каэва гинка а свекара драго/въпроса беше как да не го обидя,эащото не исках да кръщавам детето си така.аэ исках някое хубаво по съвременно име!и настоях да е кръстена на моите родители!понеже баща ми/бог да го прости беше болен от рак/ аэ реших да е на него той се каэваше атанас аэ вэемах сама буквичката и кръстих дъщеря ми  анастасия!
според мен говори с мъжа си,но гледай да не го обидиш с прикаэки эа родителите му!
смятам че той ще те раэбере!а по въпроса с гледането на детето му кажи твърдо че ти искаш сама да го гледаш беэ да идва някоя баба да ти помага!аэ така направих и до ден днешен си гледам децата без помощ от бабите!
пожелавам ти успех и по-скоро бебче!

Не не ме беше страх. Ако не се чувстваш готова за деца не се захващай с това. Трудности винаги има, но когато не е желано и осъзнато майчинство проблеми много. 
А това за живеенето, то си е до типа човек. Никога не съм го разбирала в този смисъл който ти влагаш. За мен живеене е да съм майка, съпруга, реализирала се жена, полезна на себе си и обществото, а не това да излизам и купонясвам.