Подсъзнанието може всичко 3

Публикувана: 8 ноем. 2008, 15:35 ч.
Последно мнение: 24 март 2009, 18:39 ч.

59 639
581

Happy Mijjj - Потребител

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са ефектите от положителното мислене върху децата?
Какво е значението на утвържденията и как могат да бъдат полезни за децата?
Какво представлява курсът „Изкуството на живеенето“ и какви техники се използват?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са ефектите от положителното мислене върху децата?
  
  Положителното мислене може да има значително влияние върху децата. Например, едно дете, което вярва, че е здраво и не иска антибиотици поради болестта си, демонстрира силата на убежденията и въздействието на положителното мислене върху него.
- Какво е значението на утвържденията и как могат да бъдат полезни за децата?
  
  Утвържденията са положителни твърдения, които се повтарят с цел укрепване на самочувствието. Прилагането им при децата може да помогне за развитието на увереност в себе си, увереност в собствените способности и насочване към постигане на цели.
- Какво представлява курсът „Изкуството на живеенето“ и какви техники се използват?
  
  Курсът "Изкуството на живеенето" е известен със своите дихателни техники и медитация, които помагат на хората да управляват стреса и да постигнат вътрешен мир. Техники като Сударшан Крия и Бастрика се използват за повишаване на енергийните нива и подобряване на физическото и психическото благосъстояние.
- Какво представлява мълчаливият ритуал и какви са неговите цели?
- Какви са ползите от прошката и благодарността?

Арбанашка кокона

Ентусиаст

# 75 12 ноем. 2008, 19:29 ч.

ЧервеноВинце и аз ти благодаря, че написа толкова лично нещо...... bouquet

Виж целия пост

Dodo79

# 76 12 ноем. 2008, 19:55 ч.

И аз благодаря за чудната история, за темата и на всички, които пишете и помагате! Heart Eyes

Виж целия пост

galeto123

Новак

# 77 12 ноем. 2008, 21:20 ч.

mimina, червеновинце Hug

страхотни сте . Благодаря ви за споделената радост, вдъхнахте ми още много положителна енергия за днешния ден и вечер ! Великолепни сте всички в тази тема Simple Smile

аз знам, че не съм тук случайно и това ме радва още повече Heart Eyes

Виж целия пост

norah

Регистриран

# 78 12 ноем. 2008, 21:55 ч.

Малии,4ервено винце,аз се познах в историята ти Crazy

.
Аз съм една от тези, дето съм се 4удила за какво всеки път благодариш като намериш паркинг... ooooh!

,ама напоследък не се 4удя толкова много Wink

.
Е ,аз взех да ставам като теб определено тези дни.От две години не бях яла леща и кюфтета и майка ми ми наготви днес ,та съм на седмото небе newsm44

Колко малко му трябва на един 4овек зад граница.Та сега се натъпках като невидяла Blush

,намерихме и турска лютеница и може да се каже,4е направихме бг ве4ер Party

.
Така 4е, моми4ета бъдете благодарни и за това 4е сте там ,където сте сега ,в този момент.4овек не знае какво има ,докато не го загуби Cry

.
Не става въпрос само за кюфтета,де... Laughing

Аз освен вси4ко друго трябва май да се нау4а и да готвя Embarassed

!
Тогава всеки ден ще е празник! Hug

Виж целия пост

Happy Mijjj

Потребител

# 79 12 ноем. 2008, 23:00 ч.

Момичета, четейки вашите истории, се сещам за една мисъл, която някой я беше сложил като подпис във форума и която страшно ми хареса, защото илюстрира много точно подобни събития като описаното от ЧервеноВинце - "Истината е по-странна от измислицата, защото измислицата трябва да се съобразява с възможностите, а истината - не".
Точно преди два месеца и с мен се случи нещо подобно. Точно когато ми трябваха пари, за да ми помогнат да взема едно наистина много важно решение и се чувствах в тотална безизходица, те се появиха. Не бяха от тото, но дойдоха по неочакван и бих казала чудесен начин. Беше наистина малко чудо, защото аз загивах... Точно тогава разбрах, че има Бог и че той наистина знае точно от какво имаме нужда и ни го дава точно тогава, когато ни трябва - не по-рано, не по-късно. Да знаете, момичета, че Бог винаги идва навреме - не го забравяйте никога. Аз го изпитах на собствен гръб и вече знам.
Няма нищо невъзможно, няма нищо безнадеждно Hug

Виж целия пост

darena

Потребител

# 80 12 ноем. 2008, 23:15 ч.

mimina, Червеновинце, благодарности от мен! bouquet

Червеновинце, ако знаеш колко навреме е това което си споделила за мен, направо е знаково .
За благодарността , ако се сещате в първата тема бях писала за един мой познат, който искаше да се качи да работи на кораб, под амеликански флаг и не се молеше, а казваше- "Благодаря ти Господи, че ме качи на кораба!" И се случи.

Цитат на: galeto123 в ср, 12 ное 2008, 21:20

Великолепни сте всички в тази тема Simple Smile

аз знам, че не съм тук случайно и това ме радва още повече Heart Eyes

Никой не е сручайно тук галето, и нищо не е случайно. Hug

В унисон с вашите истории за парите. И ние имахме период на пълна безизходица. Вярвах, макар че се измъчвах и страдах ... Оправиха се нещата.Благодарна съм много на Бог, на небесата и на баба Ванга. Да знаете духът й е на Рупите и задачата, и правомощията й са да помага на Българите и на България . И винаги казвам- има за какво да благодаря на Бог.
Да ви припомня една притча. Господ Бог казва на човека
- Аз винаги ще съм до теб и винаги, когато се обърнеш назад ще виждаш две следи от стъпки по земята- моята и твоята. Тогава човекът попитал :
- Господи, а защо когато ми беше най-зле следата беше само една?
- Защото тогава те носих на ръце, дете мое. - отвърнал Бог.
По повод на тази притча, когато се оправиха при мен нещата една приятелка, която беше близо до мен ми каза :
- Е миличка, пусна те вече Господ и виж как тичаш!

Благодаря ви на всички!

Виж целия пост

Roza17

Регистриран

# 81 13 ноем. 2008, 00:04 ч.

Момичета, много сте мили.. благодаря ви! Споеделих, за да ви окуража, да не преставате да обичате живота, дори и с неговите трудности! Във Вселената всичко е разположено в точен ред ... в хармония и баланс. Ако така е в душата ни, то ще сме в хармония със себе си и с Вселената. А това значи, че никога няма да ни липсва нищо, и винаги ще имаме всичко от което имаме нужда или желаем.

Когато чета Луиз Хей се сещам за едно изречение от Библията, което преди време не разбирах и ми се струваше страшно несправедлив!..."...Защото който има, ще му се даде и ще му се преумножи. А който няма, и това що има, ще му се отнеме" Мат. 13:12

Но в последствие разбрах, че няма да го разбера , ако го тълкувам буквално. Всъщност Бог всичко ни дава даром, но завивси ние дали сме благодарни за тези дарове...и сега цитата ми се струва много справедлив.

Има хора, които се радват и на най-малкото което имат, благодарни са на Бог . Тяхната благодарност ще направи така, че това кеото имат , да се преумножи...А има хора, които също имат, но те са все недоволни и непрестанно се оплакват, че нямат, макар и да имат. Все искат повече и повече, а забравят да благодарят за това което имат... и обикновенно такива хора чак когато изгубят това което са имали, оценят всъщност какво са имали.

Това са уроци от които не можем да избягаме Някои ще си научат урока, ще си вземат поука от това , че всичко им е отнето, защото те не са оценили това което имат.И станат благодарни за в бъдеще...а други няма да си научат урока, и ще проклинат Бог и неговата несправедливост, и ще продължават да се мъчат, и луткат в своето невежество. Затова колкото по-бързо разберем Истината, толкова по-добре за нас самите. Токова повече изобилие ще има в живота ни. Всичко е много лесно, получаваме това, което сме заслужили. Когато разберем това, ще се стараме да сме добри ученици на Живота, за да заслужим повече блага и изобилие. Ще се радваме на малкото, и ще получаваме повече...и обртното

Може да се каже и по друг начин - Този който има вяра, ще му се даде и ще му се преумножи всичко, а този който няма вяра, и това което има ще изгуби.

mijjjka...

галето123...наистина не си тук случайно!

norah...позна ли се мила ...не очаквах Ами да, това за паркинаг и за приятелката в колата...точно за тебе писах, приятелко!

Виж целия пост

Roza17

Регистриран

# 82 13 ноем. 2008, 00:12 ч.

darena...прекрасна притча! Благодаря ти , че сподели! Твоята притча ме подсети за една дрруга която ще споделя с вас...

Наскоро с една моя мила приятелка коментирахме неща от сорта, че всичко се случва с причина.

Понякога някои неща изглеждат че се случват несправедливо ...например смърт или загуба..или нещо друго.Ние не знаем Божия план за всеки от нас. Само трябва да се доверим, че Той ще се грижи за нас...ако Му пзоволим. Да, за нас отстрани изглегжда така...че някои неща се случват несправедливо, но за Бог не е така. По този повод искам да ви ви пусна тази поучителна и мъдра притча!

Защо Господ постъпва различно

Имало едно време един монах, той обичал своят Бог повече от всичко на света, вярвал в Него и славел името Му. Монахът обикалял земите и отсядал в различни манастири. Той проповядвал Христовата вяра и спазвал всички Божи заповеди, но нещо в него все бушувало и той така и не намирал отговор на въпроса: защо Господ постъпва различно?

В едно от своите пътувания монахът отседнал в домът на друг монах, той го нагостил любезно, настанил го удобно и се държал много гостоприемно.

Вечерта двамата седели кротко до огъня и си говорили за Господ и живота, от приказка на приказка домакинът се оказало, че също ще пътува и гостенинът му предложил да си правят компания. Разбира се монахът приел, но имал едно условие:

- Моля те само да не ми задаваш въпроси, защото така и така няма да ти отговоря.

- Добре. - Казал гостенинът и двамата си легнали.

На сутринта двамата оправили багажа си и тръгнали на път. Привечер се уморили и отседнали в скромна къща. Стопаните ги нагостили богато с всичко което имали, избрали им най-добрата стая в къщата и се отнасяли благочестиво с тях.

Сутринта дошла и двамата се застягали за път, нашият монах с учудване видял как приятелят му открадва единственото ценно нещо от този дом – една златна чаша.

Той не можел да пита и просто тръгнал.

Вървели дълго през знойния пек и като наближили село решили да отседнат в него, хората в селото ги посрещнали добре, предложили им да отседнат в някоя от колибите и ги предупредили да не ходят в голямата къща на хълма, защото в нея живее тиранин и той не само, че няма да ги приеме, а може и зло да им стори, но за голямо учудване на нашия монах, приятелят му казал, че точно в този дом ще преспят. Изкачили те възвишението и почукали на масивната порта, слуга им отворил и ги въвел. Стопанинът не можел да откаже на монаси, но ги бутнал в плевнята, дал им по комат хляб и дори не ги поздравил. Слънцето изгряло и двамата станали за да продължат пътят си, с голямо учудване нашият монах забелязал, че на излизане приятелят му оставя на масата в фоайето златната чаша, която беше откраднал предния ден.

Този ден бил по-приятен, те вървели през прохладна гора и руйни потоци, но се свечерило и единственият подслон бил малка схлупена къщурка.

В нея живеели баба и внучката й, те били много бедни, но скромността им позволявала да са щастливи, единственото нещо, което притеснявало възрастната жена било как ще се оправи внучката й след като тя почине.

Жените ги приели радушно, нагостили ги с каквото имали и им дали единствената стая в къщурката, а те самите спали в плевнята.

На сутринта монасите си тръгнали, а на излизане за най-голямо учудване на нашият монах, неговият приятел дръпнал една подпора от къщурката и тя се срутила. Гняв бликнала в душата на монаха, но той бил обещал да не задава въпроси, помолил се на Господ и с нежелание продължил пътя си с другия монах.

Прекосили гората, едно село, второ и отново се свечерило. На пътя им нямало нищо и те започнали да се чудят къде ще прекарат нощта. Вървели още час и стигнали до река, решили да останат на брега й, че така поне ще могат да пият вода и да се измият и изведнъж се появило момче с рибарска мрежа и ги поздравило. То ги поканило в скромния си дом и те с охота приели. Момчето било младо и силно, душата му била чиста и непорочна. То ги приело като знатни гости, а на сутринта ги съпроводило отново до реката, за да не объркат пътя, защото неговата къща била на доста закътано място. Казали си довиждане и момчето се обърнало, а монахът го бутнал в реката, която била много бурна и удавила момчето.

Нашият монах вече не издържал и попитал:

- Какво правиш друже, защо постъпваш така? Наблюдавам те от няколко дни и просто не мога вече да не те попитам.

Монахът се усмихнал благо и поседнал на един камък, като подканил и нашия монах до него.

- Аз не съм монах, - казал той - а съм ангел пратен от Бога и изпълнявам волята му.

- От първия дом, в който влезнахме аз откраднах чаша, тя беше намазана с отрова и щеше да убие милите хора и за това я откраднах.

- Втория дом беше на неблагочестив човек, който тормозеше цялото село и всички хора се молеха на Господ да ги отърве от него.

- После отседнахме при бабата и момичето й, ами единствената грижа на възрастната жена беше, че няма кой да се грижи за внучка й, жената се молеше сутрин и вечер да й помогне Господ. Аз бутнах къщата им, а когато започнат да я изграждат отново ще намерят в затрупаната камина съкровище и младото момиче ще е осигурено през целият си живот.

- Добре, казал нашия монах, но защо уби доброто момче?

- Момчето имаше чиста и непорочна душа, но баща му е престъпник и щеше да го вкара в банда. То щеше да изгуби вярата си и да даде душата си на дявола и затова Господ си го прибра сега при него, за да не гори във вечния пъкъл.

Нашият монах помисли дълго и разбра, че срещата му с ангела не е случайна, той най-сетне получи отговор на въпроса си.

Момичета, всички в тази чудна темичка, благодаря ви, че ви има!

Виж целия пост

klem4e

Регистриран

# 83 13 ноем. 2008, 08:42 ч.

ЧервеноВинце, отново ти благодаря за страхотната притча - на мен лично много ми помогна да разбера нещата в живота ми .Често съм обвинявала Господ защо на другите дава , а на мен не / единственото смислено нещо в живота на всеки човек, това което чакам 11 години вече / , но сега разбирам ,че може би ме щади. Rolling Eyes

Виж целия пост

Roza17

Регистриран

# 84 13 ноем. 2008, 09:50 ч.

Цитат на: klem4e в чт, 13 ное 2008, 08:42

klem4e... ... и на мен тази притча много ми помогна да разбера някои неща, точно така както и на тебе

Виж целия пост

Happy Mijjj

Потребител

# 85 13 ноем. 2008, 10:15 ч.

Момичета, благодарна съм, че се намерихме Heart Eyes

Виж целия пост

Roza17

Регистриран

# 86 13 ноем. 2008, 10:40 ч.

И аз съм благодарна че ви има , момичета Толкова ми е хубаво на душата сега... напук на студеното и мрачно време тука!

Досега, докато си пиех сутрешното чайче в леглото , слушах една стара, но страхотна пчесничка ... ...която стархотно ме зареди с енергия...с ритъма си!

Ппреди да тръгвам по задачки, искам да ви пожелая един чудесен и усмихнат ден... с тази песничка!

До после...

Виж целия пост

Безвремие

Потребител

# 87 13 ноем. 2008, 11:00 ч.

Цитат на: darena в ср, 12 ное 2008, 23:15

Да ви припомня една притча. Господ Бог казва на човека
- Аз винаги ще съм до теб и винаги, когато се обърнеш назад ще виждаш две следи от стъпки по земята- моята и твоята. Тогава човекът попитал :
- Господи, а защо когато ми беше най-зле следата беше само една?
- Защото тогава те носих на ръце, дете мое. - отвърнал Бог.

Любимата ми! Hug

Червеновинце, твойта притча направо ме разплака.

Виж целия пост

elena_

Регистриран

# 88 13 ноем. 2008, 12:48 ч.

ЧервеноВинце ,много ми е приятно да чета постоветети. Hug

Виж целия пост

Вела

Потребител

# 89 13 ноем. 2008, 16:16 ч.

ЧервеноВинце, много интересна притча. За съжаление не винаги мога да си обясня причините поради които Господ постъпва по определен начин. Едно от нещата, които винаги ще ме тревожат е причината за смъртта на майка ми. През 2004 год. майка е починала в съня си. Беше на 56 години и беше здрава. Със сестра ми я намерихме след два дни, а времето беше топло... Бях бременна в първия месец и не успях да и кажа със сигурност докато беше жива новината. Беше страшен шок за мен и сестра ми. Не се съгласихме на аутопсия , защото беше необходимо да я погребем за възможно най - кратко време. Всъщност каквато и да беше здравословната причина за смъртта и едва ли има някакво значение. Но много ми се иска да знам защо Господ реши да я прибере точно тогава. Майка много искаше внучка. Сестра ми има двама сина. Както писах по - рано бях сигурна още от самото начало, че бебето ми ще е момиче. Много ми се иска дъщеря ми да беше познавала баба си. Майка си отиде в момент, в които имах толкова много нужда от нея. Сега водя детето редовно на гробищата, но то е още малко и реално не осъзнава какво точно се е случило. Едва ли някога ще разбера мотивите на Господ.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Медитация и пранаяма

39 295
219

Алтернативна медицина

Медитация и духовни практики

13 187
85

Алтернативна медицина

Духовност или религия?!

1 899
5

Предсказания и паранормално