Падат пъстрите есенни листа, раждат се красивите НОЕМВРИйски деца!

Феъри, мила и аз съм така - какво ли не опитах и малкия пак не иска да излиза. Днес даже реших да измия терасата - та носих около 10 кофи вода и пак нищо !
Мария, честито ти бебче !
Момичета, ама доста мами се губят май - например Хана отдавна не е писала ( дано с бебчо вече се гушкат) !

Здравейте Мамета !!!!! Бебешори валят валят !!!!   Еххх , че хубав "Дъжд "
             
Аз да ви се похваля днес моята мъничка дъщеричка навършва един месец  качили сме 800 гр и сме пораснали с 3 см   доволан съм Доки каза че всичко е в норма    

Мария, честит ти юнак. Да ти е жив и здрав, много късмет и прекрасно детство му желая
mila_78,  честит Ви първи месец. Все така добре да наддавате и растете
То и аз каквото и да правя за по- бързото появяване на бебо няма ефект. Само едно не сме пробвали  , но милУто и дума не дава да се обели  Сега като ме погледнел виждал само корем и нищо друго и си представял бебо. В интерес на истината той често го сънува как го гушка и преспива, а аз нито веднъж 

Fairy, значи да не се мъча с  и  , а направо да започвам от ананаса.  Четох и за чай от малини(или листа от малини не помня точно), ноооооо мразя чай и нямам чак толкова голям мерак. 

Тинка, аз малко съм объркала  ти си от мераклийте за 11.11, а не Fairy,    както и да е. 

и така,докато спи Ивко да ви разкажа как мина всичко.
в сряда на 5-ти следобяд взеха да ми изтичат по малко води и ми падна тапата.тръгнахме към Сливен и към 21:00 вече записвахме тоновете,записахме ги,легнах си и чакам,след мен птиеха още 3 момичета и още на същата вечер и трите родиха,а аз си спях спокойно. на следващия ден (6-ти)ме прегледаха и се оказа че мехура ми бил леко пукнат ама някаде отгоре и ми сложиха някакво хапченце да ускорят процеса. мина час,два-нищо и доктора вика че ако до 13:00 нямам контракции да си ходя и да чакам,и аз се настроих че ще си ходяяя, да ама не.
към 12:00 почнаха контракциите и така до около 20:00 ме вкараха в родилното и с 4-5 напъна Ивко излезе и то с ръката напред лекарите се бъзикаха че щял да стане катаджия  
и това е .
вчера ме изписаха.
за информация: родих в сливен в МБАЛ"Хаджи Димитър" невероятно отношение,изключителни доктори,а бе направо нямам думи.......

Честит син на Мария Радева! 

Мишле, относно нормалното раждане с диоптър - не мисля, че трябва да се притесняваш много. Моя позната е родила по желание нормално, въпреки диоптър -7 и мнението на лекарите (преди няколко години), че не е добре така да ражда . Важното е да си спокойна и да вярваш, че всичко ще е наред.

Мария, честито ти момченце.Много да ви радва. 

mila_78 честита месечинка на куклата ти.Само такива новини да има от вас.

Вие не се ли родихте на 11.10 или бъркам??? 

Мария честито синче!
Да ти е живо и здраво и много радост да носи!




Никакви новини ли нямаме от Шемеш Да не говорим, че и Валя я няма днес, а вчера каза, че има контракции
Мила не беше ли наистина на 11.10 ако аз съм пропуснала един ден кажи да поправям.

тука съм... ама оня дет' го чакаме още го няма, предполагам към 21ч ще го намачкамЕ 

Юле, няма значение - май сме доста за 11.11 - ами айде бебоците да не се ослушват, ами да излизат тия калпазани ! Ама май точно нашите ( на тези, които даваме зор да раждаме) ще си стоят до последно в коремчетата ! Здраве да е - скоро така или иначе ще излязат !
Валя се губи - права си Тонеске, дано вече са с беба и са добре !

Здравейте и от мен! С бебчето сме от събота вкъщи, почти за нищо нямам време, ще се опитам да ви разкажа как протекоха нещата при нас, знам как аз чаках разказчета, затова докато бебшорката спи, ще се опитам да ви разкажа Сигурно ще е объркано

В сряда през нощта, към 12-12.30  при едно от ходенията до ВЦ видях нещо бледо розовичко по превръзката, викам си - тапата ли ще е, много се развълнувах, много го мислех това раждане, въпреки че не давах вид Легнах си, така или иначе щеше да стане ясно.  При следващото посещение, вече беше сигурно, че е тапата (в последствие този кървав, слузест секрет ставаше все повече, така че може да се каже, че при мен не падна тапата, ами направо си почна раждането). Пак си легнах и се успокоявам, че няма да е тази нощ, все пак нали като падне тапата, раждането почва след 2-3 дни А междувременно ме почнаха и контракции като менсртуални болки, не много силни, но все пак засилващи се, а аз пак се успокоявам - колко момичета разказваха за такива болки, които до сутринта са изчезнали, не може да е тази нощ, имам още толкова неща да върша (особено като свършеше контракцията, бях напълно убедена, че ще ми се размине ) Най-важното, което исках да свърша - да си уговоря час за консултация с анестезиолог в болницата, в която щях да раждам, евентуално ако поискам епидурална, да няма проблем да ми я сложат.

Да, ама не - към 4-4.30 ми изтекоха водите, които бяха малко, може би не бяха всичките, но нямаше как да съм сигурна, а знаех, че в тази ситуация задължително трябва да тръгвам към болницата. Не ми се щеше да става така, предпочитах да изчакам да имам регулярни контракции и тогава да тръгна към родилното, но... Събудих таткото, който нищо не подозираше до този момент и започнахме да се стягаме. На мен започна да ми става все по-гадно, да повръщам при по-силна контракция и така... В 6 ч. ме прегледаха вече, лекарят каза, че имам 3 см разкритие (ужас, толкова малко ) и ми направиха клизма. В 8 ч ми сложиха система с окситоцин, от която изпитвах неописуем ужас, толкова страшни истории бях слушала, дотогава лежах и си пъшках и повръщах от време на време , или ако имах сили ставах и се опитвах да вървя, но ме втрисаше ужасно, затова повече време лежах завита. Когато разбрах, че ще ми слагат системата, вече събрах сили да кажа, че искам епидурална, дотогава търсех сгоден случай, нали не бях минала консултация, се страхувах от отговора. Стана както се опасявах, анестезиологът деликатно ме отряза, каза че имал планирани операции, искало се технологично време, разговор, изледвания, анамнеза, ако останело време, няма проблем. Стана ми ясно, че няма да ме огрее Викам си - ей ся вече умрях от болки на тази система

Само че лекарският екип явно имаше план да родя възможно най-бързо, май им обърках графика, защото едно момиче чакаше за секцио, чух за другао перация, че ще има, и така... (а има само една родилна зала). След 7-8 контракции на окситоцин лекарят ми направи нещо, аз си мисля, че ми доспука мехура, ако има изобщо такова нещо и от там нататък като се почна от акушерките - напъвай, напъвай, напъвай - до 10.05, когато изплака малкото ми момиченце

Не съжалявам, че така ме пришпориха, като напъвах не ме боляха контракциите изобщо, но никак не ми беше лесно да напъвам без напъни, много се изморих, притеснявах се, че не се справям, че ще измъча бебето, че ще му стане нещо и че може да ме срежат най-накрая. Напъни имах едва последните десетина минути, тогава вече ми беше ясно как да не напъвам в лицето си, а там, където трябва, но друго си е да го чувстваш.

Това е за моето раждане, много разхвърляно го разказах, щастлива съм, че мина и то много, много по-лесно, отколкото го мислех

Благодаря на всички за поздравите за мен и бебе, дори не съм ги прочела всичките още ( до средата на миналата тема съм, не знам кога ще наваксвам ) Честито на всички нови мамчета, прегръщам ви и вече знам, как се чувствате

Като наваксам някой ден с четенето, ще пиша пак

ПП - тук съм качила снимки на бебче Стефи, ако ви интересно да ги видите

http://www.snimka.bg/album.php?album_id=306558

пу-пу да ти е жива и здрава Стефи!
ти си с поредното хубаво ръждане- дайте всички, дето сме родили така, да го разгласяваме, за успокоение на тези, на които им предстои, а са слушали само страховити истории за това колко боли и т.н....

Мария, честит ти син! Много да те радва