Свекърва и бебе

 Франческа Салиери мисля че проблема на ели не е в това че някой ден и тя ще стане свекърва а несъобразяването и липса на такт от страна на нейната. Свекърва и също е имала малко дете някога и по себе си дори от някоя книга или списание би трябвало да знае какво става в сърцето и ума на младата жена. За порасналите момченца и техните майки има друга тема тук става въпрос за баба и внуче.

Със сигурност си права.
Аз говоря само от свое име, тъй като не мога да знам на кой каква му е ситуацията вкъщи.
Да, права си - аз съм лоша. Най - вече за това, че не си мълча. Каквото имам да кажа, го казвам и не ми пука дали някой няма да е доволен от това.
Естествено, сигурно имам и грешки, и лоши черти.... Че кой ги няма ?!
Но тук говорим за нещо различно - уважението на човека отсреща.
Не може тя да дойде в моя дом и да прави с моето дете каквото си иска.
Няма как да стане, разбираш ли ?
А що се отнася до това, че някога ще стана свекърва - да, така е.
И ще се стремя по всякакъв начин да се съобразявам със снахите ми.
Защото и с мен са се съобразявали навремето.
Е, понякога може и аз да се надуя и да млъкна за няколко дни, но...
 Важното е накрая да намерим "златната среда". 

Ей от такива изказвания много се дразня. В крайна сметка след като така се препоръчва от съвременната медицина има защо, и след като на нейния син нищо не му е станало, това означава ли че трябва да експериментира с твоето дете.  най-малко медът е силен алерген, има и други причини да не се дава. Нали в крайна сметка отговорността за здравето и развитието на децата се носи от родителите им, точно в това е въпроса! И с добро за съжаление не винаги се постига резултат. И аз винаги гледам с добро, съвсем човешки обяснявам кое как и защо го правя, тя казва добре и после си го прави както тя реши. Прави се на неразбрала, недовидяла и т.н.  Опитвам се да се убеждавам сама себе си в името на добрите отношения, че има разлика в поколенията, в манталитета, в характерите ни, но в повечето случаи освен загубата на моите нерви, друг ефект няма.

Колкото по-рано я поставиш на моясто, толкова по-добре. Кажи й как се чувстваш от нейното поведение. Мойта свекърва (и майка) също дават съвети (и това понякога ме дразни), но винаги ме питат може ли да направят това или онова с детето, колко и как да е облечено, какво да яде и т.н.

Кажи и как се чувстваш и дано тя се съобразява от тук нататък

Не само го целува, ами и го осмуква целия, когато го събличам да го къпя. Искала да си спи с памперса му  Извратена работа - това мъжо ми й го каза 

Така е за съжаление мила  Моята е същата  Не могат да разберат,че това са нашите деца,а не са тяхни 

Кажи й, че досега сте се разбирали и много цениш това. След което й кажи, че детето е твое и че ако имате разминаване на възгледите,ще постъпваш, както ти прецениш, защото и грешките трябва да са си твои. Кажи го много ясно, усмихни се и смени темата. 

Много добре казано,точно на място.

Според мен не бива да премълчаваш,защото усещането за прекалено навлизане в личното ти пространство ще си остане в теб и занапред.
Аз бях в подобна ситуация и знам какви са последствията.Все си мълчах-да бъда тактична,да не я обидя,да не я накарам да се чувства неудобно,но винаги има едно "НО".
Ако пак ми се случи и съм на този акъл не бих допуснала вмешателство.

Не бих разрешила да се доближава до синът ми!!!

АУ,това ако е нищожен пример...това е патология

Прекрасно те разбирам. Аз принципно нямам много контакти с моята свекърва, защото живее в друг град(и по-добре). Не че е кофти човек, но когато е у нас все ще каже нещо или ще направи нещо, което ще ме вбеси. Стоя при нас един месец (уж да ми помага, само дето пак аз си вършех цялата работа) и направо изтрещях. Ха..., сега се сещам като ми каза в началото че е хубаво да прибирам за през нощта дрешките на бебка, да не стоят на простора - пълни глупости. Естествено не я послушах, но коментари от този род дразнят!!!

Ауу една от болните ми теми. Определено трябва да и покажеш още от началото, че това е твоето дете и ти като негова майка ще правиш това, което според теб е редно. Казвам ти го от горчив личен опит. Още от началото на нашето запознанство със свеки тя ме намрази, защото искала еди коя си за съпруга на нейния син, аз не съм била достойна, защото още не съм завършила висше, а другата била и ей такива работи, само че сърцето не пита дали си студент, дали имаш висше и други такива работи. Не искаше да види нито мен, нито сина си, защото той решил да се ожени за мен. След известно време разбрала, че съм бременна и започна да ни търси, да се извинява, че тя не е виновна, че просто не е разбрала, съпруга ми не искаше даже да я чуе /живеехме на квартира/ ама аз му виках - Недей така майка ти е, прости й! Та така се сдобрихме и уж забравихме какво е било ..да да ама не. После се появи детето и като се започна - детето ще е с пелени, памперсите изкривявали краката  , детето ще е с чорапогащник, с чорапи, с два чифта панталони и т.н. и аз в началото да не я нараня милата, викам айде, ще се правя, че я слушам и ще си мълча, а после ще си правя каквото искам...аа един ден като ми призля  и така и се развиках, че направо треперех от ужас. Да, но вече беше късно, след като в началото й позволих да ми се качи на главата. Трябваше ми много време да я науча, че това е моето дете и ще правя с него това, което смятам за правилно. И в допълнение, понеже имам за тая жена цяла книга да напиша, но ще се въздържа тук, защото темата не е такава - отстоявайте от самото начало мнението си, че после става по-трудно!!!
ще я убия!

И моята не е китка , но вашите са  клиничен случай.Добре че сме на километри иначе и аз щях да се наредя на опашката сигурно 

Говори с нея, ако не ти е удобно мъжа ти да говори с нея.
Аз нямам такъв проблем у нас. За щастие.
Успех!