Свекърва и бебе

Само мога да те посъветвам в никакъв случай да не мълчиш

Аз още обвинявам себе си, че не се намесих по-рано...сега ако се върна назад, ще я изгоня с ритник 

Така че, говори и не мълчи. Аз повече не мога да я гледам и още много ме я яд на себе си...че се осъзнах едва след 3 месеца.

Ами права си, така е! Не мълча вече, защото става дума за детето, ако става дума за нещо друго - все ми е тая, но за бебка вече няма да си мълча!

Тя не прави скандал,тя се ядосва,че някои(съкровещицата) и се бърка как да гледа детето си
И мен би ме хванало яд ако аз съм преценила,че детето ми ще ходи босо,а някои с усмивка ще слага чорапки на детето ми,все едно аз не съществувам

Още от самото начало с мъжа ми дадохме ясно да се разбере на всички, че бебето е НАШЕ и ще го гледаме както си преценим ние.
Опитаха се няколко пъти да дават съвети, но бързо отбихме атаките.

Това е вечната борба-свекърва-снаха.Аз също съм минала "по боевата линията"
Даже имахме големи скандали,поне си късметлийка,че сте в отделни къщи.В началото се опитах с добро да й обяснявам,че това не е "едно време" и много неща са по-нови и по-съвременни,че това е моето дете и се избива от мас и вълнени парцали с ракия,но нямаше резултат,после след една забележка,че водата във ваната е студена и в стаята е студено, кипнах както никога през живота ми ,казах си й всичко право в очите,и това беше ОГРОМНА грешка.
И сега съм й намерила цаката-като дойде със съвет(поне никога не е направила нещо така директно както твойта) само се усмихвам и казвам "добре" и после си правя пак мойто.И преди няколко дни пак така й отвръщам с "добре" и тя ми казва,че само съм се съгласявала с нея и пак съм си била на моято,на което аз отвърнах с усмивка поне се е усетила

Ами това е начина.
Откакто и аз, разбрах, че това е правилният подход, се чувствам добре и не се нервирам излишно. В същото време и тя се чувства добре, щот си мисли, че е много полезна

Това е начинът само, ако си решила никога да не й оставяш детето си да го гледа. В противен случай, тя ще го гледа по своите правила и разбирания. Когато ми с е налагало, винаги съм пишела всичко на лист - черно на бяло. И съм оставяла своите правила, без да споря. Разбира се, има различни хора. Моята свекърва е съвестна и страхлива. Така че не би могла да поеме отговорността да направи нещо различно, още повече, щом съм го оставила ясно написано. Дори да смята, че не съм права и да ми го натяква, пак ще го направи, както аз съм описала. Което за мен е много важно. И съм спокойна, когато оставям децата си. Щом нещо не може да стане според моите правила, то не става. Щом детето трябва да е с памперс у тях, за да не напишка паркета, тогава то не ходи у тях, докато не е напълно сигурно, че не се напишква. Но най-важно е детето. 

здравейте мамита

за 6год опит (не толкова голям все пак) разбрах че с приказки не става. даже и по остри действия пак не става. пресен пример: малкия от петък е болен на сиропи и антибиотик. от вчера сутринта и дриска. идва следобяд и от врата се започва какво съм донесла. аз веднага казвам че малкия е на диета от обяд че 2 пъти е акал рядко, но въпреки това се вадят сокчета, близалки, бонбонки и разни други лакомства. а малкия е ламя ненаситна. изблиза си близалката, започна и някакво си сокче да впръсква в устата си (беше много странно сок с пулвелизатор  ) и накрая като се счупи пръскалото му го изля цялото в устата. няма и 30 мин се осра в гащите. горкото така виновно гледаше аха да зареве. нищо не му казах само го взех и веднага в банята . бооооже тя като видя и като викна , че трябва да е само на оризова вода и хляб. а аз за какво купих об. солети и об. бисквите и защо от обяд говоря че не трябва друго да яде  . с една дума пак излязох виновна. не че не викнах и аз ама никой ме не чува, защото тя като говори все едно вика , а като викне цялата улица сигурно я чува. идеше ми да си изляза докато те бяха в къщи. но преди това да се случи големия и свекър ми играеха на топка (както винаги все едно е футболно игрище детската стая) . търпях около час да ритат и викат. най накрая счупиха нощната лампа. скарах се на сина и го пратих наказан в другата спалня. и веднага се почна : единия недей така, а другия веднага отиде при него да му говори-дядо му с който играеха.
е колко пъти???? това не е първия няма и да е последния път . не да ги гръмна, ами не знам какво друго ми иде да направя.
иначе като се наложи да ги гледат се започва едно извиняване че сега не може . не може ли след 14ч, че си има работа , а работат и е да си почисти къщата-не ходи на работа свекито. ега ти чистенето, ега ти прането. все пак внуци са и . не че са ми длъжни, но си мисля че може да дойде когато и се помолим.
навремето когато малкия беше на 1,6-2г дядо им взимаше само големия така да се каже тайно и когато малкия види че брат му го няма се започваше едно истерическо плачене и тръшкане че не са го взели и него. на 5 път казах твърдо " ИЛИ И ДВАМАТА ИЛИ НИКОЙ НЕ ВЗИМАШ".  не взе никой тогава ама аз твърдо реших. след седмица идва дядото и пак иска да вземе големия и аз отново казах същите думи и въобще не се противи на думите а бързо взе и двамата.
търпиш търпиш ама всичко си има и начало и край. само трябва да знае човек как да реагира на момента. иначе са свестни хора. ама както при вас така и при мен като се роди едно дете се променят хората, а като дойде и второ още повече. а сега мислим и трето. не ми се мисли какви ще станем след това...........
доста още мога да пиша, но няма да ви занимавам повече.
успех на всички 

Следващият път, когато сложи чорапките на детето, съвсем демонстративно ги свали пред очите й и кажи със спокоен, но твърд глас: "Няма нужда от тях". Ще започне да ти се обяснява-не й обръщай внимание. Ако пак ги сложи, пак ги свали пред очите й и така. Според мен в момента те пробва и като вижда, че отстъпваш, ще се научи да не зачита мнението ти и да си прави каквото иска. А щом е добър и разбран човек, значи ще мине и без караници. Децата са голяма радост, но и голямо изпитание за отношенията с близките ни.

  Убивате ме.

Аз съм доволна, свекърва ми ми помага, не дава акъл. Идва след работа, къпе бебето. Даже в събота го гледа, аз излизах на заведение.
Дайте им шанс на тези свекърви да бъдат баби на децата ви, хем вие ще разпуснете, хем те ще се радват. Повечето дразнения са на психическа основа и въображение.

Вергилия, авторката на темата не живее с твоята свекърва. Щом е пуснала темата, има нужда от успокоение и съвет. Не й се смей. Радвам се за теб, случила си на човек, с когото имате сходни виждания. Но всички хора са различни. Не ние трябва да даваме шанс на бабите да бъдат баби. Те шансът го получават даром. Въпросът е да не го пропилеят. Както казах - най-доброто за детето, нищо друго не е по-важно. А някой да се кара с някого просто за забавление - не вярвам.

Вземам повод от последното изказване за шанса и си мисля, за това, че трябва да се даде шанс на майката да бъде майка.

Все трябва да се проявява разбиране към свекървата, все трябва да се говори дипломатично с нея и ако може най-добре да се премълчава, това което тормози младата майка. Няма значение дали живееш с нея или ти е на гости за малко, майката трябва да е тази дето все отстъпва - такива съвети ще чуеш от всеки, така разсъждавах и аз до скоро.

Е не съм съгласна повече с това примиренческо поведение и търпение.
Не съм съгласна, че разговор може да доведе до нещо.
Не съм съгласна да бъда търпелива и дипломатична, когато става дума за детето ми.
Преживях тежка следродилна депресия и положих огромни усилия да си стъпя на краката и в състоянието което се намирах трябваше аз да се съобразявам с нежелани съвети и други простотии от страна на свекърва ми, която уж е нормална и разбрана, а мен кой ме разбираше в този период, кой ми влизаше в положението, кой се опитваше да ми помогне да преодолея страховете си?
Свекърва ми не беше този човек, за жалост или за късмет, точно в този тежък период разбрах какво представлява и колко ме уважава.
Разбрах и че няма да се промени, а ще трябва или да я приема такава каквато е или колкото се може да огранича контакта си с нея.

Моят съвет е да бъдеш категорична в отношението си към свекърва ти, да казваш недвусмислено какво искаш, за да няма недоразумения. Ако не уважава твоето мнение и разбиране за това как се гледа едно бебе, то и ти няма нужда да я уважаваш.
 
Може да ти звуча крайна, но това показа моя опит.
Дано намериш начин за разбирателство, защото от конфликт никой не печели.

Поговори първо със съпруга си и когато си осигуриш неговата подкрепа започни да  изказваш твоите доводи, защо няма да направиш така както тя иска. Бъди твърда и не отстъпвай. Но гледай и да не си разваляш отношенията, защото в бъдеще може да ти потрябва помощ от нея /най-малкото някой да поседи при детето за няколко часа/