мъчно ми стана и си поплаках.....знам какво ти е,но и знам,че твърде много неща не зависят от нас и са извън нашия контрол и воля...........но пък ние имаме правото да се опитваме да ги променим.Потъгувай си,но намери сили да продължиш и знай,че ако наистина искаш нещо -то се случва/понякога когато най-не очакваш/.......знам,че в момента всичко ти звучи глупаво и безмислено,но намери сили да се зарадваш на хубавите неща в живота ти:на Ема,на нейното "обичам те",на това че сте живи и здрави и се обичате........
А като прочетох поста на Люба и втори път
Напълно съм съгласна с нея, че трябва първо да си потъгуваш, да си готова и тялом и духом и да опиташ пак, щом го желаеш. Надявам се скоро да се похвалиш
Просто незнам какво друго да ти напиша. Прегръщам те.

.


Ирка какво стана с вас? Драсни два реда да се успокоим.
Аз се възползвам активно от почивката, че не знам кога ще стане пак "само мама". Коконата от 10-тина дни от както се разболя не иска и да си спи в стаята, а при нас на леглото. /изпада в див ужас, ако се опитам да я сложа в кошарата/ Не знам как ще решим проблема / и идея си нямам/, май трябва да прочета някоя дебела книга.
От четвъртък пак ще се пробваме с градината, та да видим колко време ще издържим.






Препоръчани теми