Аз като си уших "Майчино щастие" и баба, такава горда с мен, ме заведе при една нейна приятелка да се изфукам, а тя жената го хвана с главата надолу и вика: "Да, да, не е лошо, като за пръв път... ама гледа и аз я виждам, че нищо не вижда... напуши ме смях и й казвам, че го е хванала обратно - "Ааа, аз затова нищо не видях" - вика, ама обърна го обратно и вика, че пак нищо не вижда... и тя така наизвади 5-6 нейни гоблена да се уча и почна да ми търси кусури, че е много светъл, че нищо не се виждало, не знам си какво, а тя и на последния си гоблен беше цепила нишки на поразия, ама нали е възрастна жената - няма да тръгна аз да я уча... щеше да се обиди 100%. Та тоя гоблен май не се оценява особено от по-възрастните, но баба ми все още си се гордее с мен
Между другото би ли ми казал някой, който е шил трите орхидейки на Ланарте, дали е шил треволячетата под орхидейките наистина с една нишка, понеже ми се вижда доста хилаво така