Новите ви книги - 2 част

Сега започнах да чета новата книга на Джулиан Барнс -  "Няма нищо страшно" - дава заявка да  е много интересна. След "История на света в 10.5 глави" и "Лимони на масата" съм му голям фен.

Аз ви следя, но не се включвам, защото напоследък нямам време да прочета набелязани книги, а и откъм бюджета нещо не мога да се отпусна да си купя нови. 

Исках да попитам дали някой е прочел тази и какви са ви впечатленията:

Новата на Харуки  Мураками :


Както и това - невроятен автор, невроятен хумор

Обещах да пиша впечатления за една от новопридобитите ми книги на български автори - Яловата вдовица на Бойка Асиова.
Горещо препоръчвам - който харесва Димитър Талев и Железният светилник, много ще оцени и тази книга. Отново става въпрос за горе-долу същото време, същите села, същата тази кипнала Македония на българи, помаци, мюсюлмани, албанци, живеещи двор до двор, със страстите и болките им. Книга, в която сватбата е извечна, съдбовна приказка, пронизана от толкова властна традиция, с толкова дълбоки корени, че те хваща за гърлото. В която бездетната жена е прокълната и едновременно с това тайно одарена - с негласното `разрешение` да опознае и други мъже - което обаче само прави болката още по-ужасна. Книга, в която музиката има свой собствен език, с невероятни описания на зурните, тъпаните и дайрето и това, което правят с човешката душа, щом оживеят в мелодията. С албанската Кануна, отреждаща на още нероденото мъжко отроче парчето олово, което трябва да сложи край на живота му при изпълването на пълнолетие, дори да е последната мъжка издънка на рода - и позволяваща само месец живот след това, ако реши да се ожени и да донесе на света нов живот, който да проплаче в старата люлка с двете допрели човчици орлета...
Жива, образна и завладяваща книга. Не че си няма недостатъци - много образи, невтъкани достатъчно в действието (но и аз не съм я дочела още, така че може и да има изненади), малко по-разхвърляна, отколкото на мен ми харесва и въпреки това - наистина добра. Заслужава си наградите за книга на 2007 г (на н`ам си кой конкурс , забутах някъде препасващата я лентичка, където го пишеше).

Аз приключих Леля Хулия и писачът, не съм очарована.

Ако някой харесва южноамерикански писатели мога да препоръчам Жоржи Амаду- Габриела , карамфил и канела. Както знаете тези автори са малко по-екзотични.

1. Аз тъкмо чета "Лимони на масата".  Много харесвам Барнс, ще я видим и новата книга, как.
2. Тъкмо завърших Дубравка Угрешич, престраших се най-после с "Министерство на болката". Буца в гърлото е този роман.
3. "Недовършен роман" на Димитър Димов (първо прочетох "Адриана" на Т. Димова - така се случи). Недолюбвам продълженията, но "Адриана" всъщност не е  продължение. Добре, че има "Адриана" - така няма да страдам, че историята спира точно на най-интересното място. От друга страна, финалът на "Адриана" е никакъв. Сякаш Т. Димова си е казала: "Ох, писна ми да го пиша този роман, хайде да свършва вече". 

Адриана ми стои наполовина прочетена. Или ме хвана в труден период, или подходих с големи очаквания, не знам. Просто в един момент нямаше какво да ме накара да обърна следващата страница.

Докарай я до финала, де. Да видиш, че съм права. 

Много хубава темичка, записвам се и аз
Вече привършвам "Хиляда сияйни слънца" и започвам да си наблязвам нови книги.
Мисля си за "Затворник по рождение" или "Страстта" на Джанет Уинтерсън 

Отдавна чета тук, но все не се осмелявах да се включа.  Но скоро прочетох "Яж, моли се и обичай" и не мога да се сдържа да не похваля тази книга. Купих я още през лятото и все имах нещо друго за четене. Като започнах да я чета, може би го направих в подходящия за мен момент. Затваряйки последната страница се почувствах някак си освежена, усмихната вътрешно, така да се каже. Срещнах някаква забравена част от себе си. Добра книга според мен, не разтърсваща наистина, но все пак хубава.

Здравейте,
и аз съм любител на книгочетенето
Сега приключих с "Кой ще заплаче, когато умреш?" от Робин Шарма, страхотна книга за себеизграждане и самооценка. Горещо препоръчвам и другите му шест книги, които отдавна са на пазара.

Luminoza - какви са ти отзивите за "Моята измислена страна" и как ти се струва книгата "Тайната"? Има ли смисъл да си я купувам, като съм гледала филма?

Това е нещото, което купувам без да се замисля - книга на Стивън Кинг.

Мен лично не всички автори успяват да приковат вниманието ми и някои от книгите изобщо не ги и дочитам. "Моята измислена страна" ми харесва като произведение и със сигурност ще го дочета.
А за "Тайната" - не съм гледала филма и не мога да направя съпоставка, но книгата си заслужава. Пък и като изключим "Секса и града" - книгите са по-добри от филмите, поне такива са моите впечатления.
Препоръчвам ти и двете.

"Нека ти разкажа" на Хорхе Букай, разтоварващо и много приятно четиво