Не искам да се оправдавам,всяка една от нас има ангажименти,деца,семейство и работа.
Отдавна се чувствам обезкуражена,още по време на карнавала ме беше завладяло това чувство,но слава Богу всичко мина добре.
После лятото незнам какво стана,но нещо като че ли се пречупи.Някак си не си ги представях така нещата,не си мислех,че толкова хора просто ще наминат и ще си тръгнат,не си и мислех,че ще останем шепа хора,че толкова мудно,трудно и бавно ще върви всичко.
Причината не е една и тя е само в хората,това ми е ясно!Не обвинявам никой,всеки има право на избор.
Но не ги виждах точно така нещата.Искаше ми се толкова неща да направим,нещо повече за тези деца освен ходене по един път в месеца и да им носим лакомства.
Пеония беше дала страхотна идея да кандидатстваме за проект,можехме да се организираме и за сайта за даренията,да опитаме да измислим,просто да направим нещо за ремонта на баните и тоалетните...Болно ми стана и че не опитахме да направим нищо за Мария въпреки че и обещахме.И не беше само Мария.
Надявам се,че никой няма да ми се разсърди,просто изказвам мнение и виждане за нещата.Затова се чувствам обезкуражена,някак си посоката ни на действие ми се губи,преливаме от пусто в празно...
Мога да продавам в четвъртък до 12 ч./ако не ми мине котка път,утре ще напиша със сигурност/ и в петък сутринта и следобед евентулано.Утре като видя графика на мъжа ми и моя ще напиша със сигурност.
Лека вечер
![Hug](https://static.bg-mamma.com/Smileys/default/yahoo_36.gif)