Тежък избор

  • 3 267
  • 44
16 ноем. 2008, 17:38 ч.
Не знам дали темата е за тук или за здравословния, ако преценят модераторите да я преместят.
Ако детето ви е болно от неизлечима болест с предопределен изход и е на възраст, на която може да го разбере (18-25 год.), бихте ли му казали истината или  бихте предпочели да  го лъжете до последно? Бихте ли му дали възможност за избор, например за експериментално лечение ако има такова?
Виж целия пост
# 1 16 ноем. 2008, 17:46 ч.
На 18г въпросното дете е пълнолетен гражданин на Република България и съответно цялата информация за лечението си и т.н. е длъжно да получава от лекуващият лекар.
Виж целия пост
# 2 16 ноем. 2008, 17:55 ч.
Да ме пази Бог от такава дилема!!!  Praynig Praynig Praynig

Но имам опит с братовчедка ни - Бог да я прости!

ЛЪГАХ до последно!!!
И пак ще лъжа, ако ми се наложи!

Аз лично предпочитам да зная истината,
да зная какво ме чака, за да се изправя пред "врага".
но има по-лабилни хора и при летален край, по добре е да са спокойни.


Цитат на: plankton в нд, 16 ное 2008, 17:38
Бихте ли му дали възможност за избор, например за експериментално лечение ако има такова?

Бих е слаба дума ...
ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да се опита всичко!
Виж целия пост
# 3 16 ноем. 2008, 18:02 ч.
Естествено,че ще му я кажа,та що за въпрос?Още повече,че "детето" е пълнолетно и е в пълното си право да знае.
Виж целия пост
# 4 16 ноем. 2008, 18:02 ч.
Честно казано - не знам.
Баща ми е неизлечимо болен. Криехме до скоро, по съвет на лекарите. Цялата болка беше за нас. После му казахме истината - така решихме, защото е глупаво интелигентен човек да задава логични въпроси относно състоянието си и да получава идиотски отговори. Глупаво, но дали е справедливо? Сега притесненията се прехвърлиха върху баща ми. Някак ни олекна, че казахме истината. Но той как се чувства наистина? Дали ще може да живее възможно най-пълноценно?
За дете проблемът е хиляди пъти по-болезнен, предполагам.
Бих споделила сериозността на заболяването, но не бих отнела надеждата за изцеление. Нали точно надеждата ни крепи до последно?! Дори не бих и мислила по този начин - за предопределеността.
Виж целия пост
# 5 16 ноем. 2008, 18:04 ч.
Гласувах с Да, но въпросът не е зададен правилно, защото хората по различен начин приемат нещата.
Ако за едни истината е добра, за други не.
Аз бих понесла истината, но моята приятелка например - не.За хора като нея е по-добре да живеят без да се притесняват, защото и най-малкия здравословен проблем би я изкарал извън релси.И тя е така от дете.

Така, че зависи си от самия индивид.Хората не приемат еднакво нещата.
Виж целия пост
# 6 16 ноем. 2008, 18:26 ч.
Дано никога не ми се налага да трябва да казвам такова нещо на детето си.
Не бих го лъгала за нищо, дори и за това.
А пък и когато детето ми навърши 18 години освен мен може за тежката диагноза да бъде информиран и от лекарите.
Бих направила всичко за да се излекува детето ми.
Виж целия пост
# 7 16 ноем. 2008, 18:33 ч.
 Тежките избори в живота ще си ги правя сама и не бих ги споделяла под формата на гласуване в анкета.
 Има теми, които не са за лафче между приятелки.
Виж целия пост
# 8 16 ноем. 2008, 18:37 ч.
Трудна дилема...
Определено бих казала истината, обаче.
Виж целия пост
# 9 16 ноем. 2008, 19:12 ч.
Не знам как бих постъпила и се надявам никога да не ми се наложи да разбера,  Praynig но доколкото се познавам бих се опитала да лъжа до последно, но не съм сигурна ако детето е толкова голямо дали няма да се усети само по моето поведение.  Confused
Виж целия пост
# 10 16 ноем. 2008, 19:15 ч.
Въопросът теоритичен ли е или е провокиран от дейсвителността?
Виж целия пост
# 11 16 ноем. 2008, 19:18 ч.
Цитат на: Mirama в нд, 16 ное 2008, 17:46
На 18г въпросното дете е пълнолетен гражданин на Република България и съответно цялата информация за лечението си и т.н. е длъжно да получава от лекуващият лекар.

така е, да.
Обаче в белите държави има и психолог (понякога и свещеник), а тук - просто един човек с простата истина.
Ама освен чов. тяло и душата страда и умира... Кой мисли за нея?
Виж целия пост
# 12 16 ноем. 2008, 19:49 ч.
Не, не бих казала. И основанието ми не е, че няма да може да го понесе. Основанието ми е, че никой не знае какво го чака. Лекарите знаят малко и винаги очакват най-лошото. Човешките същества имат неподозирани възможности. Но за да се проявят, трябва и психиката да е оптимистично настроена. Кажи на човек, че скоро ще умре и веднага ще се почувства по-зле.
Кажи му, че ще живее и поне малко надежда и позитивизъм ще го задвижат в положителна посока.
Мразя предварително оповестените присъди и не искам да им вярвам. Много е трудно, след съобщена присъда да вярваш в хубавото.
Виж целия пост
# 13 16 ноем. 2008, 20:00 ч.
Цитат на: Шани в нд, 16 ное 2008, 19:18
Цитат на: Mirama в нд, 16 ное 2008, 17:46
На 18г въпросното дете е пълнолетен гражданин на Република България и съответно цялата информация за лечението си и т.н. е длъжно да получава от лекуващият лекар.

така е, да.
Обаче в белите държави има и психолог (понякога и свещеник), а тук - просто един човек с простата истина.


Eто това е отговора! Браво!
Когато съобщиха на баща ми новината за най-страшното, нямаше кой да му подаде една усмивка в болницата, какво говорим за  брошура къде може да отиде да получи психологическа подкрепа. Не говоря за Космоса - да дойде психолог да му окаже подкрепа веднага. Знаеше за състоянието си, лъгахме само в самия край. 

Не знам дали бих казала, зависи много от болестта ( онкоболни е едно, а живеещи с ХИВ или МС друго), от напредъка на медицината, от средата, която съществува ( или не) за подкрепа и разбира се, от човека.
Виж целия пост
# 14 16 ноем. 2008, 20:13 ч.
Зависи от човека и как би приел истината.

Цитат на: Минa в нд, 16 ное 2008, 17:55
...но има по-лабилни хора и при летален край, по добре е да са спокойни....

Виж целия пост
# 15 16 ноем. 2008, 20:13 ч.
Цитат на: Lilibon в нд, 16 ное 2008, 19:49
Не, не бих казала. И основанието ми не е, че няма да може да го понесе. Основанието ми е, че никой не знае какво го чака. Лекарите знаят малко и винаги очакват най-лошото. Човешките същества имат неподозирани възможности. Но за да се проявят, трябва и психиката да е оптимистично настроена. Кажи на човек, че скоро ще умре и веднага ще се почувства по-зле.
Кажи му, че ще живее и поне малко надежда и позитивизъм ще го задвижат в положителна посока.
Мразя предварително оповестените присъди и не искам да им вярвам. Много е трудно, след съобщена присъда да вярваш в хубавото.

Дано не се изправяме пред подобна дилема, но по принцип това е отговора.
  Никой от нас не знае какво го чака. Защо трябва да се обременяваме с тежки присъди. Човек винаги трябва да има надежда. Много неща все още са непознати за науката.Чудеса се случват.
Виж целия пост
# 16 16 ноем. 2008, 20:27 ч.
Естествено 4е трябва да знае, не е малко детенце, да не разбере. Много от тези болести имат поддържаща терапия, контролни изследвания и др. освен ако не е умствено обременено, че да не асимилира, трябва да му се каже. Както всеки терминално болен, ще мине през "5-те етапа на траур"( отрицание, яд, пазарене, депресия, приемане) ролята на родителите е да му помогнат да стигне до 5 етап възможно най-бързо, защото иначе то ще е в отрицание, а те в депресия до края. А дори и да се случи чудо, и да не дойде този фатален край в живота на родителите- така ли трябва да го изкарат? То си е като смъртна присъда- всеки ден 4акаш да ти кажат 4е е твой ред, и всеки ден заспиваш без да са ти го казали днес, но може би утре...
Виж целия пост
# 17 16 ноем. 2008, 20:28 ч.
Наистина тежък избор.Много тежък.Не знам как бих постъпила в подобна ситуация. Все пак гласувах за анкетата с

"Не , ще крия до последно, за да не се тревожи."
Виж целия пост
# 18 16 ноем. 2008, 21:27 ч.
Не. Ще крия до последно. Предпочитам аз да поема депресията, притесненията и т.н отколкото да натоваря детето с това. Дори и да не е дете. Бих казала само ако знанието ще му помогне - примерно ако е диабет и трябва да пази диета или цироза и не трябва ди пие или пък спин и не бива да прави секс без предпазни мерки. Не искам и на мен да ми казват. Искам да живея с надежда а не с отчаяние.
Виж целия пост
# 19 16 ноем. 2008, 21:41 ч.
 Незнам. Предполагам зависи от човека. По принцип смятам, че всеки има правото да знае истината и ако аз съм потърпевшия бих искала да я знам, но всеки е различен. Ако не дай си боже трябва да решавам за Георги, някой ден такова нещо изобщо не знам как ще постъпя. Знам за този момент, когато е още малък и да бих му казала, но знам, че няма да разбере, а как ще постъпя ако съм наясно, че всяка моя дума ще му се забива в сърцето не знам и се надявам никога да не узнавам. Никой не бива да остава без капчица надежда.
 Много трудна тема, много болезнена.
Виж целия пост
# 20 16 ноем. 2008, 21:46 ч.
Цитат на: Кифлата в нд, 16 ное 2008, 18:33
Тежките избори в живота ще си ги правя сама и не бих ги споделяла под формата на гласуване в анкета.
 Има теми, които не са за лафче между приятелки.

Точно така! Чак пък и анкета! smile3506
Надявам се авторката да не е изправена пред подобен избор! Само това би променило мнението ми за темата.
Виж целия пост
# 21 16 ноем. 2008, 21:57 ч.
Цитат на: Михалко в нд, 16 ное 2008, 21:46
Цитат на: Кифлата в нд, 16 ное 2008, 18:33
Тежките избори в живота ще си ги правя сама и не бих ги споделяла под формата на гласуване в анкета.
 Има теми, които не са за лафче между приятелки.

Точно така! Чак пък и анкета! smile3506
Надявам се авторката да не е изправена пред подобен избор! Само това би променило мнението ми за темата.
о,я стига,всички сме силни когато съветваме за чуждия избор.
моля се да не съм изправена пред такъв избор.как да кажа нещо на детето си,което и аз самата ще отказвам да приема?и да, бих пробвала алтернативно лечение.
Виж целия пост
# 22 16 ноем. 2008, 22:16 ч.
...не разбирам само защо повече от половината гласоподатели
пишат, че ще кажат за това на детето си.... Thinking

...питам си само...
Виж целия пост
# 23 16 ноем. 2008, 22:34 ч.
Не искам Господ да ме подлага на подобно изпитание. Не искам да се случва  Confused.
Няма да кажа.
Виж целия пост
# 24 16 ноем. 2008, 22:44 ч.
Цитат на: Кифлата в нд, 16 ное 2008, 18:33
Тежките избори в живота ще си ги правя сама и не бих ги споделяла под формата на гласуване в анкета.
 Има теми, които не са за лафче между приятелки.
Точно.
Моля се дано темата да е провокирана от нечие любопитство, а не истинска дилема. Praynig
Виж целия пост
# 25 16 ноем. 2008, 22:46 ч.
Цитат на: Ню в нд, 16 ное 2008, 22:34
Не искам Господ да ме подлага на подобно изпитание. Не искам да се случва  Confused.
Няма да кажа.

...и аз...
И дай Боже на никого да не се случва!  Praynig
Виж целия пост
# 26 16 ноем. 2008, 23:03 ч.
В другите държави е прието да се информират неизлечимо болните. Човек може да иска да си довърши някои дела, да изживее нещо, да си уреди наследството и др. Само у нас се крие горчивата истина. Така се получи и с татко, но с течение на времето той ... разбра.
Съвет на психолозите - трябва да се казва, а кой как ще постъпи и какво точно ще каже, това решава семейството на болния.
Относно лечението - трябва да се опита ВСИЧКО.
Виж целия пост
# 27 17 ноем. 2008, 00:27 ч.
Боже,дано на никой никога не му се налага да прави подобен избор Praynig Praynig Praynig

Аз съм силна и агресивна,но такова нещо...Не знам...Иска ми се да крия до край,но дали ще издържа...Боже пази децата ни!!!
Виж целия пост
# 28 17 ноем. 2008, 08:46 ч.
Странна тема, пък и анкета Thinking ... На тази възраст  криеницата е безсмислена.
Ще направя всичко възможно, ще опитам всякакви методи и алтернативи.
Виж целия пост
# 29 17 ноем. 2008, 08:55 ч.
Може би не бих,защото тази диагноза може да срине тотално детето.
Виж целия пост
# 30 27 ноем. 2008, 12:54 ч.
Лошо е да си завираме главата в пясъка и да очакваме проблема да е изчезнал,когато я надигнем.Аз бих казала.Колкото и трудно да е това.
Пожелавам на себе си и всички вас обаче,никога да не се сблъсквате с подобен въпрос  baby_neutral
Виж целия пост
# 31 27 ноем. 2008, 13:30 ч.
Не зная. Не искам да зная. НО ако трябва да избирам дали да научи истината от мен или от някой друг, по-добре да научи от мен.
Виж целия пост
# 32 27 ноем. 2008, 13:38 ч.
Не мога да знам, какво бих направила в случая, не искам и да разбирам. Глупаво е да казвам, че ще направя нещо, което е твърде възможно да нямам силите да сторя.
Виж целия пост
# 33 27 ноем. 2008, 13:52 ч.
Бих лъгала за очакваното, но бих насърчила всякакви алтернативни и класически методи за облекчаване на състоянието му.
Да пази Господ от такива дилеми. Praynig
Виж целия пост
# 34 27 ноем. 2008, 14:30 ч.
Не искам да знам отговора на този въпрос,но знам само,че ще предпочита да научи истината от мен,а не от някой страничен човек.
Дано на никого не се налага да взима такова решение.
Виж целия пост
# 35 27 ноем. 2008, 17:30 ч.
Да, разбира се, дано не ми се налага да разбера дали наистина така бих постъпила.

Много бях против, когато на мой близък не му казваха, от какво е болен (рак), отиде си, не знаейки официално. Несигурността мен би ме измъчила повече.
Виж целия пост
# 36 27 ноем. 2008, 18:09 ч.
Абсолютно -да,особено на моето дете,няма по-страшно от неизвестното.А с врага,когато знаеш кой е е по-лесно да се бориш.Експериментално лекарство-защо не,ако няма друга алтернатива,то едва ли ще навреди повече от основното заболяване.
А дали тук, дали между приятелки-тази тема все е кофти за обсъждане,най-вече когато не е хипотетичен въпроса.
Виж целия пост
# 37 27 ноем. 2008, 19:13 ч.
никога надеждата в мен няма да умре, съответно никога няма да кажа на някого, че със сигурност ще умре Confused
едно е да си неизлечимо болен, съвсем друго е, да си сигурен, че ще умреш, поне за мен Rolling Eyes
Виж целия пост
# 38 27 ноем. 2008, 19:34 ч.
Цитат на: Кифлата в нд, 16 ное 2008, 18:33
Тежките избори в живота ще си ги правя сама и не бих ги споделяла под формата на гласуване в анкета.
 Има теми, които не са за лафче между приятелки.
и аз мисля така. не дай Боже да се случва никому, но това е ужасно трудно. и няма значение възрастта на детето. понякога детските въпроси са толкова тежки...
Виж целия пост
# 39 27 ноем. 2008, 20:20 ч.
 Praynig Praynig Praynigдано на никой не му се налага да прави този избор!
Виж целия пост
# 40 27 ноем. 2008, 20:30 ч.
Теоретично да. На практика се надявам да не ми се налага да правя този избор  Praynig Бих казала, защото са неподозирани силите на човека и никога няма да го кажа без надежда в сърцето си, знам че чудеса наистина стават. Смятам, че ако на един човек му предстои да умре е по-добре да се подготви за това, за преминаването. Осъзнаването на болеста е важна част от това да не се попадне отново в същата ситуация.
Виж целия пост
# 41 30 ноем. 2008, 15:01 ч.
Бих казала истината. Защото човек има право да знае какво се случва в неговото тяло. Чудеса стават.
Виж целия пост
# 42 30 ноем. 2008, 15:11 ч.
Не бих  Confused Виждала съм как човек се срива напълно, когато разбере,че му остава малко. .
Макар да мисля, че те самите усещат, че краят идва, предпочитам да повтарям, че всичко ще премине.
А за експерименталното лечение- струва си да се опита, но трябва да се прецени. Някои лечения просто удължават мъката, а това е просто жестоко и за болния, и за близките.
Виж целия пост
# 43 30 ноем. 2008, 15:33 ч.
 Peaceда бих казала истината
Виж целия пост
# 44 30 ноем. 2008, 21:53 ч.
Аз също не мисля,че това е подходяща тема за обсъждане.Въпросът е много ...не знам как да кажа,натоварващ. Не съм сигурна,че някой може реално да си представи една толкова тежка ситуация с главно действащо лице-детето,че да може да даде наистина адекватен отговор на този въпрос.В различни ситуации всеки индивидуално решава как да постъпи.
Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Здравейте,

Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
Благодарим ви предварително!

Към анкетата

Здравейте,
Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

Към анкетата