Слува ми се-даже скоро се засякох с една съученичка във форума.
Виж целия пост
Колко е малък света !
- Публикувана: 17 ноем. 2008, 00:47 ч.
- Последно мнение: 25 ноем. 2008, 11:21 ч.
# 16
17 ноем. 2008, 08:56 ч.
Казвала съм си го много пъти. Тази година на летището в Дортумнд се заговорих с българи - момче и момиче, които се оказаха съученици на един мой състудент.
Виж целия пост
# 17
17 ноем. 2008, 09:00 ч.
Имало е съвпадения, които са ме карали да си го мисля, но съм имала и такива, когато съм съжалявала, че не е достатъчно малък...
Виж целия пост
# 18
17 ноем. 2008, 09:07 ч.
Малък е, когато не стоиш и чакаш да се завърти около теб. Не веднъж обстоятелствата са се стичали според очакванията ми без да имам особени претенции. Просто си казвам: "А какво би било ако...?" и нещата някак си странно се случват по заповед на щуката. 
Виж целия пост
# 19
17 ноем. 2008, 09:59 ч.
Преди години отиваме на едни забутани острови /все още не бяха популярни/ на почивка и какво се оказва - на тия две педи земя сред океана ни посреща българка, която си живее там. Отгоре на всичко и инструктора по дайвинг беше българин - Наско.
Виж целия пост
# 20
17 ноем. 2008, 10:15 ч.
най-точният ми отговор
Виж целия пост
Имало е съвпадения, които са ме карали да си го мисля, но съм имала и такива, когато съм съжалявала, че не е достатъчно малък...
най-точният ми отговор
# 21
17 ноем. 2008, 10:19 ч.
Вчера четох в една книга за Теорията за шест степени на разделяне, която има за основа идеята, че ако човек е на "крачка" разстояние от всеки, когото познава, и на две "крачки" от всеки човек, когото тези хора познават, то тогава всеки е на разстояние не повече от шест "крачки" от всеки на тази планета. Подобни теории са поддържани от Ф. Каранти и С. милгръм с неговия експеримент за феномена на "малкия свят".
На мен също са ми се случвали подобни случки. В София преди години се качвам в едно такси с доста багаж, за да се прибирам за празниците. Попадаме в голямо задръстване и се заговарям с шофьора, младо момче, оказва се че също е от Пловдив. В разговора споменавам, че скоро имам рожден ден и той казва, че майка му е родена на същата дата. Попитах го, а майка ти Антония ли се казва - оказва се, че е син от първия брак на приятелка на майка, а аз само бях чувала за него, но не го бях виждала.
Виж целия пост
На мен също са ми се случвали подобни случки. В София преди години се качвам в едно такси с доста багаж, за да се прибирам за празниците. Попадаме в голямо задръстване и се заговарям с шофьора, младо момче, оказва се че също е от Пловдив. В разговора споменавам, че скоро имам рожден ден и той казва, че майка му е родена на същата дата. Попитах го, а майка ти Антония ли се казва - оказва се, че е син от първия брак на приятелка на майка, а аз само бях чувала за него, но не го бях виждала.
# 22
17 ноем. 2008, 10:28 ч.
Много пъти съм стигала до този извод, но една случка направо си е виц. Разведена съм и имам почти три годишна сериозна връзка, тоест живеем заедно, с друг мъж. Та миналото лято двамата си търсим кола. Отиваме до една автокъща и харесваме един Пасат. Ама много. Качваме се със собственика и отиваме при наш близък приятел, който има сервиз, за компетентното му мнение. Спираме пред сервиза и виждам бившият ми мъж. Излиза той и поздравява собственика на колата. Аз учудено питам от къде се познават. А бившият вика- "Ами аз докарах тая кола от Швейцария" 
Е, нямаше такъв смях. Оказа се, че бившият ми мъж е докарал колата на сегашния Още се смеем на този малък свят 
Виж целия пост
Е, нямаше такъв смях. Оказа се, че бившият ми мъж е докарал колата на сегашния Още се смеем на този малък свят
# 23
17 ноем. 2008, 10:29 ч.
Много често се питам - случайностите, дали са случайности или ние си избираме, те да се случват. За сега везните клонят към това, че зависят от мен. Някак си... поемам отговорността, така да се каже. 
Виж целия пост
# 24
17 ноем. 2008, 10:41 ч.
Преди години на една козя планинска пътечка в Рила срещнах една колежка.
Пак преди няколко години, целяща се в добирането до една шамандура в морето, се оказах доплувала до един мой съученик.
Голямо търкане на очи дали не се припознавам беше.
Преди две години изпуснах златен шанс да се засека случайно на едно летище с Тити. После разбрах за срещата от мои познати.
Виж целия пост
Пак преди няколко години, целяща се в добирането до една шамандура в морето, се оказах доплувала до един мой съученик.
Голямо търкане на очи дали не се припознавам беше.Преди две години изпуснах златен шанс да се засека случайно на едно летище с Тити. После разбрах за срещата от мои познати.
# 25
17 ноем. 2008, 11:00 ч.
Случва ми се много, много често.
Виж целия пост
Темата е провокирана от нещо, което се случи днес,
за втори път с един и същи човек, което е невероятно
и което ме изуми, и същевременно ме направи изключително
щастлива
за втори път с един и същи човек, което е невероятно
и което ме изуми, и същевременно ме направи изключително
щастлива
# 26
17 ноем. 2008, 11:50 ч.
Това лято в Лас Вегас. Разминавам се спокойно аз с тълпата на тротоара,когато бивам избутана с лакът от мъж и чувам-'Аиде върви ма патко' - Тогава си казах Колко е малък света,а за бисерите на 'българина' - но комент
Виж целия пост
# 28
17 ноем. 2008, 14:18 ч.
Случвало ми се. Оказа се, че на една съфорумка мъжа и е идвал у нас,
а с друга имаме общи познати от провинцията и др. такива съвпадения има.
Виж целия пост
а с друга имаме общи познати от провинцията
и др. такива съвпадения има.
# 29
17 ноем. 2008, 14:48 ч.
За света не знам, но София е като вход в 8 - етажен блок.
Виж целия пост
Препоръчани теми