През ноемвриФЕВРУАРСКАТАдружинка ще празнува на Явор иАлександра първата годинка

Ох, забавлявам се страхотно и се превивам от смях вече цяла вечер. Момичета, историите Ви са много забавни направо не мога да повярвам на това , че някои от тях са се случили наистина и че това не е някой филм. Но както се казва: животът е най-добрия сценарист. Е, при нас не е чак толкова интересно, затова и не разказвам.
За името само да допълня: Както Ви казах ние се чудехме между Диана и Деница. Аз му викам на мъжа ми: Абе, Деница малко като магазин ( Нова Деница, а по-късно Аско Деница), а той ми вика : А Диана- като гуми Диана. За тези, които не са от София малко инфо: Едно време магазините Деница бяха много известна верига, а гумите; просто има такава верига гумаджийници Диана в София
Еления, а Стела ми е любимото женско име, но бяхме решили, че ще я кръстим Бебка на свекър ми. Може би четвъртата ни щерка ще е Стела
Кас, та на коя улица живееш? Смях се от сърце
Пухка, това с отварачката беше много яко
Честито на всички месечинки и за ЧРД на Естрела. Много здраве желая на всички.
Бубе, римите са страхотни!
Асол, стискам палци за мъжа ти.
Това е засега. Май пропускам нещо, но вече заспивам. Лека нощ от нас!

Вал, благодарско мила. Имаш едно черпене от мен с квот ти душа иска     
Камчо, мъжът ти да не се казва Серьожа? Извини ме за въпроса, но мисля, че го познавам....
Ай, лека и безаварийна...

  А пицарията, в която си работила да не е "Виктория"

Света е малък.

Влизам само да ви кажа че ми напълнихте душата

Честити месечинки на дечицата ни! Честито и на всички които са имали поводи за празнуване!

Нямам за съжаление никакво свободно време да пиша,  може би утре вечер!
Радвам се че ви "познавам" и много много ви обичам

Писах,писах и всичко ми изчезна Започвам отначало.

Кат,благодаря ти за страхотна темичка     
Асол пиши после как е минало
Много интересни истории има всяка от вас и много хубави булки са всички,всяка е по своему уникална и красива

Сега да разкажа и нашата история.С мъжа ми сме от един град,познаваме се много отдавна,бяхме съученици с брат му(лека му пръст ),а после му бях и дама на абитуриенския бал в гимназията.Връзката ни започна есента на 2003 година. Завърших бакалавърската си степен и започнах работа като сервитьорка в пицария Годзила за лятото,като уж щях да се готвя и за държавен изпит.Обаче от ходене на плаж  ,работа,дискотеки и купони време за четене не остана и като наближи изпита реших да се прибера при нашите за да уча на спокойствие.Междувременно скъсах с гаджето и нямах намерение да започвам нова връзка.Така,прибрах се и понеже нямаше с кой да излизам(то само учене не може ) започнах да се движа с компанията на сестра ми.Росен(мъжът ми) тогава беше в същата компания ,но си имаше сериозна приятелка,с която ходеше от две години и мисляха да живеят заедно,понеже  я бяха приели студентка в Бургас същата година(той учеше в Бургас ,а аз във Варна тогава).Да ама то не става всеки път както си го мислиш.Една вечер бяхме на дискотека и всички си тръгнаха,останахме само ние двамата от цялата компания(приятелката му беше тогава на очни в Бургас),пийнахме порядъчно и най-накрая рано сутринта той тръгна да ме изпраща.Започна се едно натискане,едни целувки и дотам.На другата вечер като се видяхме се правех че нищо не е станало,но след няколко вечери се повтори същото,така започнахме да излизаме всяка вечер,но в общата компания и се прибирахме двамата после.Той официално не беше скъсал с бившата още.Така нашата любов продължи около месец ,след това аз трябваше да се връщам във Варна,а той в Бургас и да започваме лекции.Още в началото му бях казала че връзката ни ще бъде за около месец,после всеки си хваща пътя Дойде време за изпитите ми,събрах си аз багажа ,направихме си прощална вечер и си заминах Тогава започнахме едни смс-и,едни чатове по цяла вечер и продължихме около седмица.Той скъса с приятелката си и ме покани на гости при него в Бургас,аз вече бях лапнала и веднага отидох Запознах се с приятелите му,компанията и съквартирантите(Росен живееше в студентско общежитие тогава и беше последен курс),останах няколко дни и си заминах за Варна.След два дни го поканих той да дойде и така се започна,цяла година пътувахме Варна-Бургас,аз при него 2-3 дни,после той при мене 2-3 дни.Как е мръзнал по спирките да ме чака и аз след нощна смяна направо на маршрутката,не можехме да се разделим за повече от два дни.Страхотно си изкарвахме,купони,студентски живот,голяма любов,станахме и много големи приятели през това време,всичко си споделяхме.Като свърши учебната година започнахме да мислим варианти да се съберем,но всеки искаше другия да отиде при него.Точно тогава за наша голяма изненада забременях с Петьо  ,бременността ми не беше планирана,имахме други планове,изпити и т.н.Решихме след няколкодневно мислене да оставим бебчето и да се оженим(аз исках да си живеем без брак,но Росен настояваше да се бракуваме.Не е имало някакво много романтично предложение ,просто седнахме заедно и го решихме.След месец ,на 22.08.2004 подписахме в гражданското,събрахме роднините в един ресторант и почерпихме. Заживяхме заедно в студентските общежития  вече като семейни . На 31.10. си направихме и църковен брак ,с бялата рокля и всичките там сватбени истории( в този ред на мисли Валерия сватбената рокля е страшно неудобна,но си заслужава жертвата за 1 ден )Понеже сватбата беше в Бургас тръгнахме направо от общежитията,голямо шоу-коли с балони и панделки,гости,сватбари цял куп,още го помнят там  Така че ние си имаме две дати,на които си празнуваме годишнини
Снимки от сватбата имам само на хартия

Много дълго стана,вече 2 часа пиша ,за имената утре.Имах много неща още да пиша,но следвашия път   Лека и спокойна вечер

Айде на кафенце мацки,че ни чака цял нов ден изпълнен със смях и веселие
,
хапвайте на корем закуската е диетична Дюканска

Добро утро мили мами! Гледам разказвате историите на своята връзка и всички истории са много интересни и забавни. А моята е направо тривиална. Случайно попадаме на нова година в приятели. Живеем на 45 км един от друг. Нямаше любов от пръв поглед. Но много симпатия. Интересното беше ,че преди тази нова година, бащата на моя приятелка ми гледа на кафеи ми каза ,че ще се запозная с мъжа си точно тая нова година. И позна. Ех, спомени от преди сто години.Мама Ави много ми стана интеренсо и забавно докато те четях. Честито на всички месечинки днес!  Искам да попитам когато има силен вятър излизате ли на разходка? Защото тук при нас е постоянно ветровито а много ме е страх за бебка. Желая ви лек и усмихнат ден!

Добро утро! morning Макар, че малкия го няма снощи почти не съм спала тази хрема ме съсипа направо.
Кас мерси за кафенцето, а закуската я пропускан макар и Дюкянска.С глад постигам аз успехи.
Вал мила тези сънища  .Защо съм ти звъняла незнам.
Пух  
Мозила и при нас е ветровито на аз малкия го искарвам всеки ден, ходим на едно кафенце сядаме на вън,но там е  по завет.
Камчо въобще не си застарила мила.Голямата щерка ти е одрала кожата.
Честита месечинка на Николета

Добро утро,мамчета поспаланчета...
МОЗИЛА,не мисля че вятър би ме спрял от разходка,слагам им "аквариумите" и излизаме.. И при нас е постоянно почти ветровито,но...

Момичета ,преди време и МЕРИ   ме беше попитала за В при нас ,ето какво съм и отговорила...


Мила Мери,пита ме дали е сьвпадение
буквата В вьв моето поколение,
или някаква причина официална
прави фамилията ми  доста  специална ...

Набьрзо ще ти разкажа аз
историята на имената в този час,
на Виктория сьм голям любител-
трябва да се знае , че имам победител ,
за Вяра -най-чистото има на света ,
сьбрало е надежда,любов и красота ,
а Велизара -великолепно и царствено ми прозвуча
и веднага го избрах за другата си дьщеря !!!

Това е горе -долу  историята за нас ,
  и  за кьрмене ме викат в този час  

ЛЕК и СЛЪНЧЕВ ДЕН на всички  


НИКОЛЕТА ,честита месечинка,здрава и весела да растеш,много щастлива и обичана...

Добро утро и от мен 
Честита месечинка на Николета!!! 
Кас ,благодаря за закуската 
Мозилка Ние излизаме всеки ден,ходим на същото кафенце където ходи Златомира ,по 2-3 часа сме навън ,ако духа много слагам дъждобрана
Златомирче,оздравявай
До после че имам помагачка

Zdraveite. Bebe Viki e rodena na 10.02.2008g. 3350gr./48sm. Termina mi beshe na 14.02

Това ми е специалитета
Мамо Ави големи сте сладури,напред-назад ,движение да има.То и ние кажи речи като вас-но ако мога по-късно днес ще пиша.
Алинка,дано по-скоро нова клавиатура Което ме присети за старата на Мама Ави
Мале момичета сега като чета и ви гледам и ми става толкова хубаво и мило,честно казано аз съм от праисторическите времена.Компа до преди половин година го ползвах само за работа и нищо друго.Защото честно казано аз съм от досадните особи,които говорят много и ако не наплюят достатъчно лицето на събеседника,или нямат възможността прочитайки досадата в очите на другия да продължат с дългото изказване,и никога не съм мислила че нета е пространство в което мажеш пълноценно да общуваш с друго човешко същество.Сега като го написах с какви ли същества съм си мислела ,че мога да контактувам . Та по повод на радостта ,че ви срещнах и се забавлявам искрено всеки ден със вас и сред вас,искам да благодаря на 3 от вас.
Първо на Мери-която бе причината да ви потърся,подробно обяснявайки ми разликата м/у БГ мама и Мама БГ
Второ на Ефросинка-за едно ЛС,с което ми подари една много приятна среща с друга съфорумка
И трето на Галадриел-която за първи път ми показа,че нета не е това за което го мислех,и зад всеки ник стои реална личност с която мога да се срещна.
Еленийка-Стела е направо кипра пу пу-много е хубава.
Изида-евала мила за живота ти дотук,винаги съм смятала,че никой няма да знае колко сладка е захарта-ако не познава солта.
Златомирка-оздравявай,че гадно болна и самотна Аз поне тормозя цялото домочадие.Даже май и бебата се пристрасти към алкохолните пари.
Мозилка,и при нас все духа-мяташ дждржбрана и да не ти пука
Бубе-ей на ,вчера забравих да ти честитя пешеходката.Да ти е много пъргава и здрава.И дано има здрваа глава-а сестра и нерви.Че милото кой знае как се ядосва,че още само стои.
Денил,без такива ,няма скучна лябов.Нали си си намерила човека до теб!Да не е без значение пред вид какво глобално село сме.Ами ако някоя ти го беше взела под носа Я разказвай.
Мирка-много си хубава.Ама и на мен си позната май от същия друг форум.
Честита месечинка на Николета.
Ето пак исках на всяка да напиша по нещо-ама не става,еднозъба ме зове.
Айде чао до после,ние излизаме.

Добро утро,
преди да излезем се сетих че не съм ви споделила за онзи ден, че ходихме на поредния ортопед давиди Рая. Каза че нищо й няма,че няма за какво да се притесняваме. Все пак аз като майка бях длъжна да направя всичко необходимо, макар че под необходимо не трябва да разбирам прекалено..но.
Целувки,хубав ден на всички и честити месечинки.

Добре дошла на новата мама.

Eх, чета, чета и усмивката не ми слиза от лицето!!! Страхотни истории, всяка една е много лична и съответно много специална. Най-прекрасното нещо на света, което може да му се случи на човек, защото това води до най-висшето, а именно създаване на новия живот!!!

Чакай сега аз да се пробвам за нашата:
През лятото на 2001 г заминах на студентска бригада в САЩ.  Минали си лятото и през последния месец от престоя - октомври , моя съквартирантка ме запознава с друг българин, с който заедно работели. Много симпатичен, чаровен, разговорлив, еднакви интереси. През този един месец почти всеки ден се виждахме, излизахме когато не бяхме на работа вечер. Малко преди да си тръгнем той осъществи едно мое желание, а именно да отидем на разходка до Бостън. Аз бях на работа до обяд и той дойде да ме вземе. И така, газ до Бостън, изкарахме си много хубаво, хиху-хаху, нагоре-надолу - много добри приятели... Съответно се сближихме, показвахме си, че се харесвахме и че ни е хубаво двамата. Но, до крайната стъпка не стигнахме, не исках да избързвам, исках да видя как ще се развият нещата, т.е. дали ще има някакво продължение в България. Той тогава си имаше някакво гадже, но както сам ми е казвал и доказвал, до момента нищо сериозно Веднага след като се прибрах и аз в Б-я той ми се обади. Излезнахме една вечер, бяхме в Романс, след това някъде другаде и после той ме изпраща до моята квартира и като се почна едно натискане в колата...... и така всяка вечер. Нещата се развиха малко бързичко, но и двамата бяхме походили преди това и всеки знаеше какво търси .  Малко след това, хазяйката ми отиде да живее при дъщеря си и аз трябваше да освободя апартамента. А пък мъжа ми успоредно с това си стягаше ергенското му апартаментче. И всяка вечер ме пита за обзавеждане, това харесвали ти, онова харесвали ти, за това какво мислиш, трябва да излезнем и да си харесаме мебели. Аз - уж се правя на леко безразлична, а от вътре изгарях от кеф. Просто ме беше страх да си помисля, че всичко може да е истинско.  Аз знаех за себе си, че искам да бъда с този човек, ама нямам гаранция за него.  И така, след 3 месеца заживяхме заедно. Оправяхме си документите заедно и за следващото лято,  и през юни заминахме за САЩ. На следващото лято, на моя РД, отидохме пак в Бостън (прекрасен град) и той вечерта ми предложи да се оженим. Нямаше пръстен, но пък обстановката беше толкова романтична. Вечерта, точно на кея на същата пейка, на която бяхме седяли почти година по-рано преди това, а зад гърба ни осветения Бостън, с часовниковата кула...  Отговора беше положителен - много ясно.
Останахме в САЩ за още една година и решението ни беше веднага като се върнем в Б-я да се оженим. Престоя ни в САЩ ни доказа, че все пак можем "да мелим брашно заедно" ПУ ПУ!!! Това е един невероятен период от живота на двама ни, и винаги си спомняме с много любов и носталгия както за самата държава, така и за годините оттогава. Доста поработихме, но и доста пообиколихме тази голяма държава, потопихме се в тамошния стандарт, видяхме, научихме много неща за хората там ....
И това стана на 23 ноември 2003 г - тази неделя -живот и здраве ще чукнем 5тата годишнина, иначе от 7 г. сме заедно.
Галинка започнахме да е правим още в САЩ, но тя пък се е получила няколко дни след годежа ни, които беше седмица след прибирането ни от странство. Разбрахме за нея в петък преди сватбения ден, имах час за лекаря на следващия ден след тържеството.

Това е от мен, снимка на този комп нямам, но и аз като се снабдя с нова клавиатура за другия, ще кача една.
Хубав ден на всички!

Добро и слънчево утро (сега не гледайте колко е часа ) от нас. Ние бяхме на консултация и резултата е 9900 (+350) и 77(+3).Педи ни каза да му давам витамини КИДИ. Някой да ги е давал или да ги дава? Били много хубави, немски.

ЧЕСТИТО НА ВСИЧКИ МЕСЕЧИНКИ, МЕСЕЧКОВЦИ И ВСИЧКИ ДЕТО ИМАТ ПОВОД!!!![/size][/color]

ELENIA, подскажи ми форума
Камчо, не не съм работила във Виктория. Година и половина бачках като касиер-счетоводител в Зимния дворец и ако не се лъжа, Серьожата тогава беше шеф на охраната("ИН-80").
Мозилка, ние НЕ излизаме само когато е минус градуси, има мъгла или вали дъжд. Последното поради единствената причина, че нещо не ми се удава да маневрирам с една ръка държаща чадър, с другата да бутам количката и да се чудя как да минавам по нашите "прекрасни" "европейски" улици и тротоари.

И да си копирам от предната темичка предложението ми за заглавие:
"ЕЙ Я КОЛЕДА ДОЙДЕ, ПОДАРЪЦИ ОГЛЕЖДАМЕ ЗА ФЕВРУАРСКОТО ХЛАПЕ..." Малко лирично отклонение от мен  за заглавие.