Множественото число и обезличаването на майката. Пр. [i]НИЕ[/i] акаме в зелено!?

  • 16 260
  • 323
# 165
И мен не ме дразни. И  аз го използвам, но забелязах, че в повечето случаи е  когато пиша и по-малко, когата говоря. Мисля, че това е нещо преходно       / до като е по-малко бебето / и ще премине с израстването. Ежедневието ни е такова, все едно сме "скачени"


Не ме дразни изобщо - по този начин майката показва че съпреживява всичко с бебенцето си.
За по-големи деца може би дразни, но за бебета до 3 месеца те на практика все още са в едно с майките си. Вчера гледах един филм - в него периодът до 3 месеца го нарекоха "четвъртия триместър" или по това време жената все едно продължава да е бременна (особено ако кърми) защото бебето е постоянно залепено за нея и всъщност съществува чрез нея - те са едно цяло.

 Peace
Виж целия пост
# 166
не ме дразни,и аз така говорех като беше съвсем мъничък Grinning
Виж целия пост
# 167
Не прочетох всички отговори.
Да, мен ме дразни, е не чак да се нервирам от това, но леко ме дразни. Както и много други "феномени", тук във форума. 
Дразни ме и мъжо и не членуването на думите, примерно - "детенце обича шоколад, повече от ябълки", бебка, бебко и подобни. Но, хора всякакви, какво да се прави.
Виж целия пост
# 168
Не прочетох всички отговори.
Да, мен ме дразни, е не чак да се нервирам от това, но леко ме дразни. Както и много други "феномени", тук във форума. 
Дразни ме и мъжо и не членуването на думите, примерно - "детенце обича шоколад, повече от ябълки", бебка, бебко и подобни. Но, хора всякакви, какво да се прави.

И все пак се хващам и аз да употребявам някои "феномени" въпреки, че ме дразнят, но не го намирам за унизително или голям проблем
Виж целия пост
# 169
Не ме дразни, не знам дали съм говорила така, не съм се улавяла. Нормално е като до вчера майката и бебето са били едно цяло, да се възприемат така още известно време след раждането. За унизително изобщо и дума не може да става, както и че майката се обезличава, говорейки така.
Виж целия пост
# 170
какво обезличаване на майката, какви пет лева. голям проблем, ще знаете  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 171

И все пак се хващам и аз да употребявам някои "феномени" въпреки, че ме дразнят, но не го намирам за унизително или голям проблем

Да, пропуснах да спомена - не го считам за унизително, нито за проблем  Simple Smile. Нарекох го "феномен", защото смятам, че поне половината от майките, които използват този начин на изразяване, го правят, защото са го чули/чели от тук и се "заразяват".
Виж целия пост
# 172
Смятам, че когато бебето се роди то е напълно безпомощно и има нужда от помощта на майка си за всяко нещо. Когато беше новородено бебе сина ми не се хранеше сам, напротив, "кърмехме се"-т.е. и двамата участвахме активно. Също съм му помагала и да ака (било като му правех масаж на коремчето или като го издържам)- ето, пак значи сме "акали", спяхме заедно, излизахме на разходки заедно... Защо да не говоря в множествено число? Аз съм съпреживавала всяко нещо с бебето си, вълнувала съм се от всяка дреболия! И да, той беше като част от мен, бяхме едно цяло и постепенно започнахме да се отделяме с порастването.
Старала съм се да не говоря в множествено число, но за някои неща съм говорила в множествено число, защото така съм ги усещала.
Дали съм се обезличила - да си призная честно изобщо не ме вълнува такъв въпрос. Да, променила съм се много покрай раждането и гледането на детето. Да, живота ми стана много по-хубав с детето. Да, все още сме доста "вързани" с малкия и в много голяма степен съобразявам живота си с него.
А това че някой си се дразнел от този начин на говорене-ами това не е мой проблем Simple Smile
Виж целия пост
# 173
Смятам, че когато бебето се роди то е напълно безпомощно и има нужда от помощта на майка си за всяко нещо. Когато беше новородено бебе сина ми не се хранеше сам, напротив, "кърмехме се"-т.е. и двамата участвахме активно. Също съм му помагала и да ака (било като му правех масаж на коремчето или като го издържам)- ето, пак значи сме "акали", спяхме заедно, излизахме на разходки заедно... Защо да не говоря в множествено число? Аз съм съпреживавала всяко нещо с бебето си, вълнувала съм се от всяка дреболия! И да, той беше като част от мен, бяхме едно цяло и постепенно започнахме да се отделяме с порастването.
Старала съм се да не говоря в множествено число, но за някои неща съм говорила в множествено число, защото така съм ги усещала.
Дали съм се обезличила - да си призная честно изобщо не ме вълнува такъв въпрос. Да, променила съм се много покрай раждането и гледането на детето. Да, живота ми стана много по-хубав с детето. Да, все още сме доста "вързани" с малкия и в много голяма степен съобразявам живота си с него.
А това че някой си се дразнел от този начин на говорене-ами това не е мой проблем Simple Smile

Не става дума за изброените от теб случаи. Ами например: имаМЕ обривче, боли НИ коремчето, имаМЕ нова рокличка, порастна НИ зъбче и пр.
Виж целия пост
# 174
simba21, да има наистина разлика. Но пак-бебето е малко и напълно зависимо от майката. Майката го приема като част от себе си и проблемите на бебето като свои. Какво толкова лошо има? Ами че ако бебето има колики, например майката също го преживява тежко-та нали тя го разнася, успокоява, разтрива коремчето и изобщо-чуди се какво да направи.
Да, аз лично съм се старала точно в тези случаи да не употребявам мн. число. Но нито ме учудва, нито ме дразни, нито го намирам за нередно някой друг да го напише/каже по този начин. И напр. за рокличката-ами да, рокличката явно е купена за радост както на бебето, така и на майката, и да, майката е напълно в правото си да се чувства горд съсобственик Simple Smile
П.П. Все още, понякога, говоря от името на сина си, за да го уча как да се държи. Напр. "когато срещнем някого го поздравяваме-здравей бабо Хриси!" -ето, значи все още употребявам мн. число Simple Smile
Виж целия пост
# 175
Има неща, които се правят в множествено число до определена възраст.

Ядем, четем, ходим на разходка, пазаруваме, гледаме филм, приспиваме се.

Множественото число, употребено за големи хора не ви ли е странно?
Защо?

Как другите майки говорят на децата си, не е мой проблем и не ми се коментира.

Да се разменят лични реплики в темата е почти толкова странно, колкото "акаме в зелено".
Позлвайте лични съобщения, моля.
Виж целия пост
# 176
Принзавам си,че понякога и аз така казвам,но се усещам и се опитвам да не използвам множествено число.След 1 година все пак приемам да се отвикне от този навик.Но не мога да не споделя с вас как онзи ден майката на един клиент / 21-годишен/ ми казва;
-Ние сме със счупен крак!(говорейки за него!!!!!)И не само това,тя само в множественочисло говори,освен това пита вместо него и т.н.
Виж целия пост
# 177
Преди, когато нямах деца много ме дразнеше. Когато станах майка свикнах с много неща.  Аз се старая да не говоря така. Но доста често го срещам и реших, че по-добре е да свикна отколкото да продължавам да се паля.
Виж целия пост
# 178
Ето един пълен съмишленик - ужасно ме дразни, когато някой ме попита "на колко сте годинки".
В зависимост дали е мой близък или непознат отговарям "36" - общата ни възраст или "той е на 1, аз - на 35"... Но какво означава този въпрос - че аз съм несъществена? Че моята възраст не е интересна / важна? Че моите проблеми или болежки не интересуват моя събеседник? Че аз съм бебе или че бебето е възрастна жена? Ми че то моето ме момченце? Embarassed Изобщо, някой ще ми преведе ли въпроса "На колко сте годинки"? И къде точно съм аз в тези "сте"?
Кати, извинявай, но ми се струва, че избиваш комплекси на тази тема newsm78
Като те дразни, не чети такива теми, а като те пита някой неще в тон "вие", го наругай да ти олекне на душата.
На въпроса, не смятам, че е правилно, но не ме и дразни. Струва ми се крайно.
Ако става дума за голямо дете, да би ми било дори странно, но за бебе, защо не, нормално е да има отъждествяване в известна степен!
Виж целия пост
# 179
Пресилено ще бъде ако кажа, че ме дразни.. но си признавам, че имам едно наум когато чуя някой да говори така.

Но не мисля, че майките влагат чак толкова мисъл в това, изобщо не става въпрос за обезличаване или отъждествяване с детето според мен. По-скоро всички прихващат някакъв майчински жаргон, това е просто един от многото бисери като 'бременилки', 'бебеправене' и подобните им. В този смисъл на мен ми е досаден целия този 'нов език', но пък на някои това може да им носи чувството, че принадлежат към общността Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия