Множественото число и обезличаването на майката. Пр. [i]НИЕ[/i] акаме в зелено!?

Ами работата е там, че той си мисли, че чете. Играе, че чете. Участва в процеса на четене - ако и да не може. Като види нещо познато, веднага го "прочита". демек, казва какво има на картинката.

И в такъв смисъл "кърмим се" е допустимо - щото и двамата участвате в 1 и същи процес, за който би следвало да има специално название - както метаболизъм за комбинация от анаболизъм и катаболизъм - но просто няма и затова употребяваш едно от 2те съществуващи.

Но не и "акаме", колкото и да висиш наоколо. Нито "да си пием лекарството", "да си избършем носа" или "имаме хрема" - освен, разбира се, ако и ти нямаш.

така е

И понеже някой обясняваше как не било като да е на 20 години искам да попитам на колко се слага, според тези, които го приемат, границата? За мен, понеже, е в мига на раждането - но може да има хора, приемащи,примерно, пълнолетието за такъв важен момент, в който детето се отделя от майката и престават да са 1 организъм? Или първия учебен ден? Или... Кога? Кой ден? Ако е допустимо на 20 дни, но не и на 20 години, някъде между тези 2 дати трябва да има преломен момент. Кога е той?

Няма преломен момент. Колкото по-самостоятелно става детето, толкова по-малко майката се отъждествява с неговите действия.

 

Мноооого ме дразни, изобщо умирам при вида на разтапяща се майка, приела идиотски вид, говореще нечленоразделни простотии на бебето си.
Не го употребявам, обикновено назовавам децата с имената им, или "каката" и "бебето", ако трябва да става ясна възрастовата зависимост.

И не, не приемам обяснения от типа "ама аз съм му изцяло отдадена и затова така"  Това за мен на по-късен етап се превръща във вид болестно състояни, при което майката не може да осъзнае, че детето не е част от нея още от момента на прерязването на пъпната връв. Хубаво би било да са част от нас, по-лесно, би било, ама не са. Колкото по-рано се осъзнае майката, толкова по-добре за детето. И моля, моля, познавам хора, които говорят "ние" и за децата им, които вече са семейни  Сигурно и те си мислят, че са много отдадени, та затова.

Не ме дразни прекалено, но и не ми допада.  Случвало се е да кажа нещо такова, но обикновено избягвам, защото съзнавам, че е неуместно и доста често е смешно отстрани. 
П.П. Може да пуснеш една анкетка кой го дразни и кой не, кой го употребява и кой не. 

Аз не говоря във формата 'ние', защото детето си има идентичност, но към момента ние действително страдаме от зъби - на нея и растат, а аз има невралгия в устната кухина.Прекарваме нощите си еднакво мъчително. Като нейния зъборастеж спре, вероятно и аз ще кротна 

Иначе не ме дразни , начин на изразяване е, не мисля даже, че жените се усещат, кога преминават в 'ние' формата и имат колики или ' акат зелено' 

Не ме дразни, смешно ми е. Изрази от типа "ние акаме", "ние плакахме цяла нощ" и т.н. ги срещам само във форума. Ако ги чувах и наяве, вече би ми дошло в повече.

А как ще ти дойде, ако наяве те питат "спинкате ли", "акате ли", "папкате ли", "слушкате ли", "плачкате ли", "ходите ли", "растат ли ви вече зъбки", "ходите ли на гърне", "на колко сте годинки" и...  и... и... и... 

На мен ми е много смешно - имам чувството, че срещу мен седи някаква вдетинена лелка, която се лигави, повръща мляко и ака в зелено.
Лошото е, когато майки на доста пораснали деца продължават да се ниеносват - оставаш с впечатление, че родителка и щерка са си ушили една обща тържествена рокля, купили са си един чифт обувки и смятат някак си да ги поделят, за да отидат непременно заедно на абитуриентския бал.

Е , какво значи "дразни ме" ? А не те ли дразни като пишат всички с правописни грешки, а пък вече станали майки? Или пък като говорят на диалект? Защото мене много ме дразни, ама не пускам тема. Ами не е правилно де! Не говорят/ пишат правилно.
Това с унижението и обезличаването въобще няма да го коментирам. Хич не ме интересува какво си мислят Пенка и Иванка по въпроса, защото най-важно е как се чувставам аз.

Да, малко е дразнещо и наистина неуточнено и неясно за кого точно става дума. Не мисля, че е чак обезличаване на майката. Тези жени, които се изразяват така наистина се асоциират 100% с дечицата си, но мисля че е до време. Когато се върнат към социалният си живот, към работата си тогава и това "НИЕ" изчезва от самосебе си

Изобщо казано, диалектния говор не е неправилен. За книжовен език е бик избран просто един от съществуващите диалекти...

Кати,хората сме много различни и според мен не е много правилен подхода да критикуваш другия само защото е различен.
Ето например за обезличаването -месеци преди да родя се налагаше да лежа за да задържа бебето .Ами ходеше ми се, боже как ми се ходеше ама трябваше да лежа защото бъдещото ми дете се нуждаеше от това.
После покрай грижите за него отново забравих, по скоро съзнателно пренебрегнах моите нужди отново защото в този ранен етап моето дете е напълно зависимо от мен.Не че не ми се е  излизало вечер с приятели ,да ида на кино, да ида на козметик ,на фризьор, по магазините....толкова неща които обичам  .Просто си давдам сметка ,че се налага да се лиша за момента от тях защото някой когото много обичам има съвсем различни потребности .
С времето моето дете става все по самостоятелно ,а аз полека лека си връщам индивидуалността  и обръщам внимание и на моите собствени желания.
И разбира се когато малката е имала колики,боляло е зъбче аз бях до нея гушкая носех я и и пеех .Аз съпреживявах всичко  и по тази причина мога да кажа че по това време аз не съм отделна личност ,а част от детето-така го чувствам и изобщо не го намирам за унизително.
  Аз разбирам ,че има майки напълно различни от мен.Ето ти например.Децата ни са почти на една възраст и горе долу се регистрирахме по едно и също време,но ето погледни колко голяма е разликата в броя на изказванията ни във форума.Ти  отдаваш сили и енергия в общуването с други майки,а аз предпочитам компанията на детето си.Забележи ,че почти винаги сме на различни позиции-ти намираш за правилно бебето да не се гушка много много,а аз точно обратното.
Обаче никога не съм критикувала позицията ти