Пътя до АПРИЛ преполовихме и с покупките се заловихме!

Здравейте на всички и от мен!
Аз също не съм започнала с покупките ,но си харесах доста неща-количка,спално бельо и др.Не съм суеверна ,но ми се струва ,че има доста време могат да се наложат промени.За каката не бях купила нищо ,закъсняваше с 7 дена и реших да купя комплекта за изписване и тя взе ,че се роди на другия ден.После се шегувахме ,че е чакала да и купим нещо за да се роди.
А по въпроса с присъствието на тати в родилна зала нашия ще е вътре.Първия път беше и сега пак,ако раждането е нормално .Бях много спокойна и сигурна ,че е до мен държа се мъжки,дори екипа го похвали!
Но съм на мнение ,че ако някой не се чувства сигурен по-добре да не усложнява нещата.

Какво ще кажете за комбинация от двете:
"АПРИЛска мама по магазините снове, дори ритниче не може да я спре"

Йо Йо,вие двете със Жабче сте направо поетеси,мене хич ме няма по римите,харесва ми новото комбинирано предложение за темичка.

Ние още не сме обсъждали присъствието на таткото в родилвата зала,предният път чакаше отвън.Аз лично май бих се притеснявала ако е до мене...
За протокола,аз съм на 34г.и на толкова ще бъда когато родя животи здраве.

Ще се включа пак,още ви чета писанията от вчера.

Много сладурски заглавия, всичките много ми допадат! За Коледни има време, като знам с какви темпове изписваме темичката.

Много интересни теми сте подхванали. Относно присъствието на таткото в родилна зала, миналия път моят възлюбен не изяви желание, но никой не е страдал по тази причина.
Родих 10 дена преди термин, когато започна всичко, той беше нощна по закона на Мърфи, майка ми го викна на пожар и бяхме толкова ошашавени, че нямаше време за адекватна реакция.
А преди това не помня да сме говорили по този въпрос.
Моето мнение е, че много си зависи от човека (да не кажа от двамата  ), за едни това е от първостепенно значение и го приемат, като въпрос на чест да присъстват, други (като моя мъж) не биха понесли цялата суматоха и биха се изнервили и паникьосали ужасно, хеле пък, като не могат да управляват ситуацията и да ми помогнат...
Велизар го родих много бързо и лесно, и въпреки това си имаше по - тежки моменти, на които се радвам, че не направих съпричастен човека до мен. Предпочитам накрая да обера лаврите при свършен факт  , а той да не ме вижда в такава светлина. Така ми е по - спокойно, но пак повтарям, много си зависи от хората.

Следродилната депресия не ме подмина , държа ме 1 - 2 дни, но качествено... Е, отревах си тогава, както си седях и сълзите ми потичаха без причина. Чувствах се толкова неспособна да поема тази огромна отговорност, бях съгласна да върша най - тежката физическа работа, само и само да не се грижа за бебето, шашках му се за всичко.  Е, хубавото е, че много бързо се осъзнах и свикнахме един с друг. Видях, че не е кой знае какво и се стегнах (в кръста).
Искам да успокоя майките, на които им за първи път, че нито е толкова ужасяващо раждането (с истерии и писъци като по филмите ), нито грижите за бебето са нещо непосилно, ужасно и обезличаващо те, действителността е много по - различна.  Най - лошото за мен, е че много бързо отминава този бебешки период и не остават много спомени от него... Ето, сега ми е трудно да си припомня какво е да държиш толкова малко бебче в ръце, като гледам дрешките, които съм запазила от Вели и ми е невероятно, как може да е бил толкова мъничък... 

sashimama, не се тревожи, сигурна съм, че няма да има последствие нито за теб, нито за бебка! Мисли позитивно и се радвай на баткото, че после "големите" ще са малко пренебрегнати, няма как. Ето това е нещо, което ме притеснява и натъжава - как ще съвместявам грижите между малкото и първородното... Не искам да има пренебрегнати и ощетени.

Жабче, мила няма проблеми, не съм се засегнала, няма за какво. 
И аз се развълнувах от поста ти, възхищавам се на такива двойки, които след Болката се обичат и сплотяват в пъти... Пазете това между вас, то е безценно.

Desi_D, Честита годишнина и от мен! 

Desi_D честита годишнина! Пожелавам ти да си много щастлива и обичана.   
За присъствието на тати: Моят приятел като ми взимат кръв се притеснявя и трябва да го успокоявам, а какаво остава за раждане.   Той  е готов да присъства и е съгласен на всичко само аз да съм добре, но не мисля, че ще искам да го видя пребледнял и уплашен.
Жабче чудесно би било малко празнично настроенеие в новата тема, а и заглавията които сте предложили са много интересни.
Пожелавам ви чудесен ден изпълнен само с положителни емоции.

Новата тема е готова, но нека първо да изпишем тази. Записах всички предложения за заглавия, за следващите теми ще си имаме готови.  Ей препотих се докато си избера картинки, голямо разнообразие на красоти из мрежата. 

Привет априлски мами!

Жабче - прекрасно е , че се обичате толкова с твоя човек. Ние също сме така - въобще не мога да се оплача. Всяка сутрин милото ми цеди на ръка три вида цитруси на сок (че нямаме цитруспреса) и много ми помага в къщната работа, когато не мога. Спомням си по-миналата година когато жестоко си изгорих долната част на крака с врящо прясно мляко  и около месец и половина не можех въобще да ходя, той ме носеше до тоалетната  и навсякъде на ръце. Опита се и да сготви - ама като видя, че това е доста оттегчителна работа  звънна на мама свеки по телефона да й нареди да готви за две семейства - та ходеше през 2-3 дни да носи тенджери с манджа  Когато пък се беше наложило да ми правят кюртаж (заради кухо яйце) той, видимо притеснен за мен, стоеше  часове пред операционната да ме чака....после дойде с мен в стаята и ме разтриваше половин час, че от загубата на кръв се бях изстудила....и така, обичам си го - винаги ми е опора във всичко!

Незнам какво не ви харесва на розовите дрешки - аз пък откакто разбрах, че нашто ще е девойче, все по розовки нещица се заглеждам. Не че другите цветове не ми харесват.

А за присъствието на таткото - искам той да си реши дали иска, дали ще му е по-спокойно и дали би му било приятно. Аз не настоявам  - даже все си мисля,че без той да ме гледа как се мъча, ще ми е по-добре....

аз днес от 10 дни насам за пръв път излязох от вкъщи, трябваше да отида до майчин дом за изследванията. и понеже сега съм без кола, тръгнах пеша...
резултатът беше, че в асансьора ми прилоша, а като стигнах 14 етаж се сринах на столчетата... добре че една сестра излезе и видя че ми е зле, сложиха ме да легна, дадоха ми вода... а аз не знаех къде се намирам, все едно ми бяха сложили упойка и през мъгла виждах и чувах... абе и аз незнам какво ми стана, за първи път така ми прилошава. изплаших се много, добре че се случи в болницата, а не на улицата, и хората бяха много мили!

много искам мъжо да присъства,и той иска но незнам дали в русенското аг пускат.толкова много неща сме преживели заедно,повечвето все лоши-операции,и мои и негови,загубата на първото ни дете,лишения,трудности.защо поне един път да не преживеем нещо хубаво заедно.много се радвам че той иска да присъства,но дори и да не искаше нямаше да го притискам.напълно разбирам жабче и всички други жени които са преживели толкова много с партньорите си.той е най-добрият ми приятел,опората ми,сърцето ми.благодаря на бога всеки ден за това че е с мен...спирам че много се разчувствах

Моят мъж не иска да присъства на раждането и аз няма да го карам. Като знам как се беше шашнал като ме караше към болницата да раждам хем го събудих чак след като 4-5 часа си засичах контракциите в другата стая
А относно следродилната депресия аз си я изживях моята в родилния дом. Габи се роди 2кг и беше 7 дни в кувьоз, на мен в началото не ми даваха да влизам в бокса с кувьозите  и дори не можех да си я видя. На всички други им носят бебетата да ги кърмят, аз-нямам бебе и не знам ще се оправи ли, няма ли. Добре, че на 3-я ден се случи моя доктор на смяна та му се оплаках и той се разпореди да ме пускат да си я виждам и после почнах да я кърмя, почна да наддава и така ни изписаха на 7-я ден, вместо прогнозираните предварително 14-20дни.
Жабче, разчувства ме за пореден път с вашата силна любов, дано да се задържи още дълги години такава и да се радвате на госпожичките 
Снощи ходих на ЖК при новата докторка. Много съм доволна от отношението (поне засега), направи много добро впечатление, много говорихме, видяхме бебчето на ехограф и ми пусна допълнителни изследвания. Уговорихме се да ми вземе цитонамазка и влагал.секрет. За цитонамазката малко съм скептична, но за секрета имам нужда Надявам се вече бебето да е добре закрепено и да нямам кървене след това.

Забравих да пиша: Жабче, смени ми моля те в новата тема термина на 15.04, какво съм се заблудила, че е на 14 Габи е на 15 март и това, ако се роди на термин, ще ми върви на дата 15

Привет на всички априлски мами!   
Съвсем нова съм във форума  , досега само четях, но предполагам всички са започнали така !? Исках да споделя че моята първа принцеса трябва да се появи на 05.04.2009 г.
Пожелавам на всички мами (не само на априлските) да са живи и здрави те и бебоците им и всички около тях!

Привет и от менен мили мами.
Днеска бях на преглед и с моя късмет едно спешно секцио преди мене и чаках докито цял час,но пък имаше две майчета и като му ударихме една приказка,не сме се спряли.
Изследванията ми са добре,за съжаление не с видя пола на бебето но пък аз какво се учудвам,нашата първа рогата госпожица чак в 8-ия месец се показа.След две седмици ще ходя на 3-4D и тогава се надявам да имам новини и за пола.Естествено отсега се вижда че бебчо ще е едро бебе.Докито ми се развика че идвам чак в 20 седмица и аз
"ма аз съм 18 г.с." и той ми вика:"ами да верно като ти гледам дата на последния цикъл, не би трябвало да си 20г.с.,явно пак голямо бебе".И така мами прекрасни аз се засилвам пак към операционната засега.Поне си знам какво ме чака.
ще се опитам да кача снимка на бебчо в албумчето,но май няма да е много ясна.
Честито на Desi-D  ,много любов и щастие ти желая.
Жабче,много е хубаво,че мъжа ти е толкова добър и така се разбирате ,дано винаги да е така както досега.
Присъствието на таткото:Моя сега нещо прояви мераци,но аз му напомних,че си е доста касапска история и сега засега мераците му се уталожиха
Все пак няма екипа в операционната него да го свестява,все пак там важните ще сме бебчо и аз
Лек ден на всички от мене и да сме все усмихнати

Жабче,може да не си искала,но с най -прости думички си описала това,което някой път и най -красивите думи не могат да опитат   Много ме развълнува,както и Tai  и Аничка
 Радвам се,че имаме такива мъже и дано и занапред да ни обичат така. Аз също мога да кажа,че съм попаднала на страхотен мъж. (Ми иска човекът да ме цАлува въпреки петте херпеса на устата ) Той е най- добрият ми приятел,най голямата ми подкрепа.Човекът,който винаги ме е разсмивал,уважавал,на когото имам най -голямо доверие,който винаги  ме защитавал и ми е вдигал духа. Точно по тази причина и ще присъства на раждането. Това го бяхме решили дори преди да забременея.

Petjoff,добре,че има добри хора!Дано си по добре сега и се пази!

Момичета,говорих с докито и няма проблем да летя. Засега сме решили на 01.01.09 да пътуваме за БГ.  Ще се скапем от път,тъй като пак ще обикаляме като Пантелей Пътника,но пък и адски се кефя. Само дано времето да не ни изненада като миналата година  

Desi D честита годишнина и от мене  

Мен пък, колкото повече наближават празниците, толкова по-голямо шубе ме хваща от пътуването. Пусто като съм се закотвила у нас и не смея да шавна. А ми се ходи на гости. Явно ще го решавам в последния момент. Ще ми е първо и последно пътуване за цялата бременност, после ЖЗ влизам в 7ми месец и ще внимавам да не тръгнат да се раждат преждевременно, че при близнаците си има реално такава опасност. Дето се вика - сега ме е страх от спонтанен аборт, после от преждевременно раждане, накрая кой знае от какво. Параноик и хипохондрик, какво да ме правиш. 

Жабче не се притеснявай и аз съм така,  постоянно ме преследват разни черни мисли. И на мен ми предстои пътуване на 400 км и от сега се притеснявам за това. Но ЖЗ да е сигурна съм, че всичко ще е наред.