Искам да споделя с вас моите притеснения и да ви попитам на вас случвало ли ви се?Става въпрос за следното -имам страхотно дете ,което много обичам.Роди се по-рано от очакваното и слава на бог всичко е наред.Но понякога ме обземат така наречените черни мисли.Притеснения относно бъдещото ,страх от неизвестноста и всякакви ако, ако.....Лошото че сега много зачестиха и не мога да се избавя от тях.Коггато сам на работа или сме заедно навън нямам тези проблеми.И си казвам как съм можела да го помисля.Но стане ли вечер и приберали се ,се почва.Аз сам много позитивна личност и през пролетта четох подобни книги и тогава се оплетах в тях.Обърками се съзнанието и не мога да се излекувам от тях.Състоянието ми е подобно на хипохондрия ,но насочена към детето,докато към другите близки не толкова силна.
Виж целия пост
Имате ли притеснения?
- Публикувана: 22 ноем. 2008, 18:32 ч.
- Последно мнение: 23 ноем. 2008, 13:53 ч.
# 1
22 ноем. 2008, 19:20 ч.
Я се вземи в ръце и спри да се самонавиваш.Мисли положително и винаги ще бъдеш добре и ти и детето ти.Не дърпай зорлем дявола за опашката - така казваше баба ми. 
Виж целия пост
# 3
22 ноем. 2008, 19:34 ч.
Всяка нормална майка има такива притеснения. Важното е да не им се поддаваш и да ги гониш навреме. Друг въпрос е доколко ще успееш. 
Виж целия пост
# 4
22 ноем. 2008, 19:52 ч.
една приказка казва: "да не ти се случва това, което мисли майка ти".
Опитай се да се успокоиш. Съмнявам се да има майка, на която да не й се случва същото.
Виж целия пост
Опитай се да се успокоиш. Съмнявам се да има майка, на която да не й се случва същото.
# 5
22 ноем. 2008, 20:55 ч.
Случва се на всяка майка да мисли такива неща,но ти си прекалила.Виновни са наистина книгите,които си чела.Просто си по-внушаема и са ти повлияли.Затова се опитай да четеш книги,които ще те направят по-уверена,а не по-уплашена,иначе ще си докараш параноя.
Мисли само хубави неща и си спомняй,по-често хубавите моменти с детенце...и не се притеснявай
Виж целия пост
Мисли само хубави неща и си спомняй,по-често хубавите моменти с детенце...и не се притеснявай
# 6
22 ноем. 2008, 21:01 ч.
Виж целия пост
Всяка нормална майка има такива притеснения. Важното е да не им се поддаваш и да ги гониш навреме. Друг въпрос е доколко ще успееш.
# 7
22 ноем. 2008, 21:17 ч.
Опитай наистина да ''гониш'' лошите мисли от главата си 
Колкото по-положително мислим - толкоз по добре за всички ни.
Инак - естесвено е да имаме страхове и притеснения за децата си, важното е да ги спираме преди да са ни обсебили
Виж целия пост
Колкото по-положително мислим - толкоз по добре за всички ни.
Инак - естесвено е да имаме страхове и притеснения за децата си, важното е да ги спираме преди да са ни обсебили
# 8
22 ноем. 2008, 21:28 ч.
Как ти се появяват вечер тия притеснения, като сте заедно с детето?! Нали казваш, че когато сте навън с него, нямаш такива черни мисли.
Аз, честно казано, нямам време за никакви мисли. Вечер заспивам като труп от умора.
Виж целия пост
Аз, честно казано, нямам време за никакви мисли. Вечер заспивам като труп от умора.
# 9
22 ноем. 2008, 21:37 ч.
Аз мисля същото
Виж целия пост
една приказка казва: "да не ти се случва това, което мисли майка ти".
Опитай се да се успокоиш. Съмнявам се да има майка, на която да не й се случва същото.
Опитай се да се успокоиш. Съмнявам се да има майка, на която да не й се случва същото.
Аз мисля същото
# 10
22 ноем. 2008, 23:07 ч.
Има една приказка:
Дано не не ти се случва това,
което майка ти си мисли...
Виж целия пост
Дано не не ти се случва това,
което майка ти си мисли...
# 11
22 ноем. 2008, 23:43 ч.
Съгласна съм напълно.Дано успееш да преодолееш лошите мисли.
Виж целия пост
Всяка нормална майка има такива притеснения. Важното е да не им се поддаваш и да ги гониш навреме. Друг въпрос е доколко ще успееш.
една приказка казва: "да не ти се случва това, което мисли майка ти".
Опитай се да се успокоиш. Съмнявам се да има майка, на която да не й се случва същото.
Опитай се да се успокоиш. Съмнявам се да има майка, на която да не й се случва същото.
# 12
23 ноем. 2008, 00:19 ч.
Предполагам, че с всяка майка е така. Въпросът наистина е в това да се опитаме да не се поддаваме на влиянието им.
Виж целия пост
# 13
23 ноем. 2008, 00:38 ч.
Оффф и аз съм такъв случай.Най-често си ги мисля тези неща вечер,детето като си легне и аз остана сама с мислите си 
Но иситната е,че е и такова времето,в което живеем.Тази вечер по новините ще дадат за убито дете от роднина,утре за наркотиците,вчера за изнасилвани момиченца...и т.н.Няма начин просто една майка да не и минат черни мисли през главата.Но гледам да ги прогонвам бързо,бързо.
Виж целия пост
Но иситната е,че е и такова времето,в което живеем.Тази вечер по новините ще дадат за убито дете от роднина,утре за наркотиците,вчера за изнасилвани момиченца...и т.н.Няма начин просто една майка да не и минат черни мисли през главата.Но гледам да ги прогонвам бързо,бързо.
# 14
23 ноем. 2008, 00:52 ч.
И моята дъщеря се роди по рано от определеното, в 8я месец. Никога не съм си и помисляла, че може да има нещо нередно, някакви усложнения или каквото и да било. Тя се роди 2 100 и за мен си беше най-нормалното и сладко бебе на света (естествено). Малко личице, малки устнички, без мигли и със скули. Всички останали бебоци ми се струваха огрооомни, гигантски бебета по 3.5 - 4 кг 
като че ли всички около мен се притесняваха, питаха, разпитваха само аз и съпругът ми бяхме спокойни, като че ли да се роди толкова малка беше най естественото нещо на света. Така че недей се шашка, не е необходимо да си натоварваш живота психически, а както изглежда си вече пренатоварена. Всеки си има такива моменти. Може би, ако си намериш нещо успокоително, йога, чаша вино, вана. Отдели време, което да е само за теб. Аз както взех да нареждам, ако мога и да се слушам ще ми е от полза 
Виж целия пост
като че ли всички около мен се притесняваха, питаха, разпитваха само аз и съпругът ми бяхме спокойни, като че ли да се роди толкова малка беше най естественото нещо на света. Така че недей се шашка, не е необходимо да си натоварваш живота психически, а както изглежда си вече пренатоварена. Всеки си има такива моменти. Може би, ако си намериш нещо успокоително, йога, чаша вино, вана. Отдели време, което да е само за теб. Аз както взех да нареждам, ако мога и да се слушам ще ми е от полза
# 15
23 ноем. 2008, 06:11 ч.
Депресивните мисли по правило се появяват вечер към 7 (научно доказано, къде, линкове - не ме питай, въпрос за изпит по психология ми беше навремето
). Задълбочават се и през зимата. Отговорът - тъмнината, липсата на светлина, намалява производството на серотонина - ето ти ги черните мисли. Спокойно. За свое удобство се опитай да ги разкараш, иначе всичко е наред с детето ти. Повтаряй си, че е от тъмното и зимата. Ако нещата се задълбочат, разбира се, търси други изходи - има много такива. Успех.
И аз понякога си мислувам разни, дето хич не ги харесвам. Всяка майка си го мисли. Въпросът е да не те превземат.
Виж целия пост
). Задълбочават се и през зимата. Отговорът - тъмнината, липсата на светлина, намалява производството на серотонина - ето ти ги черните мисли. Спокойно. За свое удобство се опитай да ги разкараш, иначе всичко е наред с детето ти. Повтаряй си, че е от тъмното и зимата. Ако нещата се задълбочат, разбира се, търси други изходи - има много такива. Успех.И аз понякога си мислувам разни, дето хич не ги харесвам. Всяка майка си го мисли. Въпросът е да не те превземат.
# 16
23 ноем. 2008, 07:56 ч.
Аз пък знам, че сутрин депресарите са най-зле. Ама не помня къде съм го чела. Може пък ти да си права, защото на мен такъв въпрос не ми се е падал на изпит 
А за зимата и светлината си е баш така.
Вярно е, че на всяка майка минават страшни мисли през главата и понякога се задържат там, но при теб явно те са още по-изразени. Мисля, че ако ти се задълбочат тревожностите и не можеш да се овладееш с позитивно мислене, е добре да се консултираш с психолог. Успех и слънчево настроение!
Виж целия пост
Депресивните мисли по правило се появяват вечер към 7 (научно доказано, къде, линкове - не ме питай, въпрос за изпит по психология ми беше навремето;-)).
А за зимата и светлината си е баш така.
Вярно е, че на всяка майка минават страшни мисли през главата и понякога се задържат там, но при теб явно те са още по-изразени. Мисля, че ако ти се задълбочат тревожностите и не можеш да се овладееш с позитивно мислене, е добре да се консултираш с психолог. Успех и слънчево настроение!
# 17
23 ноем. 2008, 11:42 ч.
Всяка майка си има притеснения. Но до сега не ми се е случвало да си измислям такива. За нещата, които виждам, че са наред не си мисля "ами ако станат зле". Имам ли обаче повод за притеснение, нищо не може да ме успокои. Единствено решаването на проблема. Жалко е, че понякога това отнема години, друг път просто трябва да се примириш...
Виж целия пост
# 18
23 ноем. 2008, 12:25 ч.
И аз се психясвам от време на време 
имаше преди години дребната сериозни здравословни проблеми и явно все още не мога да се отърся от преживяното...
Особено сутрин, като я оставям на градина. Все си мисля, дали всичко през деня ще е о`кей... И само си повтарям, че и до нея да съм, бели могат да станат за секунди, така че Господ да я пази!
Виж целия пост
имаше преди години дребната сериозни здравословни проблеми и явно все още не мога да се отърся от преживяното...Особено сутрин, като я оставям на градина. Все си мисля, дали всичко през деня ще е о`кей... И само си повтарям, че и до нея да съм, бели могат да станат за секунди, така че Господ да я пази!
# 19
23 ноем. 2008, 13:53 ч.
И аз съм така.
Виж целия пост
И аз се психясвам от време на време имаше преди години дребната сериозни здравословни проблеми и явно все още не мога да се отърся от преживяното...
имаше преди години дребната сериозни здравословни проблеми и явно все още не мога да се отърся от преживяното...Препоръчани теми