по темата - ни цици, ни задник, но пък съм слаба
Виж целия пост
самочувствена
- Публикувана: 22 ноем. 2008, 21:51 ч.
- Последно мнение: 26 ноем. 2008, 19:04 ч.
# 76
23 ноем. 2008, 17:21 ч.
Е аз затуй нямам вече, щот станах слаба,
но като се замисля, това ми дава страхотно
самочуствие
Голяма работа - некви си цици 
Знае ти някой колко кила памук имаш в сутиена
Всичко си има цена за съжаление
Използвам за да напиша това:
Човек когато губи не знае какво печели
и когато печели - не знае какво губи
Виж целия пост
по темата - ни цици, ни задник, но пък съм слаба
Е аз затуй нямам вече, щот станах слаба,
но като се замисля, това ми дава страхотно
самочуствие
Голяма работа - некви си цици Знае ти някой колко кила памук имаш в сутиена
Всичко си има цена за съжаление
Използвам за да напиша това:
Човек когато губи не знае какво печели
и когато печели - не знае какво губи
# 77
23 ноем. 2008, 17:33 ч.
то и аз бях така, ама вече си имам дупе ...
как беше репликата ??? А да, "за всичко останало има Mastercard"
Виж целия пост
Аз нямам самочуствие щото вече нямам цици 
как беше репликата ??? А да, "за всичко останало има Mastercard"
# 78
23 ноем. 2008, 18:06 ч.
ВидЕли са к'ъв бурен личен живот имам. Време е да проветря, викаш.
Готово.
Виж целия пост
Алоооо Клонката,
изчисти си личните...
изчисти си личните...
Готово.
# 79
23 ноем. 2008, 19:08 ч.
Самочувствието направо ми изтича през ушите вече... прелива отвсякъде. То цици, то дупе, то секси коремче, една гъста грива се вее, а крачетата тънки, тънки, но за сметка на това прави 
Трудно, но се свиква да се живее в перфектно тяло 
А иначе - самочувствието се гради, понякога много трудно и с години. Още по-трудно сам. Трябва подкрепа и много желание. Трябва да търсиш хубавото в себе си и да се радваш, когато накараш някого да се усмихне - нима това не е повод за самочувствие
Виж целия пост
Трудно, но се свиква да се живее в перфектно тяло А иначе - самочувствието се гради, понякога много трудно и с години. Още по-трудно сам. Трябва подкрепа и много желание. Трябва да търсиш хубавото в себе си и да се радваш, когато накараш някого да се усмихне - нима това не е повод за самочувствие
# 80
23 ноем. 2008, 23:00 ч.
Ако питаш мене, просто трябва да се обичаш.
Тази ти любов ти дава и самочувствието.
Виж целия пост
А иначе - самочувствието се гради, понякога много трудно и с години. Още по-трудно сам. Трябва подкрепа и много желание. Трябва да търсиш хубавото в себе си и да се радваш, когато накараш някого да се усмихне - нима това не е повод за самочувствие
Ако питаш мене, просто трябва да се обичаш.
Тази ти любов ти дава и самочувствието.
# 81
23 ноем. 2008, 23:13 ч.
За да се обичаш, трябва първо да се познаваш. От една друга тема стигнах до извода, че много хора са все още в процес на търсене и себеоткриване.
Виж целия пост
# 82
23 ноем. 2008, 23:24 ч.
Абе, аз, докато имах неизследвани полета и илюзии за себе си, по се обичах.
Виж целия пост
За да се обичаш, трябва първо да се познаваш.
# 83
24 ноем. 2008, 07:40 ч.
Кои сте писали ? Самочувствието зависимо ли е от съществуването в група?
Темата стана точно това, което трябваше да да бъде. Самочувствено прочувствена. Писаха хора с изчистено като мускул слово и въздухари в полет. Надпреварваха се самочувствия.
Не е страшно да си се харесваш и да го самообявиш. Страшно е собственото ти самочувствие да зависи от " Най ми е добре , като на Вуте му е зле". Още по-страшно е на определена възраст да търсиш опорните си точки само в другите.
Децата. Те наистина се раждат с нещо, което генетиката и въобще науката не може да обясни. Някои са силно емоционални, общителни, уверени , усмихнати, доверчиви /такъв е синът ми/. Други са по-съзерцателни, по -затворени, трудно допускащи другите до тях. Най-важното е да им помогнем да се научат да си се харесват, независимо дали и ние харесваме всичко у тях. Във възрастта, когато имат право и задължение да се опират на други авторитети, родителите са най-важни.
Виж целия пост
хехе.
Темата плануваше да е хубава, но я окепазихме. Предполагам, защото вече сме писали по темата,
Темата плануваше да е хубава, но я окепазихме. Предполагам, защото вече сме писали по темата,
? Самочувствието зависимо ли е от съществуването в група?Темата стана точно това, което трябваше да да бъде. Самочувствено прочувствена. Писаха хора с изчистено като мускул слово и въздухари в полет. Надпреварваха се самочувствия.
Не е страшно да си се харесваш и да го самообявиш. Страшно е собственото ти самочувствие да зависи от " Най ми е добре , като на Вуте му е зле". Още по-страшно е на определена възраст да търсиш опорните си точки само в другите.
Децата. Те наистина се раждат с нещо, което генетиката и въобще науката не може да обясни. Някои са силно емоционални, общителни, уверени , усмихнати, доверчиви /такъв е синът ми/. Други са по-съзерцателни, по -затворени, трудно допускащи другите до тях. Най-важното е да им помогнем да се научат да си се харесват, независимо дали и ние харесваме всичко у тях. Във възрастта, когато имат право и задължение да се опират на други авторитети, родителите са най-важни.
# 84
24 ноем. 2008, 07:49 ч.
Темата тръгна да става хубава, но ти не се стърпя да надуеш платна с попътния вятър...
Виж целия пост
...
Темата стана точно това, което трябваше да да бъде. Самочувствено прочувствена. Писаха хора с изчистено като мускул слово и въздухари в полет.
...
Темата стана точно това, което трябваше да да бъде. Самочувствено прочувствена. Писаха хора с изчистено като мускул слово и въздухари в полет.
...
Темата тръгна да става хубава, но ти не се стърпя да надуеш платна с попътния вятър...
# 85
24 ноем. 2008, 08:16 ч.
Ммммм, много погрешно, да ти кажа, е за мене да си вадиш изводи за някого от тема.НЕ забравяй, че тук жена може да се представи за мъж и мъж-за жена. Тогава би било нормално все още да не са се себеоткрили, нали? 
Виж целия пост
За да се обичаш, трябва първо да се познаваш. От една друга тема стигнах до извода, че много хора са все още в процес на търсене и себеоткриване.
# 86
24 ноем. 2008, 08:43 ч.
Аз си имам друга теория за това, но когато я споделих във форума... се оказа, че никой не е съгласен с нея.
Ама ще си я споделя пак.
Единственото нещо, което децата наследяват от родителите си е външност и евентуално някои болести /наследствени/. Всичко останало е плод на усилията на родителите и среда на живот. Табелките, които поставяме на децата си, дават своето отражение. Единствените табелки, които съм склонна да сложа на моите деца са с реални положителни качества. По този начин негативните реакции, които могат да се превърнат в част от характера се прекъсват още в зародиш.
Разбира се, личният пример е много важна част от възпитанието. Няма как да възпиташ един уравновесен човек, когато си разкъсван от съмнения. Децата усещат това...
Май се отклоних от темата.
Виж целия пост
Децата. Те наистина се раждат с нещо, което генетиката и въобще науката не може да обясни. Някои са силно емоционални, общителни, уверени , усмихнати, доверчиви /такъв е синът ми/. Други са по-съзерцателни, по -затворени, трудно допускащи другите до тях. Най-важното е да им помогнем да се научат да си се обичат. Във възрастта, когато имат право и задължение да се опират на други авторитети.
Аз си имам друга теория за това, но когато я споделих във форума... се оказа, че никой не е съгласен с нея.
Ама ще си я споделя пак. Единственото нещо, което децата наследяват от родителите си е външност и евентуално някои болести /наследствени/. Всичко останало е плод на усилията на родителите и среда на живот. Табелките, които поставяме на децата си, дават своето отражение. Единствените табелки, които съм склонна да сложа на моите деца са с реални положителни качества. По този начин негативните реакции, които могат да се превърнат в част от характера се прекъсват още в зародиш.
Разбира се, личният пример е много важна част от възпитанието. Няма как да възпиташ един уравновесен човек, когато си разкъсван от съмнения. Децата усещат това...
Май се отклоних от темата.
# 87
24 ноем. 2008, 08:50 ч.
Моите изводи бяха плод на тяхно твърдение. Няма да цитирам хора, но думите, че не искат да се познават, че са се загубили, че не се познават и се търсят не бяха само изключение, а болшинство. Мъж, жена - тук няма значение.
За мен нещата са по-прости, но явно не се и задълбавам много, много.
Виж целия пост
Ммммм, много погрешно, да ти кажа, е за мене да си вадиш изводи за някого от тема.НЕ забравяй, че тук жена може да се представи за мъж и мъж-за жена. Тогава би било нормално все още да не са се себеоткрили, нали?
Моите изводи бяха плод на тяхно твърдение. Няма да цитирам хора, но думите, че не искат да се познават, че са се загубили, че не се познават и се търсят не бяха само изключение, а болшинство. Мъж, жена - тук няма значение.
За мен нещата са по-прости, но явно не се и задълбавам много, много.
# 88
24 ноем. 2008, 08:53 ч.
Бо, то е същото като табелките, които поставяш на себе си. Съгласих се. И има връзка с темата за самочувствието.
Виж целия пост
# 89
24 ноем. 2008, 08:54 ч.
Ми аз мога да ти напиша много неща, Бо, как ще разбереш до каква степен и кое от тях точно наистина отговаря на моя натюрел? Освен това в момент на депресивно настроение и аз мога да ти напиша, че съм се изгубила, че това не съм аз, че демони са завзели крехката ми душа, че по-добре да не ровя навътре в себе си, щото не знам какво ще намеря.....и т.н. бисери.
Както и да е....тук задълбахме наистна твърде.
Виж целия пост
Освен това в момент на депресивно настроение и аз мога да ти напиша, че съм се изгубила, че това не съм аз, че демони са завзели крехката ми душа, че по-добре да не ровя навътре в себе си, щото не знам какво ще намеря.....и т.н. бисери.Както и да е....тук задълбахме наистна твърде.
Препоръчани теми