Изневери ми, но си остана в къщи - как да го приема?

Мария, знам че си права, трябвше да действам по-рано, а сега излиза, че го правя заради другия, а не защото моя ме е разочаровал на ента степен. Напълно го съзнавам. Вярно е, че чак след като изтинах към него предприемам нещо, преди бях слаба и нямах сили, все се надявах на чудо. Или по-скоро потъвах в блатото на ежедневието, ден след ден, ден след ден. Така мина времето, нещата се промениха и сега излиза, че аз се принизих до неговото ниво. От страни е така, а какво ми е на мен - си знам само аз.

И баща ми това ме обвинява . че нищо не предприемах толкова време, а чак сега. Как да му дам шанс след всичко което е направено и изказано?! От къде да намеря сили? Децата ще кажете - не са малко основание, но цял живот да живея с този човек - кой ще ме потупа по рамото?!

Не ми е леко - вече толкова време съм под стрес, че понякога просто ми иде да ...хайде да не казвам какво!

Обзалагам се, че станалото или нестаналото не е случайно. Сега си достатъчно смела да си мислиш за развод, само защото го има другият и се надяваш той да продължи да ти бъде опора. Ако го нямаше, щеше ли да си толкова сигурна в избора си? Не мисля...

За всеки беше ясно, че онази хубостница щеше да бъде неправилен избор за мъжа ти, ако беше пренебрегнал всичките ви години на семейно щастие заради нея (с изключение на няколко пишещи тук, за които изневярата напук е пътът към бъдещо семейно щастие). Същото важи сега и за теб. Пренебрегваш всички години на щастлив семеен живот, желанията на децата си и на мъжа си, заради някого, когото не познаваш добре... Че ти мъжа си явно не си познавала добре доскоро, след като цели 10 години не си допускала, че той може да те предаде. Как може да вземаш такива важни решения за живота на всички около себе си, оповавайки се на човек, когото не познаваш изобщо и когото поставяш на пиедестал в момента, само защото е в същата розова мъгла, в която си попаднала и ти, защото си се нуждаела от утеха.

Ето защо е неразумно човек да започва любовна връзка с някого, докато преживява някаква житейска драма и е наранен. После никога няма да си сигурна защо сте заедно - защото любовта ви е чиста и градивна, или защото ти е била нужна опора и си се опряла на първия откликнал...

Що се отнася до чувствата ти... Чувствата са едно, разумът е друго. Не се уповавай на чувствата си, защото те се променят. Ето ти пример с мъжа ти. Той до оня ден те пренебрегваше, само другата беше прекрасна, после я заряза за един ден и ти стана най-добрата на света пак... Така става с влюбванията, изпаряват се, трайните връзки остават... Не го обвинявам, защото и аз съм минавала преди много години през нещо подобно и много съм се чудила на себе си. Чувствата не се поддават на логично обяснение и могат да се появят изненадващо отново... Не вярвам, че поне десет години до преди няколко месеца обичаше мъжа си, а вече ти е безразличен. Тези неща просто не стават така. Или тогава си лъгала нас, или сега лъжеш себе си и се обзалагам, че е второто...

Само аз ли не смятам, че Вени изневерява на мъжа си, както го изкарвате всички?
Тя е приключила с мъжа си, вече написа, че го е молила да се изнесе, той не иска. Еми той може и хич да не се изнесе, тя какво да прави през това време?
Или тя да се мъкне по квартири с децата, за да има право да се вижда с друг?

Нито пък видях някъде да казва, че иска да се разделят заради новия мъж. Тя решението си го беше взела. Появата на новия мъж не накара нея да действа, а мъжа й - да реши, че си я иска. Което колко е противно и плоско изобщо не ми се коментира, та няма да почвам изобщо.

Бъркате хронологията, момичета, оттам разминаванията в мненията ни. 

Бърди, така е, благодаря ти, че си ме разбрала! повечето хора сякаш забравят миналото и се съсредоточават върху факта, че има друг и че искам раздяла. Дори родителите ми го казват - ако беше предприела действия преди новия щяхме да ти стиснем ръката, сега вече - не!

Ох..Вени..
аз също напълно те разбирам..миналото лято преминах през това..
Не съм се развела още, но се изнесох..така че вече ми е все едно..
И другият мъж в живота ми определено няма връзка с раздялата ми..нито дори и другата жена в живота на мъжа ми..
Просто емоционално бяхме приключили отдавна, а аз загубих години в отчаяни опити да спася онова, за което говори Мария.. Кому беше нужно?
Да, ама става само ако се борят двама..Иначе - тц..

Мария е права в едно -че не се започва връзка в емоционално нестабилно състояние..Обаче при теб случаят определено не е такъв..Просто един ден си се събудила и всичко вече е било зад гърба ти, нали?

Така беше, единственото, за което съм се чувствала уязвима беше, че исках да дам огромните количества любов, които таях и жадувах да получа същото. И се опасявах огромното ми желание да не ме подведе. Той знае - казвала съм му го.

аз мисля като Мария
и като родителите ти
преди - бих приела че си решила разумно
сега - просто хормони
сори ама и да го отричаш - ще видиш че е така...
а ако новия та зареже - не ми се мисли какво ще правиш и как ще се
чувстваш
имала съм 5г връзка и съм страдала много след нея - не съм си намерила място и не съм си лягала с нов дълго време....не ми го побира главата да съм омъжена и да съм с нов с чисто и ясно съзнание и да не се чувствам зле от факта...
съжалявам но сега мисля така...може би в др ситуация бих мислела иначе, но все пак...
за мен нова връзка мога да завържа когато съм изчистила живота си...иначе - не бих била по-добра от изневерилия....

да, допуснах грешка като предприех връзка перди да изчистя старата - явно е така. Но нямам опит в това отношение до сега. Все пак до сега съм била женена само веднъж.

не ти го казваме да се чувстваш зле или виновна
а да премислиш, че не е толкова добро начало и че ако го махнеш ... надали наистина ще си толкова окрилена и решителна
както и мъжа ти - ако са го изритали....надали би бил толкова убеден че не те желае

Според мен си подменила обекта, когото си искала да обичаш и който ти искаше да те обича... До преди няколко месеца обичаше мъжа си, такъв, какъвто е бил в началото и после още много години... когато бяхте съвършеното семейство... Ти го каза тогава - че още го обичаш, такъв, какъвто си го познавала в миналото, преди онази негова връзка... И тогава изведнъж той излезе от образа на човека, когото си искала да обичаш...

Любовта, която искаше да му дадеш на него... сега прехвърляш към първия срещнат... Това не е любов... и поради усложнените обстоятелства даже и истинско влюбване не знам дали е...

Не е първия срешнат, обаче.

Разбира се, че не е първия срещнат 
Ранено сърце се подарява най-трудно, който си мисли, че е лесно, просто не е бил там и не знае какво говори.

Първият или вторият срещнат... или третият... Това е израз... който само показва доколко тази среща е била твърде бърза...

Често жените, които са жертва на изневяра, приписват лошите качества на неверния мъж на целия мъжки пол и макар с ума си да разбират, че не всички други мъже са като техните, им трябва повече време, за да го разберат със сърцето си и да се решат да опитат отново... В този смисъл съм много съгласна с Бърди. С малки изключения останалите жени поне в този форум са се нуждаели от много повече време, за да тръгнат изобщо да излизат с мъже... камо ли нещо повече... Справка: темата Колко време ви трябваше след раздялата да излезете на среща с друг?

Народът е измислил две поговорки по темата с бързането и прибързването. Едната е "Рано пиле рано пее". Другата я знаете също...

Да, смятам, че Вени е прибързала... Но мисля и за обратната страна на медала...

Ами ако тя не беше потърсила утеха навън?.. Смятам, че знам по себе си колко ужасно се е чувствала преди това. Ако не беше направила тази крачка, дали някога щеше да разбере и прости истински на мъжа си... То колцина от присъстващите в този форум са успели в това... За да простиш, трябва да разбираш отсрещната страна поне малко... Знам, че мъжът й го боли сега, но нека всяко пронизване в сърцето му напомня и той какво й причини. Не прави другиму това, което не искаш да ти сторят на теб...

Напоследък все говорим за това, какво ги разделя тях двамата... И забравяме какво ги свързва - щастлив 11 годишен семеен живот, две деца, преодоляване на ред житейски трудности, постигане на общите им мечти, щастливи Коледи, Нови години, Великдени, рождени дни... Не са ли те по-важните?

Мария, само Вени може да каже дали това ги свързва. За да се стигне до тук, съм по-склонна да мисля, че не ги свързват тези неща.
Но да не говоря от нейно име де 

Мария,
има огромна разлика между това да тръгнеш да излизаш с други мъже поради наранено его и да го направиш, защото вече се чувстваш свободна..

Мисля, че Вени се опитва точно това да ни обясни..Отстрани изглежда прибързано, нередно и тн..но кой знае колко години отчаяни опити и загубени надежди стоят зад това..
Колко още трябва да изгуби?