Изневери ми, но си остана в къщи - как да го приема?

Като за човек, който не е преживявал раздяла с любимия и разбиване на семейството, мисля, че изречението ти не е много любезно.

Бих уважавала всички съвременни тенденции, ако правеха хората по-щастливи, но в действителност май е точно обратното... Обществото ни е станало твърде толерантно към изневярата, разделите и разводите, разбитите семейства, към бащите, които се разделят с децата си и полека-лека все повече се отдалечават от тях във всеки един смисъл, толерантно е към безумно ниските издръжки по закон, и всичко това не без внушенията на психолозите (които можем да прочетем във всяко женско списание, по женските сайтове и популярните книги по психология): "Бъди егоист! Мисли за себе си и личното си щастие! Не бъди заложник в една разрушена връзка! Ако ти си щастлив, и всички останали около теб рано или късно ще са щастливи заради твоето щастие"... Ама на практика не се получава... Колко от мамите, пишещи в този форум, са наистина щастливи след развода/раздялата? Не че съветът е лош, просто хората го разбират твърде буквално... Пак повтарям, че според мен на Закъсала по-скоро й трябват работещи съвети как да оправи връзката си, а не как да я напусне...

Моят БНД наскоро се сети с носталгия, че аз му бях предложила да посетим такъв, когато видях, че връзката ни не върви. Само че тогава си мислеше, че не му трябват съвети, трябва му нов шанс... Даже и с нов шанс, човекът си е същия и донесе повечето си недостатъци в новата си връзка... Така че, Закъсала, Вихрогонче ти е дала чудесна идея. Явно, че и ти, и мъжът ти ще трябва да преразгледате живота си, приоритетите си, задълженията си, и ви трябва неутрална и веща страна, за да ви помогне... Иначе мъжът ти, ако се разделите, ще отиде в новата си връзка със старите си косури и ще стане пак същото. Сходните професионални интереси далеч не са достатъчни за една стабилна връзка, бъди сигурна... А пък работохолизмът със сигурност разбива личния живот...

Теоретично е вярно. На практика ще разбереш за какво иде реч, когато твоят сегашен съпруг се ожени след развода ви наново и му се родят други деца... Във всеки случай с оглед на нещата, които ни разказа за него, мога да кажа, че твоят вкус за мъже явно е по-добър от моя и в тази посока има какво да се научи от теб

Мария, съгласна съм с теб, че по принцип наистина всичко е ОТНОСИТЕЛНО и зависещо от субективната гледна точка!    Твоят постинг наистина беше редно да се появи в отговор на моя, просто възстановява баланса и хармонията, което е много хубаво!     
Разбира се, че идеалният вариант за децата е родителите да живеят заедно с тях, всички да се обичат и да са щастливи! Но въпросът е, ако това вече не е вярно, ако вече няма обич и споделено щастие, какъв компромис е най-добре да бъде направен за всички! 
Рецепта няма, която да е универсално правилна за абсолютно всички бракове, семейства, съпрузи и деца 

И все пак, има няколко общовалидни принципа, които, ако са спазени, ще доведат до най-малко сълзи, кризи, проблеми, вина и нещастие, и до максимум обич, разбирателство, хармония, разум и справедливост... а принципите са прости: децата да бъдат обичани и от двамата си родители, да ги виждат често, да чувстват, че са важни, и да усещат, че новата ситуация е с цел всички да бъдат по-добре и по-щастливи, и разбира се - да усвоят максимално добър семеен модел...

Никой не е застрахован от нищо в този живот! А който си мисли, че е застрахован срещу точно определено нещо - се самозалъгва! Гаранции просто няма, за нищо, за никого! Животът опровергава най-често именно убедените в нещо хора. Така че нищо, че засега не съм преживявала остра брачна криза, нищо! Възможно е и на мен да се случи! Наистина го допускам като напълно реално, защото съвремието ни е такова, различно отпреди.

И ако ми се случи нещо подобно, наистина ще пусна мъжа си да бъде щастлив, някъде, с някоя друга жена, аз самата ще потърся друг стойностен човек до себе си, като единственото ми изискване към бившия ми ще бъде да продължи да бъде бащата на моя син, това е всичко, наистина... не казвам, че няма да ме боли - не! много ще ме боли... но считам, че това е правилният подход... да се запази Любовта... да се запази Свободата... да се запази Честността... и уважението към партньора ти... в името на децата трябва поне да запазите някакви добри и човечни отношения, за да останете родителите на тези деца, завинаги 

Да, не бях любезна, признавам си! 

От егоизъм до егоцентризъм има голяма крачка според мен. Едно е да си егоист в здравословна степен, тоест да се смяташ за важен човек и да отстояваш себе си, съвсем друго е да слагаш себе си над всички останали и да ти пука единствено за теб самия! 

Ако останеш нещастен в един брак - знаеш ли какво послание даваш на детето си? Че е нормално да си жертва, че е редно да се чувстваш зле в семейството си, че твоят свят и живот са без никаква стойност? Това хубави ценности ли са?!?    Че важното е да се запази статуквото, семейството, брака - за сметка на истинските чувства?!? Това ли желаем да завещаем на децата си? И един ден те неминуемо ще се почувстват безкрайно ВИНОВНИ от това, че родителите им, макар и нещастни един с друг, са останали заедно само заради тях... и ще ВЪЗНЕГОДУВАТ с право срещу това... и ще викнат, ако им е останала сила за това: "мамо, татко, защо не се разделихте, защо се обрекохте така, само заради мен ли?"... децата не искат да виждат родителите си като жертви, а като победители в живота, защото от тях се учат как да градят, как да отстояват, как да решават бурите си...

Може да стана по-мека и деликатна, но позицията ми е твърда и в нейна защита съм дала аргументи, които не могат с лека ръка да бъдат охвърлени.

Въпреки това слушам със широко отворени уши всички вас и съм открита за диалог, дискусия, конструктивен спор по темата 

разбира се, че децата си мечтаят родителите им да останат заедно, това е нещо естествено и хубаво 

и с кое точно не съм права, госте, би ли бил по-конкретен, моля те? 

Ама кой е казал Закъсала (или други в нейното положение) да остане нещастна?! Тя обича мъжа си, такъв, какъвто е бил някога - мил и грижовен. Чувствата са налице. Да, той я е предал, но засега поне е решил да остане в тази си връзка, за да не наранява децата си... Може би и нея обича по някакъв свой си начин, ако не такава, каквато е сега, може би обича тази, която е била някога... Мога да си представя, че сега се чувства нещастен далеч от обекта на новите си чувства и пожертвал себе си и щастието си заради децата си. Уви, не знам доколко може да бъде убеден с логични доводи, че не е сбъркал. "Любов" на възраст 2-3 месеца бих нарекла авантюра, та те изобщо не се познават толкова издълбоко, че да може да се прецени, че една връзка между тях би имала някакво бъдеще... За съжаление обикновено любовта (влюбването) и логиката не вървят ръка за ръка.

Закъсала, струва ми се, че мъжът ти се е замислял по въпроса, че ако се събере с онази жена, ще му се наложи да отглежда децата й, а неговите собствени деца ще останат сами, без баща до тях в живота им... и моля, не ми разправяйте басни, че макар и разделен с децата си, бащата си остава баща... Не! Остава някакво мижаво подобие на истинската връзка и посвещение от баща към деца, та нали децата живеят живота си ежедневно, а него го няма там).

Ако Закъсала и мъжът й изяснят проблемите помежду си, ако мъжът й не е неспасяем темерут, ако напрежението намалее (идеята за семеен психотерапевт наистина е добра), ако всеки почерпи някакъв урок от случилото се, ако онази другата тръпка изстине... тогава те двамата с децата отново могат да заживеят добре... и то много по-добре, отколкото ако живеят поотделно и всеки тегли колата на живота си в неговата си посока - Закъсала сама с децата си, а той - живеейки с другата и нейните деца... Има такива примери даже в този форум - хората да излязат помъдряли от една такава криза, а не задължително да се разделят... Вихрогонче, с оглед на това, което Закъсала разказа за мъжа си и изгората му, вярваш ли, че след 5-6-7 години страстта помежду им няма окончателно да се изчерпи и да докара и тази връзка до подобен крах... Ако хората не научават нищо в най-критичния момент на една връзка, а просто прекрачват и се втурват в следваща... просто си остават обречени да повтарят все едни и същи грешки...

Закъсала, определно мъжът ти има все някакъв разум в главата, след като се е замислил за последиците и още сте заедно по някакъв начин... Използвай възможността да оправите нещата между вас... Няма гаранция, че ще стане, но това е правилната стъпка в правилната посока, стига да имате сили да направите и всички необходими следващи крачки, за да останете семейство...

П.С. Върнах се и пак препрочетох началото на темата... Закъсала, ТРЯБВА да говориш с мъжа си и то по същество, а не по служебни теми, иначе всичко няма смисъл... Опитай се отново да бъдеш най-добрия му приятел и да се отворите един към друг...

Мария..
ти си като "дон Кихот"..
Незнам защо реши, че мъжът й го е грижа за децата и семейството..та затова жертвоготовно "остава"..
Глупости! Знаеш ли колко такива има? Въобще не им пука, просто така им е по-удобно..
Ако любовницата не се натиска да се съберат, защо да се оправя сам?
Така хем с децата, хем с безплатна домашна помощница..а, да и сготвено винаги има..

Изобщо, Мария, позицията ти е толкова примиренческа, че не мога да се начудя, честно ти казвам ...
Не е чак толкова ужасно да останеш сам, честна дума!
По-ужасно е да живееш без любов.

вихрогон4е, все едно е как се аргументираш - хората са разли4ни, и от сто кладенеца вода да донесеш - корито дето го пълниш все ще е празно, щото не е коритото в твоята градина.
затва, не 'аби водата.

света, във който живеем, оба4е, е един и същ - и да ти кажа - не е никак приятен за живеене от на4ина, по който го описваш.
даже не съм го и из4ела - на диагонал ми беше достатъ4но.
съвсем даже.


мария, всеки пише от своята гледна то4ка, хубаво оба4е би било да не вменяваш на "закъсалата" какво "трябва" и какво е "редно". аз мисля, 4е достатъ4но се изписа, за да си свери тя 4асовника.
та колко е 4аса?
а?

зарадвах се много, когато прочетох този твой постинг 

защото мисля точно така и защото усещам някаква положителна промяна в изказа ти