И двете ми бременностти бяха леки и безпроблемни. С Маги не искам да си спомням колко нерви изпотроших. Работих почти до последно, в 9-я месец се преместих във Варна- багажи, чудеса, чистене, подреждане. Маги беше супер спокойно и кротко бебе. Чудех се на другите като ревнат бебетата им и не могат да ги успокоят какво толкова правят, че не могат да се справят. Такива неща от сорта обикалям с колата квартала, за да заспи ми бяха адски чудни. С Ясен го нямах това напрежение, беше ми много спокойно. Но той е корено различен от сестра си. Аз съм писала за него. Сега, ще излъжа, ако кажа, че не ме е изнервало това положение на моменти. Но не съм подобен случай, който ти описа. Даже вече не му се връзвам на среднощните будения. Казвам си ще отмине и гледам на това като нещо нормално. В крайна сметка си оправи дневния режим- дали, защото порастна, дали, защото хомеопатията помогна или защото спрях да се впрягам и да се чудя какво му става на това дете. Имало е дни, когато през половин час е искал да суче, да иска повече внимание и гушкане...
Аз друго си мисля: че първият път се стигна до секцио заради стреса, а 2-я заради страха.
В градината на Маги имаше скарлатина, въшки, всеки ден някой буха и подсмърча...За 5.5 месеца Маги 2 пъти е кашляла и е била хремава. В петък си я прибрах от градината, защото била повърнала. Легна, спа 2 часа и после беше кукуряк. Не ограничавам контакта й с Ясен, когато е имала проблем. Засега, да чукам на дърво, той е здрав.
А да, вчера го мерих: 8140, пак 370гр за 2 седмици; см не знам. Наддава равномерно.