кога ви изневери?

уби и последната капка романтика в мен
отивам да си пусна тема - да му го върна или не? детето си е мое - не го връщам при никакви обстоятелства

Те предвидливите,кат тръгваха за казармата,папагалчето не оставяха само в къщи,вие жени и гаджета...

Авторката...изчетох цялата ти история.Обзе ме такава сила ,която искам да ти дам ,знам обаче че човек в такова положение не вижда изходите реално,вижда нещата размазано,струва му се,че света се срива под краката му.За жалост и за щастие човешкия живот е толкова шарен....Случват се какви ли не неща....Разбирам огромната горчилката,болката,обидата с която те е ,,дарил,, твоя любим....За теб остава да помислиш единствено и само за себе си.Не си заслужава да мислиш и минутка за него....Помисли за себе си,за дечицата си,за бъдещето си...Помечтай! Животът не свърша с един човек ( знам,че е много трудно сега да го осмислиш) ...
Каквото си имала си го изгубила или никога не си го имала... Сега вече го знаеш,няма за какво да съжеляваш,няма за какво да се бориш да останеш с него?!Веднъж скъсан конец винаги си остава скъсан....Ти заслужаваш да бъдеш щастлива и ще бъдеш.Просто помисли за себе си,уважаваш се достатъчно и се обичаш-не се оставяй на течението и на болката да те водят....

Кураж!!!!

Прочетох почти цялата тема,скоро не е писано по нея,дано има някакво благоприятно развитие за авторката или поне силно се надявам.
Така сега по същество,минала съм през това,беше страшно,жестоко за мен,преодолях го,сдобрихме се,сега съм по-обичаната от двамата в отношенията ни.
Да случи се като бях бременна в 6,7 месец,да изглеждах си добре,винаги съм била добре изглеждаща,е не бях манекенчето,което бях преди да забременея,Напълнях малко нормално,но си бях секси... Тя-другата ами без коментар,визуално ставаше... Искам да кажа,че не е определящ само вънщния вид на жената  за да кръшне мъжа тогава.Просто незнам как стана,просто се захласна по нея,влюби се краткотрайно за него,но пагубно тогава за мен.Много сълзи потекаха от мен реки,горчивина,след близо 1 година се сдобрихме напълно и заживяхме пак като семейство,трудно ми беше да простя,направих го.Мина почти година пак от прошката,понякога обаче усещам съмнение в мен,той е щастлив с мен и детето,но някъде дълбоко в мене червената лампичка свети и не изтрива това което се  е случило...Абе живот....Какво стана,когато исках да ме обича много,той отиде при друга,сега,когато ме обича  много,аз не знам за себе си,някак не мога да отвърна със същото..
И да много от Вас си казват,о не моят мъж АБСУРД да го направи,е да мислете си така,по-добре не се натоварвайте,имам няколко познати,които твърдят същото,а аз знам,че мъжете им редовно са с мадами  и напред-назад.Но те моите познати са убедени,че мъжете им са перфектни,малко като щраусите с главата в пясъка става.Е няма пък да им развалям илюзиите,няма да е честно от моя страна нали

От както стана на мода изневярата ...