Аз съм била така с яслата. Много съм ревяла и така и не съм могла да свикна. Накрая са ме спряли и са ме дали баба ми да ме гледа. При мен проблемът е бил, че допреди това сме живяли при баба и съм много свикнала с нея.
Сестра ти мислила ли е да наеме детегледачка, която да се грижи за детето вкъщи или да смени градината, ако това е възможно.
Не е лошо и някой да се занимава с детето вкъщи, за да учи датски. Все пак наистина може да е стресиращо това, че не знае езика.
Сестра ти мислила ли е да наеме детегледачка, която да се грижи за детето вкъщи или да смени градината, ако това е възможно.
Не е лошо и някой да се занимава с детето вкъщи, за да учи датски. Все пак наистина може да е стресиращо това, че не знае езика.
Не мисля, че езикът е основната причина да не и харесва детската. Тя както казах и на яслата не можа да свикне, а и тогава си говореше добре българския и си беше в българска ясла. Иска си мама и това е. Даже при бабите коите буквално са я отгледали доста е ревала като са я оставяли. Езикът е основната причина да ходи на детска. А за датска детегледачка няма как да стане щото излиза много скъпо
, и заради това детето не иска и учителките са се видели в чудо с него и са помолили да си го вземат, периодично правят опити да тръгне за по един ден и пак си остава вкъщи, защото то отива, но отказва да яде, каквото и да е и отказва да спи!на 3год е 
. 
Може би и двете. 
Миналата година е ходил не повече от 2 месеца общо.Тази годена е ходил 10 дена.И пак не иска.Говорих със специалисти, които казват, че информацията и емоциите му идват в повече-независимо положителни или отрицателни- и, като не може да ги "смели", се разболява, за да си остане вкъщи на спокойствие, да се справи с натрупаното и тогава пак ще е готов за градина.Е, чакам да видя кога ще е готов...Добре, че няма проблем с местата в градините тук, че иначе щеше да ми е много съвестно...да заемаме място, което почти не използваме... 
Аз бях такава. Нямах избор обаче, ходех на пустата детска. Но - нито ядях, нито играех, нито спях. Седях ден след ден на едно столче и ронех сълзи. И така - две-три години. Много, много тежко ми беше, помня почти всичко... 
Най - много обичах да съм болна, защото тогава си стоях вкъщи.
Много ми е жал за детенцето.Беше весела и игрива,сега когато са навън на площадката не се отделя от майка си и реве за всяко нещо.И ако някой я попита за яслата,започва да плаче... 