И нашата история . Преместихме се да живеем в нов квартал преди седем години и попаднахме в нова компания. Сестра ми веднага си хвана гадже /по ирония на съдбата първо и засега последно/, а на мен всички момчетии от компанията ми бяха скучни. По това време моичкият вече бил влюбен до уши, но аз се запознавах с него при всяко виждане- толкова не ми правеше впечатление. Той обаче решава да действа подмолно и говори със сестра ми. Тя, нали е добра душа/пък и цялата компания я моли за помощ, защото се било"побъркало" момчето/ взема нещата в свои ръце, говори с майка и започват двете "в дует" да ми опяват да изляза поне веднъж с "горкото" момче. На атаките им отговарям с "ама той ми е набор и нямам никакво намерение да го уча да се целува" /до тогава най- малката ми разлика с гадже беше пет години/. При едно събиране обаче той ме би на шах, а аз го приех много лично . Следващата ни среща ден след Коледа завърши с бутилка "Магарешко мляко" и китара в леглото до зазоряване.
Сега си имам един влюбен и мъжествен морски капитан, който през август ще ми стане съпруг и двамата очакваме през януари нашия :lilangel: .
Естествено, ако някога ме ядоса за нещо майка ми и сестра ми са виновните, защото ако не бяха те той нямаше да може да ме ядосва цели седем години