Само моята майка ли е така?

Публикувана: 1 дек. 2008, 10:13 ч.
Последно мнение: 7 дек. 2008, 13:19 ч.

5 149
54

Remember me... - Ентусиаст

Remember me...

Ентусиаст

# 30 1 дек. 2008, 15:49 ч.

... Последно само ще добавя, че сме в една къща и то не бяха приказки от сорта: "О, той като се роди как няма да ти помагам! Ти изобщо не се притеснявай" то не беше чудо. И само за протокола - не аз съм го оставяла насилствено на нея, а тя сама е предлагала. Аз ако знаех как ще реагира в последствие изобщо няма да се съглася.
И ако стана баба и не искам да си гледам внуците си значи няма да е егоистично, нали така? Ама ако тогава напиша, че не искам, а пък детето ми се сърди за това, тогава пък ще ме изкарат дърта егоистична бабичка. Simple Smile

Simple Smile

Аз така ги виждам нещата

Виж целия пост

Владетел на силата

# 31 1 дек. 2008, 15:50 ч.

Цитат на: Tess в пн, 01 дек 2008, 15:47

Майка ми никога не ми е гледала децата нито за 1 час, но аз и не си помислям да искам такова нещо. Още навремето, докато синът ми беше бебе, тя ми обясни, че много ме уважава, задето не я карам да ми гледа децата. След този комплимент дори не ми е и хрумвало да искам подобна услуга (пък и да я помоля, тя няма да се навие така или иначе). Wink

Wink

Tess, майка ти е безотговорна жена! Как е възможно да ти отказва такова нещо. Ми вие кога ще се находите с мъжа ти, м? Ужас! Какви баби се навъдиха напоследък... да искат да се забавляват вместо да изпълняват дълга си към внуците, тц, тц, тц Mr. Green

Mr. Green

Виж целия пост

К

КИТАНА

# 32 1 дек. 2008, 15:52 ч.

Tess,тогава как излизате с мъжа ти?Само двамата?Детегледачка?Съседка?Или сте се отказали от социалния си живот?
Не познавам нито авторката,нито майка й,но мисля,че не сте прави.Не е казано,че ,разбираш ли,бабата е длъжна да гледа детето ,или пък че трябва да го прави винаги,когато на майката й скимне .Става въпрос за отношението.Това,че сме станали майки съвсем не означава,че автоматически спираме да бъдем хора.
На мен първото ми излизане навън със съпруга ми беше на годишнината от сватбата,четири месеца след раждането на дечко.За много дълъг период от време това ми беше и единственото излизане.
Пак повтарям,става въпрос за отношението.А,подозирам,че не само моят случай е такъв.

Виж целия пост

Владетел на силата

# 33 1 дек. 2008, 15:55 ч.

Цитат на: Vlubena в пн, 01 дек 2008, 15:49

... Последно само ще добавя, че сме в една къща и то не бяха приказки от сорта: "О, той като се роди как няма да ти помагам! Ти изобщо не се притеснявай" то не беше чудо. И само за протокола - не аз съм го оставяла насилствено на нея, а тя сама е предлагала. Аз ако знаех как ще реагира в последствие изобщо няма да се съглася.
И ако стана баба и не искам да си гледам внуците си значи няма да е егоистично, нали така? Ама ако тогава напиша, че не искам, а пък детето ми се сърди за това, тогава пък ще ме изкарат дърта егоистична бабичка. Simple Smile

Simple Smile

Аз така ги виждам нещата

А дали с майка ти нямате разлина представа за помощ???? Когато аз родих майка ми идвваше 2 месеца всеки божи ден. Беше й направена тотална хистеректомия 2 месеца преди моето раждане. Въпреки това тя всеки ден идваше да ми помага. И знаеш ли как ми помагаше? Готвеше и чистеше! А вечер къпеше бебето. Това е помощ за една родилка. Бебето не може тя да го накърми, а памперса за какво да го сменя тя. За мен това е помощ. Както и когато се разболяхме от варицела тя взе 2 месечното ми бебе, за да не го заразим. Е, то се зарази в крайна сметка, но тя взе бебето да го гледа. Сигурна съм, че й е било трудно, но това е извънредна ситуация. Много рядко съм молила някоя от бабите да ми гледа детето. Обикновено аз съм се напасвала и съм ходила насам натам, когато те изразят желание да я вземат.

Виж целия пост

T

# 34 1 дек. 2008, 16:16 ч.

А, при мен за късмет свекървата е винаги на линия и има желание да взима децата за уикенда Wink

Wink

Иначе през седмицата сме си вечер с децата, а ако някой от нас излиза вечер, другия ги гледа, така че нямаме проблем. Или взимаме децата с нас на гости или разходка. Социалния живот не ни е пострадал. Детегледачка имаме за малкото дете, но тя е само за през деня, никога не ми се е налагало да я задържаме и вечер.

Виж целия пост

M

# 35 1 дек. 2008, 16:16 ч.

Maйка ми живее на 300км. и въпреки това, когато е в отпуск или свободна, идва да ми помага. Прави го с удоволствие, макар че голямата ми дъщеричка е проблемно дете и не е лесно да се гледа. Винаги мога да разчитам и на помощ от свекърва ми. Наистина гледам да не злоупотребявам, но няма как - три пъти в седмицата водя голямото си дете на логопед и психолох и се налага някой да ми погледа малкото за около 2 часа. Благодарна съм и, че никога не ми е отказала. Изключително много помага и на дъщеря си (зълва ми). Но според мен е въпрос на характер, знам ли.
Аз самата също съм прекарвала ваканциите си при баба, която ме е гледала 1-2 години, защото мама е трябвало да работи, не е имала избор просто. Имам предвид, че избор е липсвал на моята майка, не на баба.
Абсолютно съм съгласна, че след като сме станали майки, ние продължаваме да бъдем и хора. Имаме нужда от това понякога да останем сами със съпрузите си, та ние освен майка и татко, сме и съпруг и съпруга...

Виж целия пост

P

# 36 1 дек. 2008, 16:35 ч.

И майка ми, и свекърва ми са далече, и освен това и работят. Когато беше малък сина ми съм го оставяла само за 2-3 часа на някоя от тях. Естествено, това предполага предварително (няколко дни преди това) да ги предупредя, те да си вземат отпуска, да допътуват до София и така. И двете имат желание да го гледат. Друг въпрос е, че той от бебе си е диваче и след тези 2-3 часа всяка от бабите му изглежда на ръба на нервната криза и изтощението Laughing

Laughing

. От друга страна, като беше още бебе и двете много се страхуваха да не сбъркат нещо, не го изпуснат, задавят, одраскат и т.н. Ако той кихнеше веднъж мама например вече летеше с термометъра и си подготвяше Панадола и телефона на педито. Laughing

Laughing

Направо се ужасяваше като остане сама с него, а като се приберях и минеха 2 часа от тяхното самостоятелно гледане, и й минеше уплаха, направо не можеш да й затвориш устата колко хубаво им било заедно. Peace

Peace

Виж целия пост

S

Потребител

# 37 1 дек. 2008, 17:13 ч.

Ще подмина безумния спор дали някой е "дължен да ни гледа децата" и - направо по темата. Не, не само при теб е така и добре разбирам за какво става дума. Моята майка ме е връчила на баба ми, когато бъм била на 1.6 г. и мина да си ме вземе веднага, щом стана време да тръгвам на училище (на 7.5 години, тогава ме пое другата ми баба, която се грижеше за мен през деня). Сега обаче, ако я питаш, ще ти каже, че е била майка-героиня и е дала "и калта под ноктите си" за мен. Не, не мисля, че заточението на децата при бабите е добър ход, тъкмо напротив!!! Но на фона на моето отглеждане, малко странно ми се струва предупреждението на майка ми да си търся гледачка отсега, защото няма намерение да се връзва с моето дете. Естествено, че не бих й го връчвала пет вечери в седмицата, дори и не всяка седмица. Но така категорично да отказва всякаква подкрепа, ми се струва прекалено. А най-тъжно ми е, че вижда в моето още неродено дете просто опасност от един досаден ангажимент. Не ми се струва естествено да не се зарадваш на първия си и най-вероятно единствен внук. Не искам да "ми го гледа", искам просто да му се зарадва. Тя и без това не работи и по цял ден се чуди какво да прави.

Виж целия пост

T

# 38 1 дек. 2008, 17:48 ч.

И моята не работи от 20 години, но и внуци не гледа Simple Smile

Simple Smile

Иначе им се радва много, когато й пратя снимки веднъж годишно.

Виж целия пост

# 39 1 дек. 2008, 17:59 ч.

Ама и аз каква съм, как забравих да спомена, че моята майка много обича да гледа внука си ............ на скайпа. Laughing

Laughing

Виж целия пост

# 40 1 дек. 2008, 18:16 ч.

Това, че никой не е длъжен да ни гледа децата, не значи, че не се чудя на тези баби и дядовци, които не проявяват интерес към внуците си. Непонятно ми е, аз сигурно бих искала да прекарвам с тях известно време, да им се радвам, да ги глезя...

Виж целия пост

R

# 41 1 дек. 2008, 18:18 ч.

Нямаме деца - не че не искаме Sad

Sad

Майка ми е запозната с проблемите ни и знам, че би направила всичко по силите си да ни помогне да се сдобием с бебе. И също така знам, че няма да го гледа и за 1 час, когато и ако това бебе се роди. Вече не си спомням на колко години съм била, когато за пръв път я чух да казва: "който си има дете - да си го гледа!" И до ден днешен не си е променила позицията - уважавам я за което.
Смятам го за нормално. Който е сметнал, че е достатъчно зрял да има деца, трябва да е предвидил отговорността - няколкомесечно заточение вкъщи с новороденото и малкото бебе, и още поне 2 години по цял ден тичане подире му. След това - детски градини, бавачки и т.н. А при бабите и дядовците - има празници, на които семейството се събира, има лични тържества, на които да са поканени.
Виж, ако трите поколения живеят заедно, тогава е друго. Тогава просто не си представям как бабата няма да гледа внучето... Но предпочитам да си отглеждаме сами детето с баща му, с всичките безсънни нощи и невъзможни излизания, отколкото да деля дом с неговите родители, или пък с моите. Колкото и да обчиам моите и да уважавам неговите, просто няма да се получи...

Виж целия пост

T

# 42 1 дек. 2008, 18:28 ч.

Аз пък никак не се кефя на подобно поведение и смятам един ден да си гледам внуците (не за постоянно, но за по няколко часа и за уикендите - със сигурност). Не виждам какво да уважавам във факта, че двете ми деца не познават почти изобщо едните си баба и дядо. Тоест големият знае, че ги има, но мисли, че са баба и дядо само на братовчед му, а малката изобщо не ги е виждала, освен веднъж като бебе на 2 месеца.

Виж целия пост

R

# 43 1 дек. 2008, 18:36 ч.

Цитат на: Tess в пн, 01 дек 2008, 18:28

Не виждам какво да уважавам...

всеки случай, разбира се, е сам за себе си. Аз уважавам това, че майка ми изясни позицията си за създаването и отглеждането на деца още когато започнах да се замислям и да осъзнавам смисъла и значението на думичката семейство, на думичката родител. За това, че успя да внуши у мен отговорност към собствените ми постъпки и убеденост в това, че винаги ще е до мен, но последствията от действията ми ще си бъдат за моя сметка.
Уважавам я за това, че има мнение по този толкова важен въпрос и никога не ми е създавала излишни илюзии по отношение на това как ще стоят нещата, когато имам собствени деца.
Убедена съм, че майка ми ще обича много внуците си и ще направи всичко по силите си, за да са щастливи. И знам, че в екстремни ситуации (например - аз в болница, мъжа ми - в командировка) децата ми не биха останали необгрижени. Но не и в случаи, когато аз ще крада от нейното време, за да пия кафе с приятелки или да миткам по магазините.
Защото тя нейното го е свършила - отгледала ме е, възпитала ме е, дала ми е всичко, от което се нуждая и продължава да го прави. Мой ред е да продължа с щафетата.

Виж целия пост

иланг-иланг

Ентусиаст

# 44 1 дек. 2008, 19:03 ч.

Досега майка ми и един час не е гледала дъщеря ми.Никога не ми е предложила,затова и не съм се натискала.А живее през 3 спирки.Не очаквам и не съм разочарована Wink

Wink

Всеки има право на личен живот,а и насила хубост не става.
Аз също не съм отглеждана от баби-само на гости с родителите съм ги посещавала.Сега просто повтарям семмейния модел на отглеждане.
Трудно е,но да ми е жив и здрав свекъра-прекрасен човек и възхитителен дядо,с невероятен подход към малката.На него разчитам щом се наложи.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Връзка от двама

2 624
39

Лични и семейни отношения

Липса на приятели - съвети

513
13

Лични и семейни отношения

Страх от раздяла

3 131
129

Лични и семейни отношения

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.