
Някак си ме е страх ,да не нарянявам неволно.Аз също съм гледала с кеф всички дечица,но всички сме различни .

.
. Понякога даже намирам време и да ги актуализирам 

.Само трамбова из стаите като обезумял и хади до елхата и и вика "боц".Аз търча след него,че иначе има опасност да си разбие главицата някъде,изобщо не гледа къде върви.Сега съм ги оставила с баща му да се занимават,аз да изпуша една цигара,защото вече подивявам. 

Особено бях впечатлена от коледната украса в Белгия. Преживяването сигурно е неописуемо.
Лоша работа са тия болести и си е притеснително. И Вики днес е със сополки и едното и око сълзи...
Тая вечер се прибираме към Пловдив и тъкмо мислех да ви пусна нашия коледен албум 
Иначе сълзенето е от сополките явно.

Ти си в добри ръце, Димитрова ще се погрижи за теб
. Имаш моите стиснати палци всичко да минава бързо и леко и да се гушкате щастливи съвсем скоро


Аз самата с удоволствие съм гледала снимки на бобчовците ви преди да родя и някак си това ми действаше още по-мотивиращо и ме нахъсваше да не губя вяра и да се боря. Но хората са различни. А и съм разказвала как преди много време, още когато загубих момиченцето си изпитах доза завист при вида на бебето на една колежка.
Срамно е, но е факт. Вероятно защото двете с нея бремеехме заедно.
Нацелувай малък палав Марти и зареждай по-често под елахата с изненадки. Така няма да боц-ка елхата, ама пък на теб ще ти излезе соленичко. 

Бравос!
Не се притеснявай колко яде Мишето. Вики никога не изпиваше толкова мляко колкото се очакваше според месеците... 

На Белка сополите сякаш вече си отиват...ееей,много упорита тая хрема. Слава богу поне само с хрема се разминаваме за сега...
Препоръчани теми