Мъжът Козирог

Моя поздравява винаги, има абсолютни идиоти за приятели, а моите приятели и познати ги гледа отгоре, все едно той е кралска особа, а те са крепостни селяни. Но иначе също е груб, недодялан, ръсил е ужасни неща, една приятелка я пита как можела така да си съсипе живота и да роди на 16 години  исках да потъна в земята 

Моят е много възпитан. Чак прекалява понякога с дървеността и официалниченето.
В началото ня връзката ни се извиняваше за всичко. Аз го заразих с непукизъм и "простащина". Аз съм по-лековат човек, по-усмихнята, иронична...често се бъзикам, смея да твърдя, че имам чувство за хумор. Той е голямо дърво милия и все е начумерен. Много иска да стане комедиант, но не му се получава. Аз си го подкрепям, защото му е мечта, но си е дървен. Самоиронията липсва, много е обидчив. Черен хумор може...ама за другите, ако аз се избъзикам с нас се намръшва веднага и ми се скарва.
Опитва се да ми дава тон в живота...не прави това, не яж онова, не се прегърбвай, няма да имаме кабелна, защото дават глупости, не ти трябва кафе машина, не ти трябва това, онова, детето не искам да има много играчки, не желая да влиза в магазин. Някои са буквално неприложими..като това детето да не влиза в магазин. Даже беше питал в болницата, яко си плагк дали не може да напишат, че е родена на друга дата. Не искал никой да знае кога е родено.
Някакви такива идек има, които не са като за нашата реалност.
Често мк е забавен, но понякога е натоварващо и затрудняващо ежедневието.
Аз пък съм повърхностна за него, но добре, че ме има, че щеше да се одърви още повече.

АБСОЛЮТНООО! Прекаляват просто... Яж здравословно, не яж въглехидрати, не пий кафе, не пий газирано, не пий алкохол не пуши цигари, лягай си рано, спортувай, учи, работи, не си губи никога времето, обличаш се ужасно, трябва да носиш ризи, поли, сака и костюми, очилата ти са ужасни, изобщо  не ти ходят, смени ги, отслабни, боядисай се руса, ходи с изправена коса винаги, така ти ходи най-много / аз съм къдрава/  ти трябва да си домакиня, ти трябва да можеш да готвиш, да си чистница, да си със висше образование, отличничка, високо платена в кариерата, на висок пост, трябва да си слаба и мускулеста, да се държиш като нежна дама, трябва да четеш само неща, които са свързани с професията ти и които ще ти потрябват в живота, не да си губиш времето с твоята АБСОЛЮТНО БЕЗПОЛЕЗНА ОГРОМНА ОБЩА КУЛТУРА  И мога да продължавам още, но мисля, че вече достатъчно ви отегчих.

Той чете само специализирана литература на тема психология или бизнес. Художествената литература за него е напълно излишна и губене на време. Иначе е изчел Властелинът на пръстените...ама се прави.
Абе, много има да мрънкам, но истината е, че е много добър човек. Опъва се, опъва се...ама в крайна сметка постигам своето, макар и трудно.Като се ядоса може да е много неприятен, груб, казва неща, които засягат много.После не се извинява...прави го така междудругото, купува ти нещо, по-грижовен е...но извинявай не казва.
Аз съм припряна, обичам нещата да станат веднага и какво аз искам. И затова имаме големи търкания, защото него го мързи, поспалив е, туткав. Днес, например, трябваше преди обяд да съм на едно място, аз бях там в 3, защото той реши да си спи, пък после беше гладен, пък трябвало да мине през майка си...голяма е тутка

Уау, момичета!  Вие сте прекалено компромисни, щом сте карали дълга връзка с подобни чудеса на природата!
Джули, браво, че си го отсвирила. Кристабела, бягай с триста! Не е до зодия, кофти усукана ДНК ще дойде тяхното.

Май май... Днес му казах, че няма да се видим, не ме пита изобщо защо, не остана разочарован, просто се зарадва, че ще може да си легне по-рано и да стане утре по рано... 

Хаха, това с мрънкането и аз понякога го отнасям като не е в настроение и се чуди с какво да се заяде. Ама от едното ми влиза, от другото излиза, хич не му обръщам внимание.
Ирайн, заменям моя за твоята тутка. Толкова съм свикнала вече с военната дисциплина, че чак ми е чудно и интересно как би било другояче. ... Не че ще издържа дълго.

КристаБела, и аз така съм се радвала едно време, като ми каже, че няма да се видим.Мързел съм си, обичам да си седя сама и да се разплувам(той също). обаче, като станеше твърде често и почваше да ме хваща нервата, защо не иска да се виждаме. Особено първите 2-3 години той много ми се сърдеше, че предпочитам да си седя вкъщи и да си играя нещо на компютъра. Първите месеци беше ужасно обсебващ, идваше да ме взима от работа.Аз му казвам-не идвай, той пак идва  Затова и се разделихме след втория месец, но аз после поразмислих, много ми липсваше и се събрахме.Голяма душица беше, един мил, влюбен, хрисим.После явно му "порасна" работата.Сега той е по-авторитарния, по-дръпнатия. Но пък често мрънка, че съм го забравила, като го гушна и вика"Какво ти става, какво си се разнежила".
Беше много романтичен, постоянно изненади, подаръци.Сега е по-дръпнат, както казах, ама си знае, че съм му в кърпа вързана 

Ооо като се сетя и моя в началото колко беше мил... Не ме оставяше от кафе лятото сама да се прибера, щяло да ми се случи нещо, наричаше ме с нежни имена, а години по-късно, когато нямаше кола ме оставяше да се прибирам сама по нощите и на няколко пъти даже кучета ме нападаха... Добре, че  след достатъчно скандали сега като има кола, дори и да е развалена се научи, че ще ме изпраща и пеш ако трябва. С точността не е като вашите, когато има среща с мен винаги закъснява, а когато има с други хора - никога. Но това било, защото аз съм закъснявала винаги. Чакала съм го за работа да ме кара и е закъснявал => следователно и аз за работа и такива скандали са ставали, дума не дава да му кажа как може да закъснее, при положение, че ме кара на работа,  той не стига, че прави огромния жест да ме закара на работа, ами и смея да му правя забележка. Като каже някакъв час за тръгване не ме тормози на минутата, но не се и тутка твърде много, до половин час максимум винаги сме тръгнали.
А със Съчувствието и емпатията как са вашите?

[/quote]
Що се отнася за хора различни от най-близките му - съчувствие почни те съществува , но има моменти , в които някой не толкова близък може да му извади душата с памук ( стига въпросният някой да му е помогнал някак някога ) .
Основната реплика е " мразя хората да ме занимават със себе си , със своите проблеми и тн. мразя хора с проблеми и това е " 
П.С. Емпатията или съчувствието е способността на човек да съпреживява емоциите, чувствата и мислите на другите. Степента на емпатия е строго индивидуална, като съществуват и различни видове емпатия според начина, по който другият индивид е разбран — когнитивна, емоционална, интелектуална. Емпатията стои в основата на градивното социално общуване и води до формирането на алтруистично поведение.

В по-високите степени на емпатия човек се ангажира с чувствата, емоциите, дори тревогите на друг човек, дори и да нямат близък контакт, например чрез телефона, снимка или интернет.

Много добро определение! А има ли според теб връзка между съчувствието и това до колко емоционално и интелектуално е развит един човек?

Има естественл. На онези емоционално недоразвитите, обикновено им казват социопати.
Моят съчувства. И към близки е по-остър, но като опре ножът и тича, помага, дава от себе си.
Често, макар и да иска друго, след дълги дилеми и разкъсвания, в крайна сметка прави това, коетл е добро за другия, не за него.Обича животни, само не и моята котка  Прибирал е заради мен не веднъж бездомнк животни. Правил е масажи на гълъби, биел е инжекции на котета. Беше с мен, когато приспахме езно коте и той се разстрои много.
Малко драма куин си пада, обича и на него да му съчувстват. Все му пада кръвното, одраска си ръката и се почва едно пъшкане"Осакатих св" , а как борави с "медицински" негови си термини...  
Обича да преувеличава, много е горделив и срамлив...послъгва за някои неща. Лъже примерно някой познат, аз знам истината, но си мълча. Не за някакви супер важни неща, а примерно колко има на изпита по еди какво си.
Взе листовките за книжка от 8-ия път, но на всички казва, че е от 3-4...даже на мен упорито ми го повтаря, сякаш не помня как близо година ходеше на изпити.

Ххахах при социопатите отсъства напълно, при моя почти  Такива неща като глад, жажда, когато другите ги изпитват няма за него, особено ако си с някое килце отгоре, то ти нямаш никакво право да си гладен и жаден и изобщо не го интересува. Ако се оплача, че ме боли глава или корем ще бъда скастрена набързо, че съм лигла и постоянно преигравам и че той може на еди си каква и еди си каква болка да издържа без да се оплаква. Изобщо с една огромна досада подхожда към моите оплаквания, изобщо не ги признава, а хване ли го него настинка даже - край, умира! Пневмония щял да хване, кашля все едно има рак на белия дроб, гледа тъжно с влажните си очи, издава жални звуци и се гушка в мен все едно е сетния му час и иска да го глезиш, да му правиш супичка, да ми носиш плодове... Кара ми се, че пия лекарства, а моите главоболия или болки в корема абсолютно не минават без минимум 2 хапчета, а той като се разболее пие по 6 прахчета тайлол на ден сигурно...

Моят се прави на пълен социопат , но вътрешно е едно голямо и ранимо дете , което обаче трудно споделя или се доверява. Душата с памук можеш да му извадиш ако знаеш как разбира се . Спрямо мен е отворена книга , изключително грижовен , щедър и напорист . Имам ли нужда от него и на луната да е ще дойде по възможно най-бързия начин упора - 1000000000 % . Темерут - ДА  определено , емоционално неспособен да се зарадва по начина , по които се радват другите хора , но на него така му е добре явно. Много пъти съм го питала " добре де виждам че се кефиш , ами избухни тогава , зарадвай се от душа , изкарай я тази емоция " - отговора е " аз така се радвам , така ми е добре "  . Аз съм Овен и по презумпция съм хипер емоционална смятайте какво е нашето ежедневие 

При нас е обратното-той се смее, подскача, аз не показвам чак така радостта си. Е, някой оът ентусиазирано подскачам, но не обичам твърде сладникави сцени и се притеснявам да изказвам благодарност, да се радвам шумно. Той затова все ми мрънка, че не съм благодарна и не се радвам. Аз съм много емоционална, лигава даже, но не реагирам така. Всичко ищронизирам, обръщам от към смешната страна. Той патетично нарича бебето "Сине", аз му викам" джудже " или " малко порче". Но е според възпитанието...с майка ми много се хапем и иронизираме, баща ми казва на племенникът ми  селянин, нещастието на дядо. А свекърва ми седи на колене до детето, катл му е хванала ръкага и говорк с драматичен глас" Злащо плачеш съкровище,слънчице, златце бабино. Каквл така гнети дущицата ти?". Като първото изречение не е точен цитат, но второто е.  Майка ми, аз или сестра ми ще кажем такова изречение само подигравателно. Докато мъжът ми си ги употребява. Примерно, преди години се скарахме и аз не му давам ключа да излезе и ми изцеова "Нямаш юридическото право, да ме задържаш тук против волята ми"... 
Странен е, не си пасва много с моята рода. Те са отворени, усмихнати, но той все мълчи, някой път се озъбва...мъжът на сестра ми е пълна противоположност-много отворен, чат пат го избива на простотии, веселяк, лакомник, обича да прави разни глупости. Но сестра ми е темерутеста като моят мъж, та си подхождат.
Абе всеки ск има неприятни страни, важното е тези неща, които харесваш в него да са повече и по-важни. Да са неща, от които ти имаш нужда. Вярно, имам нужда да е по-точен, да ми помага в домакинската работа, но пък работк много и винаги има желание и амбиции да върви напред. А детето ми има нужда от баща, който не се предава...пък ок, ще мия сама чиниите.