УСМИХНИ СЕ С МЕН!

Усмихвам се на всички и аз !!!!!!!!

Вени, Ронка, и аз като вас се ошашавих, ама всъщност е по-добре тези, които са на друго мение, да го казват, да говорим, да се случва някаква дискусия и обсъждане, защото иначе е страшно, много страшно според мен. Безразличието и незаинтересоваността са в основата на цялото това отношение на обществото ни към тези проблеми. А всъщност на хората им е много трудно да проумеят за какво става дума, защото всички тези проблеми, всичко това,  е нещо далечно, те не го виждат, не го усещат, не е край тях всеки ден. Та те дори почти нищо не знаят. Може да съчувстват и да им е мъчно, когато чуят нещо еднократно, но после забравят. От време на време някое предаване, реклама, реплика ще припомнят, но за колко време, за минути, час...И после пак забвение, защото тези хора и деца трябва да са около нас всеки ден, навсякъде, и тук също, за да сме съпричастни и близки на проблемите им, за да ги разберем и почувстваме като свои проблеми.

браво много хубава инициатива. Дано да е така хубав и резулатата

А, от твоите уста (пръсти), в божиите уши! От нас всичко, абсолютно всичко каквото зависи, ще направим, каквото и да ни коства. Останалото....., май пак зависи от нас, при всички положения ще има резултат, само се молим да е по-забележим, в крайна сметка. Но, ако не сме удовлетворени, продължаваме.  

Бай дъ уей, утре всички строени пред малкия екран на НОВА ТВ,  "Здравей България"защото нейно светейшество Масларова ще ръси мъдротии колко голяма работа е !
Тия дни чух, че хазарта като бизнес е освободен от ДДС, партийните субсидии и дарения също, защо бе джанъм инвалидните ни колички, проходки и други необходимости ни ги облагат с ДДС?
Явно има далаверка-повече хора ползват инвалидни нещица, отколкото играят хазарт, вероятно...

От всяко мнение, от всеки пост, от всяка буква, от всяка УСМИВКА , има смисъл, защото се казват и говорят неща, за които страшно много хора нямат ни най-малка представа. Не мисля, че това го разбират много хора, дори и родителите на деца с увреждания, които вече са каталясали да говорят за проблемите си, къде ли не. А много от тях и не искат. Но, ако те не говорят тук, ако не са до нас, как всички, които са далеч от тяхното ежедневие, биха разбрали за какво става дума. Какво са преживяли, и те и децата им, какво им коства да ги гледат в семействата си.....................и т.н....Всъщност направо ще си копирам тук поста от едно друго място.


"................ трябва да намираме време за да ги кажем, не само аз, защото според мен е много важно да се говори за това.
Ето например за това мнение, на тази жена подписала петицията, много ми се иска да се замислим.

"Съгласна съм с петицията, но бих поставила на първо място дискриминационното отношение на обществото. Не искам повече пари за детето си, искам лекарите, учителите, приятелите, работодателите и всеки минувач да приема детето ми като ДОСТОЕН ЧОВЕК!!!"

Ирина Рускова Митева

Дали се замисляме изобщо, колко е страшно съжалението, с което се отнасяме към хората с увреждания и специално децата най-вече? Разбира се, че е неизбежно в много случаи, нормално е да изпиташ жал и мъка. Но съжалението и отношението към тях като неспособни и неможещи, непълноценни, още от детска възраст, ги възпитава самите те да се самосъжаляват, самите те да се приемат като неспособни. Всеки наш поглед, извръщане на глава и страх в очите, се предава и на тях, убива амбицията и вярата им, желанието и силата да се борят, да се справят въпреки всичко, да постигнат мечтите си. Именно това ги прави неспособни и непълноценни, нашето отношение. Възхищаваме се на хората с увреждания, които все пак са успяли да се реализират, на силата им, примери за такива хора по света има много, в България за съжаление са малко. Тук тези хора не ги виждаме, и си мислим, че не съществуват. Слушаме само по ТВ някакви кампании, за набиране на средства чрез SMS (от които ДДС-то отива в бюджета?!), от време на време някой политик ще ги спомене в поредните си популистки речи и обещания преди избори, и това е. На пъсъчника, където играеше дъщеря ми, тези деца ги нямаше, нямаше ги и на люлките, няма ги в парка, няма ги в градината й, няма ги и сега в училището й. Защо? Не е защото не съществуват, а защото повечето от тях живеят изолирано, в страх от нашите съжалителни погледи, в страх от подигравките. Няма ги и поради една друга много прозаична причина, поради непреодолимите препятствия, които са навсякъде около нас в заобикалящата ни архитектурна среда, които дори не сме в състояние да си представим и забележим, колко безумно много са. Когато ходите по улиците, влизате в кафене, отивате на кино или театър, влизате в магазина, качвате се на тротоара, отивате на заведение, ресторант, клуб, на детски РД, водите детето си на у-ще, отивате в планината на разходка, качвате се в рейса, трамвая, влизате в библиотеката (на Славейков примерно)......................, замислете се поне за секунда как една майка на дете с увреждане или възрастен човек с увреждане ще отиде и влезе на тези места!?!
Тези деца ги няма, и защото голяма част от тях са по институциите, а няма по-страшно и жестоко нещо от изоставено дете. Погледнете своето дете, помислете си колко е чувствително, колко е ранимо, колко е щастливо, при всяка ваша прегръдка и целувка, независимо по колко пъти на ден ги получава от вас, как сте го притискали до гърдите си като бебе, колко е била важна за него топлината и нежността ви, каква огромна нужда има от любов, грижа и подкрепа. Можете ли дори за секунда да си го представите захвърлено в някаква институция? Смръзваме се от ужас, само при тази мисъл нали? И си помислете сега за детето, което е изоставено още с раждането си, или скоро след това, и което никога няма да получи цялата тази любов, нежност и персонално внимание. То е ничие, държавно, едно име в списъка на една институция, която е негов дом и свят, а лелите там, майка и баща. Знаете ли защо всички деца в институции са в пъти по-дребни и изостанали във физическото си развитие, не защото храната им е малко или непълноценна, а защото са ничии, защото за да расте едно дете, най-важното условие е да бъде обичано.

За тази петиция, бяхме обвинени деликатно и не съвсем, че е доста хард написана, агресивно дори. Според нас, не само, че не е така, ами точно обратното, прекалено меко и възпитано сме се изразили в нея!

Кой прати децата от Могилино там, кой е виновен за безименните им гробчета, разравяни от кучетата, кой е виновен за всички останали деца с увреждания (и не само), забравени и изоставени из стотиците домове в България, чийто живот е обречен? Кой е виновен за адът, който са преживели и преживяват майките отглеждащи децата си с увреждания в семействата си? За ужасът, когато са ги убеждавали да изоставят новороденото си дете, защото за него няма шанс, да го захвърлят да вегитира и колкото успее там да оцелее в някоя институция, да го бракуват и да направят друго, да не си провалят живота с некачественото? Кой е виновен, че са ги гледали, като че са малоумни, когато са плакали всеки ден гледайки детето си през стъклото, и когато накрая разбирайки със сърцето си, че това е грешно, успяват да се преборят и въпреки всичко и всички си го приберат у дома? И се случва чудото, детето без шанс, с месеците или година живот, вземе, че оцелее и не само, ами расте и се радва на живота, смее се, обича, играе, учи.....и расте обичано и щастливо, както всички други деца. Кой е виновен за стотиците погубени или обречени детски животи и съдби, за изолацията и липсата на шанс и бъдеще за стотици деца?

„Социалната система”, която България провежда спрямо тях, сложих кавички, защото това не е социална система, а гавра и геноцид към тези деца и хора! Виновни сме и всички ние, останалите, "здравите", социалната ни система е такава, защото ние сме такива, политиците са хора от нас, те не са паднали от небето, както мислим ние, така ще мислят и те.

Много хора смятат писането петициите и въобще подобни неща за безсмислени, смятат че нищо не се постига по този начин. Аз лично не съм съгласна, изобщо. На коренно противоположно мнение съм. Разбира се има много голямо, огромно значение как точно е написана петицията. Дали е грамотно, умно, дали е законово обоснована, и още много други неща трябва да се помислят и съобразят.
Но винаги, когато човек защитава и отстоява правата си, има смисъл и надежда, няма смисъл единствено в апатията и примиреността.

 

Разби ме!!!

Ще гледам с крайно неудоволствие Масларова утре.

http://vbox7.com/play:35b9d084  - още едно доказателство, че няма невъзможни неща  и като в приказката за малките жабчета да не слушаш, когато другите ти казват "не можеш" 

За съжаление си ужасно права! На длъж и на шир се имитира заинтересованост, която секунди по - късно е изтрита от съзнанието на повечето "заинтересовани" хора.
Най - искрено се надявам да постигнете успех с петицията, както и задоволителни резултати, защото го заслужавате наистина! Успех мили хора!

Две от последните мнения в петицията:

"Като родител на дете с увреждане, категорично слагам подписа си под тази петиция. Като ръководител на Дневен център за деца с увреждане, не мога да се съглася с факта, че децата, които ползват улугата "Личен асистент" нямат право да ползват никакви други услуги в общността. И така родителите на деца, ползващи услугите на Дневния център са принудени да избират. Нещо немислимо и абсурдно!!!" 

Веска Славова Мараджиева
Казанлък


"Един закон в България не е измислен така, че да работи и да бъде в полза на децата с увреждания!Ако има нещо действащо то е само за възрастните истински и измислени инвалиди!Социалните работници са инструктирани така, че и малкото което ти се полага да не можеш да получиш!Държавата ни е не майка, а мащеха за тези деца!" 

Ива Маринова Иванова
София

Уникален, изключителен просто! Не само, че свири страхотно, но и пее невероятно, много хубав глас има. Още едно от хилядите доказателства, че няма невъзможни неща. Много хубаво си го казала, не слушай, когато ти казват, че не можеш.

Искам всички деца да са щастливи, искам всички деца да бъдат равни, искам техните родители да са спокойни за тях!

Невероятен глас ,  невероятен талант, невероятна воля !
Развълнувах се от дъното на душата си....

 http://vbox7.com/play:35b9d084   Поплаках си и буца застана в гърлото ми .

Жужи ,защо ?
Толкова е красиво ,насладих му се докрай, изобщо не изпитах тъжни чувства.