УСМИХНИ СЕ С МЕН!

krasotinka не може би трябва да се възстанови програмата за която пишеш,а е задължително... А защо и не хората ,които си имат постоянна работа да отделят по няколко часа седмично за доброволен труд? Защо винаги трябва да има заплащане..защо..защо..защо...

Аз ако тръгна да давам примери няма да ми стигнат и 100 страници. На теб ти казах за програма за плуването ,ние там сме около 60 човека + 10 тренера- и всичките сме доброволци и ти казах ,че програмата започва в 6.30 събота сутринта до 8.30 ... 90% от хората в тази програма  са хора със семейства..е да ама те изпитват удоволствие  и е фрее,не се плаща и долар,нито се плаща бензина или др нещо... (но има и места на който ти поемат нещо).Има майки,които водят и децата си с тях,настаняват ги на столчетата и всеки си върши работата и обстановката е невероятна..толкова много усмихнати лица...

И за да не е един затворен  кръг,доброволеца е навсякъде... В банките,по офисите,училищата,детските градини... Отваряйки вестника,виждам на едната страница ,няколко обяви на някой организации,че търсят доброволци... Обаждам се ,правят ми интервю,правят ми криминал чек(май в БГ е свидетелство за съдимост) дават ми една папка да се запозная със работата ,която се изисква от мен и до една седмица съм започнала...

Една моя много близка приятелка с медицинска диплома вече за трети път ходи като доброволка в Африкански държави.Изкарва по 6 месеца там,че даже тя си поема разходите и всеки път две седмици след всичките имунизации ,които и се слагат тя е труп... Но продължава да го прави... и защо..Ами защото помага на хора,на деца и няма нищо по ценно за нея да види усмихнати и пълни със живот детски очи..А такива хора като нея,са много.... много срещани...

ajeliya  не разбирам в смисъл на отпускане имаш предвид ....начина на заплащане и дали ти се покриват някакви проценти или въобще да ти ги препишат,ама да ги няма и ти сам да трябва да си ги търсиш и доставяш?

За лекарствата, давам малък пример.
За заболяването на дъщеря ми, има два вида лекарства, които биха и помогнали.
Невролога тук ги предписа, но тези лекарства не само, че не се произвеждат в БГ, но и не се внасят.
Друг проблем, нямаш право да внасяш наркотични вещества,а те са такива ако те спипат на границата д....   да ти е яко.
Оказва се, по пътя на логиката, че невролога те съветва да извършиш престъпление, да де ама точно тези лекарства , които внесох незаконо спасиха живота на детето ми, абсурдно е.
Оказва се, че в Англия например, Здравната система е свързана със Социалната, какво имам предвид.
Ако един човек е финансово независим, т.е, разполага с достатъчно средства, макар да е човек с увреждане си плаща и лекарства и всичко друго.
Ако е социално слаб,т.е няма близки, които биха могли и искат да му помагат, получава документ, че не може да си позволи лечение, асистент, помощни средства, такива му се предоставят.
За достъпната архитектурна среда, изчетох една камара документи, закони, наредби, указания и ръководства, стигам до извода, че за създаването и изграждането на достъпна среда, отговорни са общините и кметовете.
"Съгласно чл. 21 от Закона за МСМА решенията се вземат от ОбС по предложение на кмета на общината. Следователно инициативите трябва да идват от кмета"

ajeliya разбрах... или поне така си мисля ..Ами тук няма начин да ти препишат лекарство,пък да го няма и да трябва ти сама да си го доставяш незнайно от къде. Още повече да не говорим ако са доста силни химии. Аз  за толкова години не съм чувала за такъв случай.

По принцип тук с лекарствата са малко зле..въобще забравете за антибиотиците или за силните болкообезболяващи(вече ако не е належащо или незаменимо).Имаме си няколко универсални хапчета и те са за всичко 

Сега имаме си здравни карти,които покриват някой от лекарствата и вече медицински застраховки,които тези лекарства,които картата не ги покрива. Медицинските планове по принцип са от работодателя и там имаш опция ,какво още да се добави...На брат ми здравната карта покрива много повече лекарства от колкото моята карта покрива.

В случай,че той сам посети доктор и му се изписва лекарство,доктора му го поръчва по телефона и се достава в къщи...

Не само инициативата, и финансиране, изпълнение, всичко е отговорност на кмета, ония отгоре над него, само му дават акъл и нареждания под формата на наредби. Цялата отговорност, съдебна, наказателна, пак си я носи кмета, тия отгоре нямат такава. Тяхната инициатива се изчерпва с това, че прибират общинските пари и пишат наредби, но като ги спускат на кметовете, забравят да спуснат и от прибраните общински пари за изпълнението им.

Веселка     
14 December 2007 
 От какво се нуждаят децата с увреждания:
съжаление или подкрепа и равен старт. "Деца в неравностойно положение", "деца инвалиди" или "деца с увреждания", както и да ги наречем, звучи страшно и тъжно, но това е факт и тези деца ги има.
Те дишат, живеят, мечтаят, техният живот и без това ги е ощетил, така че те трябва да бъдат облекчени по възможно най-добрия начин в своя живот като им се предостави възможност да избират къде да учат, да имат възможност да излизат и сами от домовете си, което означава достъпна архитектурна среда, но уви в България това все още е само добро пожелание. В днешното напрегнато и натоварено ежедневие трудно успяват да се справят дори здравите, а какви усилия полагат децата с увреждания да отстояват правата си и да се борят за своята независимост ежедневно, едва ли се замисляме. И добре, че Бог им е дал борбеност и жажда за живот, за да могат те да продължат напред в този жесток свят. Като имаме предвид увреждането, като прибавим и спънките от страна на държавата чрез нелогични Закони, Правилници и Програми, недостъпната архитектурна среда, отношението на другите “здравите”, можем да изброим много психологически особености за децата в неравностойно положение, и за да бъда по-точна, не психологически особености, защото те са деца като всички други, е с може би малко по-различна или липсваща походка, но техните сърчица и мечти са като на всички останали и те копнеят да станат ученици, да пораснат, да бъдат обичани и приемани, да не се гледа на тяхното увреждане, а да се погледне на техните прекрасни усмивки, на грейналите им от щастие личица или тъгата в очите им от това, че са различни само защото ние ги възприемаме като такива. Наистина може би децата с увреждания са по-чувствителни и по-притеснителни от останалите деца, но това се дължи на факта, че доскоро, а и все още тези деца бяха отделяни в специални училища и не можеха да излизат от дома и да водят социален живот, на тях се гледаше едва ли не като на нещо ненужно и обременяващо държавата. Все още не се вярва в способностите на тези деца, че те могат да учат и постигат успехи както всички други и още в ранна възраст ние им подрязваме крилете, с разни програми, закони и т. н., а искаме по-нататък те да полетят, но не се и замисляме как се лети с подрязани криле. Наистина между тези деца в зависимост от увреждането има и засягане на умствените способности, но дори и най-увреденото дете си остава дете, което се нуждае от много любов и внимание, а не от пренебрежение и отхвърляне. Децата с увреждания са с по-ниско самочувствие от останалите деца и по-трудно се решават да направят решителна самостоятелна крачка напред към новото или да решат нещо за своето бъдеще, защото в тяхното съзнание е насадено, че те не могат, че те са зависими, че те нямат право на глас и трябва за всичко да решават мама и татко, а понякога и самите родители допринасят за ниското самочувствие на тези деца, като полагат прекомерно много грижи за тях, въпреки че понякога детето може да се справи с тази ситуация, но родителят свикнал да трепери над детето си, понякога го задушава, вместо да му даде свобода и право на избор. Така че, мили родители, зная колко се притеснявате за своите деца и колко грижовни към тях сте, но искам да се обърна с една молба към вас: “Гласувайте доверие на своите деца и им помагайте само тогава, когато те ви помолят за това или когато наистина виждате, че детето има нужда от вашата подкрепа, но не злоупотребявайте със закрилата и загрижеността си. По този начин Вие може да дадете на детето си криле, които никой няма да успее да подреже, защото то ще знае, че има някой, независимо, че това са мама и татко, които вярват в него, в способностите му и никой няма да успее да спре неговия устрем напред и нагоре, защото то ще знае, че е ценно в очите на някой и е полезно, и за себе си, и за околните, и ще бъде безкрайно щастливо, че неговите родители се гордеят със своето дете. И накрая знаете ли, мили и изстрадали родители, че целият свят прави път на този, който знае накъде е тръгнал. Така че Вие сте канарата, на която вашето дете може да стъпи, за да докосне дори небето.” Аз съм безкрайно благодарна на Бог, че ми е дал такава мила и всеотдайна майка, която винаги ми е давала възможност да избирам как да продължи моя живот, и винаги, каквото и да реша, е заставала зад мен, въпреки че понякога е виждала, че моето решение не е най-доброто, тя не ми налагаше мнението си, а ме оставяше да се поуча от грешките си и това ми даваше сили аз да продължавам напред. Това, което съм в момента, дължа именно на отношението на моята мила майка, която ме оставяше: да реша, да сгреша и да зная, че каквото и да стане, аз мога да разчитам на нейната безрезервна и мълчалива помощ без упреци и натяквания, а само с усмивка и подкрепа. И в този момент мога само да й кажа: “Прекланям се пред твоята невероятна сила, благородно сърце, милата ти нежност и безкрайната ти всеотдайност, моя изстрадала майчице. Благодаря ти! Това, което съм в момента и това, което съм постигнала, е благодарение на това, че ти ми помогна да стигна до върха, позволявайки ми да летя свободно и помагайки ми нежно.” Така че, скъпи родители, и от вас зависи какви деца ще отгледате: дали те ще са подтиснати, или решителни, въпреки увреждането им. В децата с увреждания можем да открием неразкрити и неизвестни никому компенсаторни механизми и скрит потенциал, чрез които тези деца компенсират увреждането. Понякога и лекари, и учени са оставали изненадани от силата на тези деца, от невероятната им жажда за живот и борбеният дух да се справят с трудни ситуации пред които понякога един голям и здрав човек дори би рухнал. Много често ние не знаем как да общуваме с тези малки слънчица. Мислим си, че те имат нужда от съжаление, от обгрижване и куп безполезни и ненужни правила и методи, а в същото време децата с увреждания се нуждаят само от свобода, подкрепа, много любов и вяра в собствените им сили. Дайте им ги и ще се радвате на техните успехи и постижения, които понякога се непосилни дори за здраво дете. Но дори да върви заедно с другите деца и не постига големи върхове в очите на околните вие ще се радвате и на малките му успехи защото те са постигнати с много труд, понякога болка и страдание, но пък най-сладка е изстраданата и трудна победа. И най-накрая ще споделя една мисъл, която ми помага в трудни моменти, не зная кой я е казал, но ми харесва и аз ви я подарявам: “КОГАТО БОГ ПОДГОТВЯ НЕЩО ХУБАВО, ТОЙ ЗАПОЧВА С ТРУДНОСТ, А КОГАТО ПОДГОТВЯ НЕЩО МНОГО ХУБАВО, ТОЙ ЗАПОЧВА С НЕВЪЗМОЖНОСТ.”
 
мили дами вижте как тая маика се бори и колко хубаво го е написала

kalpre ,благодаря за този текст! Да вземем да го разпечатаме и да го подарим на властта във вторник
 Общините са на децентрализирани бюджети и кметът е като един феодал. Никой освен съда не му търси отговорност за несвършена работа по изпълението на която и да е наребда.Това е проблемът-кметът казва, че няма пари и толкоз. Или се прави че не те забелязва и никой не може да го бутне.

Нещо повече-липсата на силен граждански натиск-например натиск от страна на Национално представените бля-бля, чиято основна роля трябва да е тази, да ни защитава правата- прави кметовете и общинските съвети просто лапачи на пари. Мога да ви зарина с  тъжни примери.
Нашите Национално представителни асоциации и прочие организации трябва да са това, което Туранус казва-основен координатор на подобна реформа. Да ама не! За жалост.

 


И аз така мисля, не само координатор обаче, двигател, инициатор, от тях трябва да идва основния натиск, те трябва да са най-добре запознати в детайли с вашите проблеми, те да са връзката м/у вас и социалните институции, те да ви представляват пред тях, и да се борят за разрешаване на проблемите, аз поне по моята си логика, така разсъждавам. И те може би си мислят, че това правят, но аз не мога да си представя да си национален представител на нечии проблеми, и да нямаш изградена визия и план, как да решаваш проблемите в дългосрочен план, мислейки за бъдещето. По този начин ти помагаш и на себе си, и на своята работа. А те точно това не правят, ако го правеха, основната им дейност и подкрепа, би трябвало да е насочена именно към децата. Ако спомогнеш на едно дете да се интегрира и приобщи още от съвсем малка възраст, то ще израсне със съвсем друго самосъзнание, самочувствие, способности да се справя само като порасне. То ще има и волята и съзнанието, и способностите да се вгради в обществото, да успее, то вече ще е израсло като част от него. така самите тези национални организации на различните увреждания, след време вече ще са си поставили съвсем други, по-високи цели и ще работят на по-високо ниво.

Много ти благодаря за това!  

Аз съм олзвала Общинските бусчета за превоз на хората с увреждания в София. Това ми се случи през първите две седмици на месец декември миналата година. Подавала съм молба всяка година (тоест 3 год) но едва преди месец ги ползвах
Звъни се 3 дни предварително, заявяваш за кой ден в колко часа и от къде искаш да те вземе бусчето, казваш и докъде трябва да се стигне разбора се. Същото важи и за връщането. Използваш услугата и заплащаш 4лв. Бусчетата са хубави, имат рампа за инвалидна количка, но после малко със самото возене вътре не е като хората.... може да се доизкосурят нещата, шофьорите са изключително любезни и внимателни.... съчетават се няколко пътника по маршрута и се опитват да бъдат максимално точни. Доволна съм от услугата, но трябва да кажа, че самите служители в Социални грижи не представят услугата подобаващо, не обесняват нищо и много родители незнаят за нея.... другото е че са само 3 бусчета за голяма София

А за градския транспорт не искам да говоря ... никъде не мога д акача количката на Мимката в автобус, тролей или трамвай   

Нанди,а казаха ли ти,че не могат да поемат ангажимента да ти возят детето всеки ден до училище и обратно?Не за друго,а защото са само три броя за цяла София.
С две думи-без транспорт сме.

Да де, не можеш да си запишеш детето в най-близкото у-ще, щото трябва да ходиш и да се молиш на директорите да го вземат, та където попаднеш на добър човек директор, и учители съответно. И си благодарен, че въобще си попаднал на човеци. После, как точно ще се придвижваш с инвалидната количка от вкъщи, до училището, трябва сам да си измислиш и да се бориш всеки божи ден с почти невъзможното, без осигурен подходящ транспорт, без да ти е близко у-щето, без ресурсни учители на разположение в удобни часове, това е, ако искаш детето ти да се интегрира и да не израсне изолирано, да развие потенциала си, да има бъдеще, оправяй се сам. Това е вашата действителност и реалност, а иначе другата, паралелната на социалните компетентни вип персони, е обвита в розова панделка, със сложни, лъскави формулировки за разкош и престиж пред Европата. И затова си грандиозно постижение на литературното творчество, и "големите си сърца" и "човеколюбивост", получават адекватните на "постиженията си" грандиозни заплати, тътрейки се по разни лъскави кабинети с дебели персийски килими и тежки бюра. Как не сте убили още някой не знам, честно, повдига ми се от тия хора.

01.12.2008 е внесен проект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, в линка. Първото му четене е било 15.01.09, в момента се обсъждат промените в него. Хвърлих му едно око набързо, промените и допълненията касаят основно децата в институции, но не е зле да го прегледаме, и да видим дали има текстове, които да касаят и децата с увреждания и семействата им. Този проектозакон за изменения е вследствие на целия шум, който се вдигна във връзка с проблемите на децата в институции.

http://www.parliament.bg/?page=app&lng=bg&aid=4&acti … show&lid=2338

За утре срещата е потвърдена, 10.15-10.30ч. се чакаме на площада. Пратих мейли на Павлина, Краси и другите, вие сте се разбрали, така че до утре!

Долната поправка е към сегашния чл.9. Най-общо смисъла,  при неспазване на изискванията за социални услуги в общността, всякакви, се сигнализира ДАЗД, правомощията им според проектозакона се увеличават доста, контролът и предписанията им вече са задължителни и трябва да са придружени с точна методология за изпълнението им. При неизпълнение доста сериозни глоби се предвиждат, само примерен текст пускам, много са подобните текстове касаещи сериозни санкции. Това е добре, много добре. Доста текстове касаят пряко ДУ по повод и социалните услуги в общността, и нарушаването на правата им. Предлага се и да се създадат Комисии по общини, контролиращи и координиращи спазването на правата на децата, закрилата и т.н.

"(10) Орган на управление на специализирана институция за деца, на социална услуга за деца - резидентен тип, или социална услуга за деца в общността, който не изпълни задължение по този закон, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 5000 лв. - за първо нарушение, и от 5000 до 10 000 лв. - при повторно нарушение, ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон и деянието не съставлява престъпление."