Бяла зима е дошла, ОКТОМВРИйчетата кичат коледна елха!

И отново аз 

Честит имен ден на всички, които носят едно от най-българските имена - Иван! Както и на всички, които се кичат с неговите производни!
Нека тези имена донесат на собствениците си много здраве, успехи и слава!


Айде размърдайте се, да не ви затрупа снега? Или пръстите ви се смръзнаха? Това последното не е много за смях, вкъщи парното едвам грее, топлата вода е буквално "топличка" (естествено без намесата на студената)... Започнахме да пускаме духалката малко по малко, дано само не ни отрежат главите с тока накрая 

Здравейте!
Днес моето Иве е именничка. Заповядайте да се почерпите,пък макар и виртуално!

ЧЕСТИТО НА ВСИЧКИ ИМЕННИЦИ!ДА СТЕ ЖИВИ И ЗДРАВИ!

ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН НА МАЛКИ И ГОЛЕМИ ИМЕННИЦИ ОТ ВЧЕРА И ДНЕС!

Честит имен ден на всички именници! Бъдете щастливи и здрави!

Здравейте мили момичета,

Посипвам си главата с пепел, за това че не съм писала от 100 години и се поправям немедленно.

Преди да започна искам на всички ви да пожелая много здраве, късмет и успех през новата година.

А на всички рожденници, именници и всички, които са имали повод за празнуване искам да кажа, че сте в мислите ми и в пожеланията ми за всичкото здраве на света!

Ще се наложи да изтърпите словоизлиянията ми и да попиете кафенце с моя разказ... бая кафенце ще трябва да изпиете.

Пък и дано се пооживи малко форумчето ни, че от паяжините вече не мога да прочета какво сте писали.

По последни спомени съм се вясвала по сериозно в началото на Декември. Та какво се случи с нас от тогава...
Най-гадното беше, че Пепи се тръшна сериозно и боледува доста дълго. Още в първите дни на Декември започна да кашля и да има сополи. Първото разболяване беше за 5-6 дни и се размина с чайчета, бабешки лекове и сироп за кашлица. След това беше здрав и ходи на градина 3 дни, като си продължавахме сиропчето. В неделята след тези три дни както си спеше се събуди в 3 през нощта. Плачейки ми каза че има сополи и му е запушен носа. И се изкашля... и като се изкашля, та не спря до сутринта. Брей такова чудо не бяхме имали. Кашля, кашля и не спира. Сутринта го хващам и беж при педито. Тя го преслуша и ме пита: „От колко дни е така”. Ама как от колко дни? От преди 5 часа. Жената в чудо се видя. Казва че има страхотни хрипове и прави пневмония. Айде веднага антибиотик. Прибрахме се и това дете не може да диша, носа запушен, адски сополи, а кашлицата... да не ви разправям. Вечерта го заведох и на УНГ. Правиха му процедури, дадоха едни капки, които в болницата си ги правят и казаха че всеки ден трябва да го водя да му ги правят тези процедури. Всъщност му слагат едни миниатюрни парченца от марля в ноздрите, после бъркат с един уред, който представлява дълга и тънка метална пръчка и след това пиука нещо таз пръчка и така редуват два пъти ноздрите. След това му слагат едни кръгли приставки отстрани на бузките и пускат ултразвук или някакво там пищящо нещо. Тая процедура му я правят и под ушите.
Та след първата процедура Пепи спа спокойно. Обаче кашлицата жестока. Сутрин като стане започва да кашля и въздух не може да си поеме. Почва едно давене, направо косата ми настръхва. На третия ден сутринта Пешко се събужда и като го видях... с едни огромни сини кръгове под очите, все едно някой го е набил. А цвета на кожата беше жълтеникав и блед. Айде беж при педито. Жената като го видя и хлъцна. Вика какво му става на това дете бе??? Питайте ме аз как бях. Пуснаха веднага изследвания, пак го преглежда и преслушва и вика – не е добре. Вече виждах как ни праща в болница и си караме празниците там. Смени му антибиотика и сиропа и каза да изчакаме още 2 дни. Излязоха изследванията... за изненада на всички нормални. Което поне малко ме успокои. Със втория антибиотик вече имаше подобрение. Явно първия не му беше понесъл добре. Продължихме си с ходенето на процедури и лека полека детето почна да се оправя. За ходене на градина не можеше да се издума изобщо.
След това се свързах с една роднина на мъж ми, която работи в хомеопатичен център. Жената веднага откликна и ни записа най близкия възможен час. Той беше за след две седмици, но нямаше начин докато е болен и пие антибиотик да го заведа.

Дойде Бъдни вечер, вече бяхме здрави и изкарахме страхотен празник. На Пепи му се пазна „здраве” от питката (дай боже всичкото здраве да е при него), а на мен паричката. Абе знаех си че ще ми се съдере дупарата от работа ама пък чак да изхранвам фамилията...

И така веселба, игри, песни и танци... Всъщност не помня дали съм ви казвала ама Пепи почна да изявява музикални наклонности. Миналата година получи за Коледа истински синтезатор. От известно време доста свири, непрекъснато пее (и то вярно) и се прави че свири на различи инструменти. Та на Дядо коледа бяхме поръчали китара. И под елхата естествено имаше истинска китара в умален размер и изненада... бабрабани. То не беше радост, не беше чудо. Не искам да ви описвам какво е у майка ми. Една непрекъсната свирня. И пее на микрофон и танцува... просто не мога да ви го опиша колко е сладък.
Да знаете, че отглеждам следващия „Music idol” на България.

Та на всичкото това хубавото... на 25-ти сутринта познайте... сополи.
Тамън се бяхме наточили и науговорили да ходим по коледни гостита. Та канцелирахме плановете и само посетихме бабите.

Добре че точно за 27-ми ни беше часа в хомеопатичния център, че се чудех вече къде по спешните кабинети да го водя.
Там ни интервюираха около 2 часа. Тези, които са ходили на хомеопат знаят. Почват да те разпитват първо за родата до девето коляно, после как сме бебеправили, как се е родил Пешко, колики, зъби, болести, лекарства, храни, спане, къпане... абе всичко за което можете да се сетите. Аз може тук да не съм много редовна ама на него му водя един дневник дето има записано всичко. Та бяхме доста изчерпателни. А той седя в мен кротичко и само се гушкаше и отговаряше на всичко което го питаха. Направо изуми докторката. Каза че няма такова друго дете дето да седи в скута на майка си 2 часа. След интервюто го прегледа и ни обясни какво ще правим от тук нататък. Няма да влизам в подробности, че и без това дължината на постинга вече е внушителна. Даде му докторесата едни гранулки еднократно и каза че нищо повече няма да му даваме, ако не се влоши. Предупреди ме, че може за 48 часа сополите да се увеличат и да започне да кашля и ми каза да се обадя на следващия ден да й кажа как се е повлиал.
Та си тръгнах аз от там леко отчаяна, че пак ще се влачим със сополи и кашлица. Прибрахме се и взимам аз да му издухам носа. Брей като почнаха да излизат едни сополи... е такова нещо не бях виждала. Наведнъж изхабихме 5 носни кърпички, като във всяка се е духал поне по 4 пъти. И не спират тия сополи и това си е. Точат се и се чудя къде ги е събрал. Всъщност докторката каза че при него проблема е със стичането на сополите назад и че ефекта от лекарството е да ги изкара навън. И духа ли духа момчето и издуха всичко. Вярвате ли ми че след това количество секрети, които изкара, след това нито един сопол не се появи. Дали подейства лекарството... какво точно се случи още не мога да го асимилирам. Сега ще трябва да го заведа контролно към края на месеца да го прегледат отново. Искренно се надявам да овладеем положението и да боледува по-малко и по-леко.

След това дойде Нова Година. Празнувахме вкъщи заедно с два чифта кумци. Едните бяха с децата им, а другите още нямат. Та купона беше страхотен. Мъжете бяха опасали балкона с фоерверки, имаше хапване, пийване, музичка. Децата си играеха и не се биеха много. Изчакаха да мине „зарята” и след това заспаха за секунди. На сутринта си направихме баничка и пихме кафенце.

После наобиколихме бабите и дядовците да ги суровакаме и се отдадохме на блажен мързел.
Отдавна не се бяхме задържали вкъщи толкова време. Успях да си пренаредя гардеробите, Ники ми закачи едни полички, за които все не намирахме време, видяхме се с кумовете ни, пързаляхме се с шейни, изгледахме няколко филма... беше страхотно.
Даже единия ден майка взеда гледа Пепи и се разходихме с мъжо по магазините да си накупим коледните подаръци, че не ни беше останало време. Та се обзаведох с малко дрешки, якенце, бельо... ех тая шопинг терапия, как добре действа. Даже ни остана време да отидем и на кино. Бегло си спомням какво беше това удоволствие. Изобщо беше страхотен ден.

Естествено всяко нещо си има край и както се сещате вече съм се гмурнала в работа. Мислех си, че този месец ще е го караме по лежерно, ама съм си направила сметките без кръчмаря. Та живота си пое в обичайното русло.

Като изключим студеното време, преспите, печките, климатиците и топленето на вода всичко си е по старо му. Дано скоро вземат да се оправят с тая газ. Направо не знам каква сметка за ток ще ми дойде.

Ами това е от мен. То и не е малко. Сега се чудя в единствени ни почивен ден – утре, какво по напред да свърша. От понеделник Пепи тръгва пак на градина и почвам да стискам палци, да чукам по дърветата и да правя молебени да се задържи здрав. Доста си мислех през този месец дали да не го спра от градина, но за краткото време в което е ходил е научил толкова много неща. Да не говорим за контакта с деца. Просто промяната е очеизвадна. А и на него му липсва. Сутрин ме пита дали ще ходи на градина или ще е при баба. Не се опъва много, но казва че иска да ходи и говори за приятелчетата си. Най много му липсват екстрите от градината – английския и танците. Поне за това най-много говори.

Хайде мили момичета... приятен ден, приятно кафепиене и четене, а на който е на работа... лека работа!

Здравейте и от мен!
Честито на всички, които имаха празници тези дни!   

Ади, голям ужас с тия болести, дано с тази хомеопатия се оправите вече.
По празниците и ние си бяхме тук, по Коледа всеки ден на няколко места на гости, Рали от всякъде се прибира с подаръци, беше най-щастливия човек на света. На НГ се бяхме събрали у нас, продължихме си на другия ден та чак до след обяд. Откъм подаръци намаза само Ралето, ние бяхме доста скромни, нещо кризата ни се отрази сериозно последните месеци, но се надявам нещата вече да се оправят. С колежката сме решили да ходим да компенсираме липсата на подаръци и да се отдадем на разпродажбите в Гърция, та на края на месеца или началото на другия - сме там за един ден.

Няколко пъти се качихме и до Витоша, голяма красота, много сняг и много кеф за Рали. Толкова й се ще да кара ски, че не ни оставя на мира. В градината са организирали за другия месец, ама мисля от догодина да я пращаме, засега евентуално с тати да се учат ако й намериме ски.

В градината пускат печка тези дни, еее не е като с парното топло, но мисля, че не е студено. Даже бях изумена като ми казаха, че и на плуване е ходила в сряда. Иначе топлата вода не са ни я спирали, даже и парното не са спирали, само беше намалено, добре че миналия месец сложихме изолация отвън, разликата с миналата година е потресаваща, аз не очаквах честно казано, че и на тухла така ще се усеща.

Това е засега от мен, целувки на всички и пишете!

Здравейте, мили момичета! Сигурно ме забравихте, не съм писала от цяла вечност. Тъй като пак уча за изпит и нямам време, просто исках да ви поздравя за новата година- да сте живи и здрави всички, много любов, късмет, радост и успехи на вас, дечицата ви и близките ви!  Много целувки и прегръдки за всички от мен и Вики.

Здравейте,

Честито ви Нова година - да е много здрава- особено за децата , много ползотворна и много приключенска!!!

Ади - скри ми шапката с този постинг - браво. Голямо писане си ударила

Ами да почна и аз - въпреки че ние нямаме толкова премеждия

Декември месец спрях Алек от градина - малко да му спрат тези сополи и Ива да се закрепи - че тя най тежко го отнасяше- Алек се оправи за 3-4 дни , а тя все сополива. Реших как на празниците искам здрави деца - и така,. само дето те се разболяха и  вкъщи като си седяха - отвън , от магазин или не знам от къде-  ама изкараха по още една настинка. но все пак на коледа и нова година децата бяха здрави- направо бях забравила какво е това да не се сополиви някой

Бъдни вечер изкарахме в къщи (аз винаги държа да сме в къщи от както сме семейство)Паричката се падна на Ивето, естествено имаше и сложена тактическа и още една и за Алек - точно да не се разсърди - та и двамата бяха с парички . на Коледа заминахме на Ботевград- там се прави семейна сбирка на цялата фамилия - чичовци, лели и прочие на печени пуйки - та беше веселба и пак наяждане. След това се разложихме - баби , дедовци, лели ни гледат децата , а ние с Петко гледаме филм след филм - е това не ми се беше случвало от много отдавна и ми беше една от мечтите та си имам и сбъдната мечта една

Нова година изкарахме пак там -толкова ни хареса- че решихме да си останем още.сбрахме се една млада компания - ние, на петко двете сестри с приятелите им, техни приятели - и си беше купон - та най изненадващо изкарахме и хубава нова година .

та резултатът е - две здрави деца , отпочинала аз, и надявам се отпочинал и петко.

януари месец за нас е доста натоварен - че моят брат има Рд, аз и петко също имаме. да не говорим че това ми е последният месец на свобода с децата преди да почна работа та сега се наслаждавам на всяка минута с тях.
 Иначе Алек си ходи на градина - засега е здрав и дано е все така

четох постинга на Мишленце и се чудех всъщност - малки ли са те за ски или не. при нас има обява че записват за ски - но не знам дали се отнася за малките деца - тоест първа група. както и се чудя за плуване къде да го запиша- явно с нашият басейн нищо няма да стане (по принцип градината ни има басейн - но нашият е във филиала - а там няма басейн. директорката обеща да измисли транспорт до там и обратно да ги водят децата на басейн  - ама нищо досега)

та това е - докато ми е свободна още главата се замислям за такива работи - и после започвам да си оптимизирам времето да успявам да работя, обръщам внимание на децата и да имам време за себе си. познайте кое няма да се случи?


толкова от мен - поздрави и целувки от нас за вас

пишете хей!!

Ето ме и мен, макар и не с толкова дълъг пост. 
Нас ни се отели вола докато приключим календарията...обаче на 22 спряхме и излязохме в коледна ваканция. Тук мога надълго да описвам "премеждията" си като пазаруване, хапване, пийване и лежане пред телевизора на топло...но това и вие сте го преживели, та няма смисъл  Беше много хубаво , защото не се бяхме прибирали в къщи за повече от няколко часа сън в последните 2 месеца. Та това беше най-мечтаното ми желание. Изгледахме всички глупави филми по ТВ и качихме по няколко кг., ама здраве да е. Иначе дядо коледа беше щедър и донесе много подаръци.
Макар че вчера Къци ни изненада с агресия и счупи новият си ЛСД монитор. Не беше голям проблема...но явно не прецени как да овладява ядовете си. Историята е следната.
Мишката му отказа и той доде да пита има ли мишки някъде резервни. Часът беше 20.30 и няма откъде да се купи нова. Казах му че утре сутринта баща му ще вземе мишка. Ама той се качил в къщи, помъчил пак със старата и като не станало я запратил по бюрото. Тя обаче отскочила и тряснала новият монитор 19"LG подаръкът от Дядо Коледа... В резултат на което монитора е праснат през средата и долната част кристалите са прекъснати и няма екран. Много ми стана жал и ако беше реагирал по начин който заслужаваше ситуацията... щях още днес да ида да купя нов...
Обаче той пристига силен буен и вика: Мишката си заминава...монитора си заминава, сега и копма да се счупи и да знам че нямам" ама вика сърдит...моета реакция примерно би била страшно разочарование от прибързаните ми действия, бих се натъжила и бих се извинила... въпреки че и аз паля от раз. Но да съсипеш една нова и хубава вещ и после да обвиняваш света за несгодите ти е най малкото нагло.
Решихме с Галин че нов монитор няма да купим. Старите ги продадохме...та и стар няма... поставихме ултиматум да си събира пари и да си купи сам . Може да работи при нас и да изкарва пари. Но от нас да не очаква това. Незнам дали сме постъпили правилно...но си мисля че това е начина да се научи да пази вещите си.

Айде , толкова от мен за сега, че ми свърши обедната почивка
Лек ден от нас

За много години на всички, много здрави, много щастливи и много успяли!
Ема не ходи на градина вече 3 месеца и да чукам на дърво е много добре.
По препоръка на педиатърката ще пропуснем и грипния февруари.
Чак ме е страх като дойде март. От рождения й ден не е кихнала, не се е закашляла и не е имала дори едно сополче. Чак започвам да се чудя защо си причинявам на детето постоянни болежки, но няма как, нали трябва да се социализира.
ПОзрави и спорна година на всички.

Джулка, мисля, че правилно сте постъпили. Голям е вече, и трябва да свиква, че постъпките имат последствия. А ако може, ще е добре да го включите в семейния бизнес да си спечели парите.

Ади, много се зарадвах, като прочетох за ефекта от хомеопатията при вас. На няколко пъти се сещах за вас и все ми ставаше драго. Дано все така да сте доволни!
При мен например нещата с хомеопатията са леко странни Не пия хомеопатия (както и други лекарства) отдавна, поне от 7-8 месеца, което си е чудесно в сравнение с други хора, но от време на време се разкисвам заедно с някое от децата. Лекичко, не много, и се оправям и без лекарства. Обаче тези дни се оплаках на хомеопатката, а тя ми вика: "при теб това е целта, трябва да се разболяваш честичко и лекичко". Направо паднах, явно идеята е сериозните болести малко по малко да преминат към по-леки и те също да изчезнат. Е, здраве да е, щом не опирам до нищо по-сериозно от чай и витамин Це, няма от какво да се оплаквам.

Днеска при хомеопатката видях Мира и Били, той кашляше яко, но ще се оправи. Осъзнах колко отдавна не сме се виждали и колко много се зарадвах, като я видях... Трябва да се видим!

Здравейте!
Не съм писала отдавна, но покрай празниците вес не оставаше време
Първо да Честита Новата година на всички  и да ви пожелая преди всичко здраве, щастие и  много късмет и успехи пре 2009г.
Ние  изкарахме празниците у дома, слава богу здрави, но това е така, защото я бях спряла от градина почти целия Декември. Рая получи много подаръци естествено, но Нова година седя до последно с нас, танцува  и доста се забавлява. Общо взето покрай тия празници се размазахме от ядене  и лежане, ама какво да направим като се е паднало така що да не се възползваме Сега отново сме болни, ходимхе 5дни на градина и резултата е, че пак сме на антибиотик Лошото е, че ме зарази и мен и сега се мъкна като пребито куче, така както е тръгнало ще отида да си раждам болна, направо вече и аз не знам какво да правя, мисля и аз да пробвам с хомеопатия, защото просто ми писна вече А не ми се мисли като се роди бебето какви ще ги правим Ще си въртим вирусите, ужас
Зори, Мишленце за ските да кажа имаме приятел, който е ски инструктор и понеже моят мъж е запален скиор напираше да качва малката още миналата година, но момчето му наля акъл в главата и каза, че е рано , трябва да е поне на 4годинки, така че ще чакаме зимата тази година с нетърпение и ще пробваме и ние
Джулка, постъпили сте правилно, той наистина вече е на години и трябва да се научи, че всяка негова постъпка има последствия и да носи отговорност за постъпките си. Сигурна съм, че съжалява за тома, което е направил  и ще положи усилия
Дринка, ама и вие се скъсахте да боледувате, и на Рая й се падна здравето от питката, дано наистина с здравички децата тази година

Еми и на нас така ни казаха, че по-добре от догодина за ските. В събота мислим да я заведем на кънки, една колежка ми каза, че ще ни води при някакъв много готин треньор и имало доста такива фъстъци като нашите. Лошото е, че е от 16ч, трябва да отидем към 15,30, ама тя събота спи до към 17ч. и незнам дали ще успеем.

Ло, хубаво е, че сте се задържали толкова време здрави, защо не пробваш сега да я пуснеш на градина, Рали зимата много рядко боледува, най-страшното ни е пролет и есен.
Ние изпихме вече една опаковка от Коластрата и Зелената енергия, сега се чудя какво да правя, да взимам ли още една

http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=7848&AlbumId=127158
ето малко снимки от Витоша, на който му се гледа

Аде приятен ден от мен!

Аз водих веднъж Ели на ледената пързалка, но беше доста разочароващо за мен - бързо-бързо се отказа и тръгна да си ходи. Но пък и във Варна няма пукнат треньор, камо ли специално за малки деца... Мишле, дано хареса на Рали! От друга страна, проблема с моята беше и защото бяха сменили часовете и се наложи да се пързаляме от 12:00, което си е баш време за хапване и сън. Затова може би е добре да я събудиш много рано сутринта, и следобеда да заспи още около 12:00, така ще е във форма после

Здравейте!
Толкова е хубаво, като ви слушам как си организирате зимни забавления... Факт е, че сега ако не се забвяваме с децата си, после вече на тях няма да им е интересно с нас 
Джули, и според мен правилно си постъпила. С риск да повторя другите ще кажа, че според мен точно така се учим на разум и отговорност. 
Еми, пожелавам бързо оправяне и никакви болести повече! Все пак трябва да посрещнете новия член на семеството с червен килим, а не с червено гърло 
Ние пък сме болни. В сряда като я взех от ДГ казаха, че кашляла. Вечерта бяхме на Перник и понеже и майка ми нещо не беше добре и е болнични тази седмица, предложи да я оставим там. Вчера следобед изненада - реве детето 4 часа - от ухо. Майка ми веднага я завела при нашата докторка там - тя е в съседния блок - изненада! - ангина. Която ударила в ухото... Препоръчала Фуроталгин, който вече не се намира по аптеките. Добре, че тя самата имала едно шишенце за лична употреба, не пълно, но за сега върши работа. Изписала й АБ, парацетамол и Мукосолван... Днес пак са ходили до болницата, на УНГ да се уверят че не е много сериозно с ухото. Поне гърлото й е чисто и не е вдигала Т. За другата седмица ще говорим със свекърва ми да дойде вкъщи да я гледа, че няма как да отсъстваме от работа...
Милото ми детенце, преди 3 седмици пак страда с това ухо... Не знам дали това се наследява, но майка ми казва, че и аз като малка съм имала много проблеми с ушите...
Бях щастлива почти цял месец, защото сестра ми си беше тук, вчера си заминаха и сега ми е мъчно. Обаче геройски се държа... като замина първия път преди година и половина два дни плаках  Сега вече посвикнах да я няма около мен. Не че ми е по-малко тежко, но... Такъв е живота, всеки си хваща пътя и гледа да се развива... Новината е, че таз година ще има сватба. Най-вероятно през декември. Или през януари догодина. Мислеха да е наесен, но сега октомври почина на бъдещия й мъж бабата, та са решили да изчакат една година. Хубавото е, че искат да си направят сватбата тук, а не в Италия.
Общо взето това е около нас. Нямаме с какво особено да се похвалим, не си струва да се оплакваме...
А, решихме да си пуснем интернет, мислим ADSL да си вземем, сега до края на месеца е и на промоция. Та ще бъда по-редовна. Сега през поч. дни ще пооправя стимките ни от празниците, за да ви се фукам какви сме красиви на НГ 
Айде, лека вечер от мен и спокойни почивни дни!