Добро утро, дами 
Ванчето ви е информирала, че компа беше на ремонт, та затова ме нямаше.
Детето е на коледното тържество и аз съм се загнездила пред компютъра да драсна някой ред и да си изпия кафето спокойно и бавно.
Както винаги сте страхотни, знам, че се повтарям, но наистина - много съм ви благодарна за подкрепата, нямате представа колко много означава за мен 
Нашата одисея вчера като ходихме да правят манту на Маги продължи - лекарката в ТУБ диспансера погледна снимката й от рентгена миналата седмица и каза, че ще се качим да направят и там една, само на десния бял дроб, че да се види по-ясно. Пита кръвна картина има ли детето - викам "Ами не" - а тя едва ли не ми се накара как можело такова нещо, защо на това дете не му е пусната кръвна картина още миналата седмица, какви били тия лекари при които сме ходили и т.н. Както и да е - качихме се, направиха снимка, лекарката слезе надолу със снимката, ние с Маги - да й вземат кръв. След като опищя и орева всичко, когато й слагаха мантуто, в тоя момент, в който видя белите престилки на жените в лабораторията, пак нададе вой, писъци, рев, със сто зора й взеха кръв от пръстчето, тя се мята и рева през цялото време, омазахме се и двете прилично в кръв, за пода на кабинета да не говорим, а и аз ревнах с нея в един момент. А тази, която й взимаше кръв, взе да й се кара - "Виждаш ли сега какво направи, разрева и майка ти". Както и да е, приключихме и с това и тръгнахме отново надолу към детския кабинет, а детето само ми хлипа и повтаря как са го боцнали и го е заболяло и че иска да си ходим вкъщи. Поуспокоих я някак и влязохме в кабинета, а лекарката - сложила старата и новата снимка на онова светещото стъкло и ни чака. И почна да ми обяснява, ама още преди да е казала каквото и да било изтърси едно дълбоко "Оооохххх!" - от тези, загрижените, дето не вещаят добри неща. Обясни ми жената, че горната част на десния бял дроб е "ангажирана" цялата, показа ми точно къде е петното - то не че аз не го виждах на новата снимка вече,, каза, че ще изчакаме резултатите в петък и ще видим, да сме се надявали, че било просто по-тежка форма на пневмония. Преди години имало някаква стрепто-(или стафило-)кокова пневмония - не запомних коя от двете беше, можело такава да е, ама пък не били имали такъв случай от години. Демек - хем се опитва да ме успокои, че може да е нещо различно от туберкулоза, хем - от години нямало случаи на другото
Пита ме какъв АБ е пила и колко време - казах й, одобри избора на АБ и ме пита - има ли непоносимост детето към АБ - казвам - "Не знам,това й е първия АБ в живота" а тя пак почва да се кара - ама как така, не са ли направили антибиограма като са й изписвали АБ, след като това й е първия АБ, който пие откакто е родена. Ама и аз не си трая, щото достатъчно ми е гадно, пък и да ми се карат на мен за чужди грешки - казах й"Аз ако знам от какво ми е болно детето и как да го лекувам , няма да го мъкна по лекари, сама ще се оправя, нали вие сте специалистите, вие трябва да ми кажете какво трябва да се направи", осъзна се явно лекарката, че е попрекалила и взе да ми се извинява - тя всъщност не обвинявала мен, а колегите й, които или ги е домързяло или толкова са и специалисти. Както и да е - поне беше така добра да ми обясни доста повече неща от предишни лекари, които явно се страхуваха да ми кажат, че може да има някакъв проблем и само ме препращаха при друг "специалист".
Та така, мили момичета, сега ще чакаме петък следобяд - да отидем да отчетат манту, да направят нова снимка - то и това ме притеснява - съвсем ще го облъчат детето, да видим резултатите от кръвната картина и да се реши вече оттук нататък какво ще се прави.
А, изписа нов антибиотик да пие Маги. Не че предишния не е подействал, но трябвало да се смени. Аз съм и в друга чуденка - тъй като манту-то е доста ненадежден метод, да не кажа, че е напълно отречен на запад и никъде не се прилага, поне от това, което четох из нета, сега се чудя дали да не направим и един "златен" тест за туберкулоза - при него надежността е 98% някъде. Но пък не е по здравна каса и е към 100лв, а малко в момента финансово не сме в розово положение. Но ще помисля още малко и ще го реша, поне да съм напълно сигурна, че не съм оставила нещата недовършени и после детето да си пати от мойта глупост.
Най-ужасното нещо в цялата работа е всъщност точно това чакане и неизвестността - като не е ясно в крайна сметка какво му е точно на детето и човек може да лудне. На никого не го пожелавам.
Сега ще ходя да прочета по-качествено какво сте писали , кой болен , кой здрав, че вчера само бегъл поглед успях да хвърля.
Виж целия пост
Ванчето ви е информирала, че компа беше на ремонт, та затова ме нямаше.Детето е на коледното тържество и аз съм се загнездила пред компютъра да драсна някой ред и да си изпия кафето спокойно и бавно.
Както винаги сте страхотни, знам, че се повтарям, но наистина - много съм ви благодарна за подкрепата, нямате представа колко много означава за мен
Нашата одисея вчера като ходихме да правят манту на Маги продължи - лекарката в ТУБ диспансера погледна снимката й от рентгена миналата седмица и каза, че ще се качим да направят и там една, само на десния бял дроб, че да се види по-ясно. Пита кръвна картина има ли детето - викам "Ами не" - а тя едва ли не ми се накара как можело такова нещо, защо на това дете не му е пусната кръвна картина още миналата седмица, какви били тия лекари при които сме ходили и т.н. Както и да е - качихме се, направиха снимка, лекарката слезе надолу със снимката, ние с Маги - да й вземат кръв. След като опищя и орева всичко, когато й слагаха мантуто, в тоя момент, в който видя белите престилки на жените в лабораторията, пак нададе вой, писъци, рев, със сто зора й взеха кръв от пръстчето, тя се мята и рева през цялото време, омазахме се и двете прилично в кръв, за пода на кабинета да не говорим, а и аз ревнах с нея в един момент. А тази, която й взимаше кръв, взе да й се кара - "Виждаш ли сега какво направи, разрева и майка ти". Както и да е, приключихме и с това и тръгнахме отново надолу към детския кабинет, а детето само ми хлипа и повтаря как са го боцнали и го е заболяло и че иска да си ходим вкъщи. Поуспокоих я някак и влязохме в кабинета, а лекарката - сложила старата и новата снимка на онова светещото стъкло и ни чака. И почна да ми обяснява, ама още преди да е казала каквото и да било изтърси едно дълбоко "Оооохххх!" - от тези, загрижените, дето не вещаят добри неща. Обясни ми жената, че горната част на десния бял дроб е "ангажирана" цялата, показа ми точно къде е петното - то не че аз не го виждах на новата снимка вече,, каза, че ще изчакаме резултатите в петък и ще видим, да сме се надявали, че било просто по-тежка форма на пневмония. Преди години имало някаква стрепто-(или стафило-)кокова пневмония - не запомних коя от двете беше, можело такава да е, ама пък не били имали такъв случай от години. Демек - хем се опитва да ме успокои, че може да е нещо различно от туберкулоза, хем - от години нямало случаи на другото
Пита ме какъв АБ е пила и колко време - казах й, одобри избора на АБ и ме пита - има ли непоносимост детето към АБ - казвам - "Не знам,това й е първия АБ в живота" а тя пак почва да се кара - ама как така, не са ли направили антибиограма като са й изписвали АБ, след като това й е първия АБ, който пие откакто е родена. Ама и аз не си трая, щото достатъчно ми е гадно, пък и да ми се карат на мен за чужди грешки - казах й"Аз ако знам от какво ми е болно детето и как да го лекувам , няма да го мъкна по лекари, сама ще се оправя, нали вие сте специалистите, вие трябва да ми кажете какво трябва да се направи", осъзна се явно лекарката, че е попрекалила и взе да ми се извинява - тя всъщност не обвинявала мен, а колегите й, които или ги е домързяло или толкова са и специалисти. Както и да е - поне беше така добра да ми обясни доста повече неща от предишни лекари, които явно се страхуваха да ми кажат, че може да има някакъв проблем и само ме препращаха при друг "специалист".Та така, мили момичета, сега ще чакаме петък следобяд - да отидем да отчетат манту, да направят нова снимка - то и това ме притеснява - съвсем ще го облъчат детето, да видим резултатите от кръвната картина и да се реши вече оттук нататък какво ще се прави.
А, изписа нов антибиотик да пие Маги. Не че предишния не е подействал, но трябвало да се смени. Аз съм и в друга чуденка - тъй като манту-то е доста ненадежден метод, да не кажа, че е напълно отречен на запад и никъде не се прилага, поне от това, което четох из нета, сега се чудя дали да не направим и един "златен" тест за туберкулоза - при него надежността е 98% някъде. Но пък не е по здравна каса и е към 100лв, а малко в момента финансово не сме в розово положение.
Но ще помисля още малко и ще го реша, поне да съм напълно сигурна, че не съм оставила нещата недовършени и после детето да си пати от мойта глупост. Най-ужасното нещо в цялата работа е всъщност точно това чакане и неизвестността - като не е ясно в крайна сметка какво му е точно на детето и човек може да лудне. На никого не го пожелавам.
Сега ще ходя да прочета по-качествено какво сте писали , кой болен , кой здрав, че вчера само бегъл поглед успях да хвърля.
Ще хапнем ние от "боклуците" за децата, и за които някоя фирма е обрала доволно количество кинти. 
Стискам палци в петък всичко да е наред и скоро да няма нищо на снимките и изследванията. За скъпото изследване не знам какво да ти кажа 
Ако е за мен може и да не дам парите, но за детето май съм по-склонна да ги дам, за да не станат по-сложни неща за вбъдеще 
Консултирай се с докторката, нали казваш, че е разбрана. 
Направо беше ужас! 
Ако го правиш до дупка ще си предизвикаш хиперлактация 
Както е споделила Рали-ако имаш буци, помагай си с цедена докато ти улекне, но повеце няма смисъл.
. Чакаме разказ и снимки.