И двете ми деца са раждани в Майчин дом, със секцио - едното преди 3 месеца, другото - преди 4 години. И двата пъти ме оперира доктор Даниела Станева - от нея съм изключително доволна - като легнах на операционната маса за второто секцио (гола и обръсната), сестрите ме гледаха в корема и не можаха да видят белега от първата операция, решиха че съм за първо секцио. Като им казах, че вече съм оперирана, дойдоха пак да ме огледат и бяха много впечатлени. Да не говорим, че от приятелките ми - всичките раждали със секцио - само аз съм без никакви сраствания, бодежи, опъвания и т.н. И двата пъти на 15-тия ден след операцията бях напълно възстановена и работоспособна.
Обаче по отношение грижите след раждането - нещата са се променили в негативна посока. Преди храненето беше под режим - на 3 часа и преди него, на всеки 3 часа, идваше акушерка, измиваше дупето на бебето, сменяше памперса и ми го оставяше за кърмене. Сега храненето е минало на свободен режим (което е по-доброто, разбира се) и съответно тоалета на бебето съвсем е забравен - 2-3 пъти да са му мили дупето за целия ни престой там. Когато поисках да го измият, сестрата ми отговори - "Вие не можете ли?". Казах, че нямам мокри кърпички. "Ами на чешмата ще го измиете" - и това ми се казва на втория ден след секциото, докато вървя все още превита на две и се подпирам с едната ръка за леглото. Стана ми много неудобно и зор – не зор, почнах да си го мия сама.
За кърменето – хубаво, че няма режим, ама никой не се заинтересува храня ли го това дете или не. Аз все пак имам успешен опит с кърменето, но ако майката е неопитна с това сучене на поискване може и гладно да си остане детето, много е важно да й се обясни кога, как и колко да го храни.
И при мен беше възрастната руса педиатърка – много й бяха скъпи обясненията, още докато си задавах въпросите и тя тръгваше да излиза от стаята, на бегом направо.
Дрехите на бебетата – същите са си отпреди 4 години – вехти, скъсани, едни огромни номера, сякаш новородените бебета са по 7 кг. На бебето ми от много ритане двата крака редовно му се събираха в единия крачол на огромните гащеризони.
Много държаха да не ми махат абоката от икономия някаква – ако се наложи да ми слагат лекарство, да не си хабят инжекциите. Това обаче създава голямо неудобство като се кърми бебето – убива му на главичката, а на мен ръката ми се разраняваше и кървеше.
И още нещо – повечето сестри и санитарки говорят на пациентките на „ти” и се обръщат с „миличка” – фирмен етикет ли е, какво ли, ама мен такова фамилиарничене ме дразни.
Пак казвам, не критикувам с лоши чувства – само за хубави неща съм ходила в Майчин дом и ми е толкова мило там. Просто обръщам внимание на дребните неща, които е лесно да се поправят и без които Майчин дом би бил наистина най-добрата аг-клиника в България.