Като всеки себеуважаващ се инат и суетник, понякога ми е леко трудно да изрека - да, прав си, или први сте, зависи с кого споря, но определено изричам и това. Не съм за спора като спорт.
Почти нищо не е в състояние да ме извади от равновесие - нито обиди, нито нищо. Дори понякога се наслаждавам съдистично на загубилите почва под краката си. А мазохистинча наслада изпитвам към обиждащите ме.
Обичам интелигентните спорещи.
Единственото нещо, което може да ме изкара от равновесие е, когато при липса на аргумент, едната страна извади някакви дълбоколични драми, тежки житейски проблеми, с които да се опита да ме манипулира.
А споровете във форума са съвсем друга хава - тук пък съвсем съм перде. Само една потребителка успя да ме ядоса и то поради изтъкнатата по-горе причнина.