разбирате ли се с близките на мъжа си

Със сигурност сие нормална жената, просто не би трябвало да живеете zаедно 
Аz като се поzнавам, ако някой ми живее в къщата сигрно ще се побърка, но не съм лош човек, просто си имам свой начин на живот 

Не. Всички са малоумници до девето коляно. Тъпи селяндури.  Всички го използват  и на него вече му писна след толкова години.

Да, разбирам се.
Братът на мъжа ми е много симпатичен, имаме много общи теми. Виждаме се всяка седмица, мисля, че сме сплотени, разчитаме. Жена му и нейната рода също са готини хора, доста лудички, но цветни такива, интересни. Понякога им се ядосвам ( главно, защото не обръщат внимание на свекър ми, и цялата грижа любезно ни е предоставена), но тези неща аз не мога да ги променя и все по-малко мисля за това.

Да,разбираме се,но без излишни любезности.Виждаме се на общи гостувания и сбирки,не сме близки иначе.

Не особено, когато се виждаме се държим любезно-студено, с тях нямаме общ език. Същото важи и при свекето.

Да, разбирам се и с брат му и сестра му. Родители няма.

В дипломатически отношения сме - имаме негласно сключен пакт за ненападение

В перфектни отношения сме,
защото живеят на другия край на света.

здравейте,
аз съм нов фен на БГ мама! досега не съм се престрашавала да се включвам но темата ме провокира 

та по темата: винаги много съм искала да имам ако не приятелски то поне нормални отношения с роднините на приятеля ми, но за съжаление не стана така. особено със сестра му, с която той е много близък. няма лошо аз също много обичам сестра ми.... но неговата определено не ме харесва още от началото, въпреки че той се опитва да ми обяснява че тя просто си е такава....   и освен че не ме харесва, го и показва явно. и то по много примитивен начин....  какво ви говори факта че се случва веднъж да ме поздравява и да си говори с мен /е верно, на теми които само на нея са й интересни / а следващия път примерно като им отиваме на гости, отваря вратата, обръща се и си влиза в стаята и после си говори само с брат й. друг показателен случай - тя, много болна, звъни на брат си да дойде да я види, ние отиваме /по негово желание ходя с него/ и на въпроса ми "Как се чувсваш? по-добре ли си"? тя се завива през глава и казва "оставете ме на мира". и моят мил приятел нищо не казва, само където започва да се държи особено мило с мен за да замаже гафовете на сестра си. подаръци за рождени дни, нови години... ама какво е това? а иначе винаги се "включва" в нашия подарък за родителите им    
другото ми любимо нещо е когато дойде на гости в нас за първи път /въпреки че ние 4 месеца го правихме този апартамент и се счупихме от работа и нерви, и естествено моята сестра идва 100 пъти да помага с каквото може/ тя дойде едва тогава , и при това с празни ръце.... "брат ама много ти е хубав апартамента"....
е в общи линии е това, не искам да ви отегчавам с много подробности познайте само на колко години е? 
 

Сигурно и аз изглеждам много гадна и зла на скъпите вуйчо и братчедки дето се промъкват в нас по всяко време. Толкова са ми тъпи, че даже не си правя труда да ги поздравявам.

Ох, кога ли ще се изнесем оттук?

С брат му се разбирахме добре, докато го издържахме. Когато забременях казах, че нямам 32 годишен син и да започне да си купува сам цигари и храна. В този момент брат му започна да не ме понася и да ме гледа зло. Ама не ме интересува. Сега работи и се издържа сам. Живее си сам и алкохолните му купони си ги понасят неговите съседи. Много сме си добре вече сами. С баща му спазваме добрия тон. Гледам да няма ситуации за кавги. Мирно и кротко и синът му да се оправя. Когато сава въпрос за моите родители постъпвам по същия начин. Ако има по-остра забележка пресичам и казвам, че това са си наши работи. Не веднъж съм им правила забележки и пред мъжът ми. Като става въпрос за наши работи и решения външните да си мълчат. Общо взето никой не ни се меси или ако се опитат казвам "Да, да, ще си помислим как да го направим." и точка.

Да, много добре се разбирам с брат му! Мога да кажа, че сме много близки !

Разбираме се да!

Разбираме се прекрасно