Оооо и аз мисля, че бебето се възпитава още в корема на майка си! Дори да не е така вече след 6м. мисля, че бебчето вече е адекватно и може да се разглези. Съдя по моето, което сега се пробва да ме омайва. Преди след ваксините спеше при мерн, а сега не го взимам изобщо, защото знам, че после няма връщане.
Виж целия пост
Кога започва възпитанието на детето?
- Публикувана: 8 дек. 2008, 15:17 ч.
- Последно мнение: 11 дек. 2008, 08:17 ч.
# 15
8 дек. 2008, 22:06 ч.
# 16
8 дек. 2008, 22:21 ч.
Е, ама тук във форума си имаме цяла темичка за пренаталното възпитание - хората одавна са го доказали 
Ескарина е права за интерпретациите на "възпитание", оттам идват недоразуменията най-често. Общуването с бебето преди да се роди е такова удоволствие и толкова добре се получава
Аз направо бях разочарована, че тази така точна връзка се промени в много по-неразбираема за мен след раждането...
Виж целия пост
Ескарина е права за интерпретациите на "възпитание", оттам идват недоразуменията най-често. Общуването с бебето преди да се роди е такова удоволствие и толкова добре се получава
Аз направо бях разочарована, че тази така точна връзка се промени в много по-неразбираема за мен след раждането...
# 17
8 дек. 2008, 22:44 ч.
Виж целия пост
след раждането-преди това едва ли може да се направи нещо!
# 18
8 дек. 2008, 23:16 ч.
Още в корема на майката детето се възпитава или по-скоро научава на разни неща.
Виж целия пост
# 19
9 дек. 2008, 06:09 ч.
Една спокойна бременност сигурно има значение. Иначе вярвам, че възпитанието почва от първия ден. Всяка дума, прегръдка, докосване се отразяват на връзката дете -родител. Възпитанието не е само учене на ред и дисциплина. То идва с наблюдаването, с повтарянето на модели на поведение. Ведра, спокойна атмосфера вкъщи -ведро и спокойно дете.
Детето попива жестове, реакции на различни емоционални състояния и събития. Наблюдавам синът ни какви мимики има, някаква страхотна комбинация между негови си, мои и на баща му. Мимиките са отражение на нещо, което се случва вътре и навън, на цял един свят за съпреживяване.
Виж целия пост
Детето попива жестове, реакции на различни емоционални състояния и събития. Наблюдавам синът ни какви мимики има, някаква страхотна комбинация между негови си, мои и на баща му. Мимиките са отражение на нещо, което се случва вътре и навън, на цял един свят за съпреживяване.
# 21
9 дек. 2008, 08:44 ч.
Съгласна съм.
Виж целия пост
Е те хората не напразно са го казали:"Първите седем години"следователно от появата..........но не до края на седмата година а до края на живота според мен.
# 22
9 дек. 2008, 12:01 ч.
Казват, че е много важно за целия бъдещ живот на детето реакцията на родителите, когато научават за бременността...Това е от езотерична гледна точка, ако реагирали зле и не го искали още от самото начало, му нанасяли голяма вреда 
Не знам къде го четох...Кой знае...
Виж целия пост
Не знам къде го четох...Кой знае... 
# 24
9 дек. 2008, 15:42 ч.
Според мен възпитанието на детето започва след като навърши 6 месеца. Съдя по моето, естествено.
А в статията, посочена от авторката на темата, се говори за способността на плода да комуникира още преди раждането си, а не за пренаталното възпитание. На едно място пише "Способността за предродова комуникация е новост за психологията и медицината"
Не знам кога е писана тази статия, но определено мисля, че не е новост.
Лично аз не вярвам в пренаталното възпитание. Според мен много хора бъркат понятията "пренатално възпитание" с "предродово общуване" (предродова комуникация).
Виж целия пост
А в статията, посочена от авторката на темата, се говори за способността на плода да комуникира още преди раждането си, а не за пренаталното възпитание. На едно място пише "Способността за предродова комуникация е новост за психологията и медицината"
Не знам кога е писана тази статия, но определено мисля, че не е новост.Лично аз не вярвам в пренаталното възпитание. Според мен много хора бъркат понятията "пренатално възпитание" с "предродово общуване" (предродова комуникация).
# 25
9 дек. 2008, 15:51 ч.
с риск да бъда нападната , но моето разбиране за възпитание е много по различно от това .. 
Смятам че една спокойна бременност би била чудесна както за майката , така и за детето .
Мисля че възпитанието , както беше казала една съфорумка преди мен е именно в създаването на силна емоционална връзка между майката и детето веднага след раждането .
Освен това смятам че най - важното за едно дете е родителите да отговарят на потребностите му , да се чувства сигурно , желано и обичано.
Виж целия пост
Съдя по моето, което сега се пробва да ме омайва. Преди след ваксините спеше при мерн, а сега не го взимам изобщо, защото знам, че после няма връщане.
Смятам че една спокойна бременност би била чудесна както за майката , така и за детето .
Мисля че възпитанието , както беше казала една съфорумка преди мен е именно в създаването на силна емоционална връзка между майката и детето веднага след раждането .
Освен това смятам че най - важното за едно дете е родителите да отговарят на потребностите му , да се чувства сигурно , желано и обичано.
# 26
9 дек. 2008, 15:59 ч.
Малко съм скептична относно пренталното възпитание, но все пак една спокойна бременност със сигурност е по-добрият вариант поне за майката. Иначе възпитанието като такова го започнах съвсем скоро, вече беше навършил 11 месеца. Преди това просто се нагаждах към нуждите му, ясно ми беше, че не мога да му наложа да прави нещо, дори да го смятам за правилно. Вече започва да разбира, знае значението на думата "не", виждам, че понякога ме дразни нарочно. Това естествено си е до дете. Някои деца по-рано се развиват интелектуално, други пък са много палави. Майката е човекът, който трябва да прецени кога детето и е готово за възпитание, а не само за общуване.
Виж целия пост
# 28
9 дек. 2008, 16:07 ч.
И аз мисля като Блонди . Едва ли мога да възпитам нещо кой знае какво в едно кърмаче.
В този смисъл - единственото, в което вярвам е, че нервната майка изнервя и бебето, а спокойната го успокоява! Аз например имам едно много спокойно и обичливо дете - и вярвам че аз съм го направила такова! Не отричам пренаталното възпитание, но не вярвам в него.
Виж целия пост
В този смисъл - единственото, в което вярвам е, че нервната майка изнервя и бебето, а спокойната го успокоява! Аз например имам едно много спокойно и обичливо дете - и вярвам че аз съм го направила такова! Не отричам пренаталното възпитание, но не вярвам в него.
# 29
10 дек. 2008, 17:38 ч.
Според мен - още в преднаталния период може да се възпитава ...например афинитет към хубавата музика...
Виж целия пост
Препоръчани теми