Колко знаят за нас?

Кои Калинке?4ужденците ли?
Ако е така,тукашните са любопитни и разговорливи.Питат за абсолютно вси4ко,а те разказват за себе си.

Мисля, че знам от коя тема ти е породено питането:-)
Хората около мен (без най-тесния кръг) не се х-ризират със задълбочен интерес към мен, семейството ми, страната ми.  Знаят основни неща, колкото да поддържат добрия тон в разговор. Не става въпрос за лично отношение, по-скоро аз живея в среда, в която много си пазим границите и прайвъсито, по-сериозен интерес за тях означава по-скоро невъзпитано любопитство.  Майка ми би го нарекла липса на сърдечност и неуважение.Различни манталитети. Аз съм свикнала и не ми прави впечатление. Когато ме питат отговарям кратко.

Дай, малко разяснения...Какво, как питат? Какво знаят или не знаят?
Малко по-обстойно, моля. 

Бих приела много негативно ако мои познати започнат да ме разпитват за лични неща. Нито искам аз да знам за тях, съответно и не питам, нито бих отговорила или разказвала. Що за тъпотия е пак тая тема 

Само най-тесният ми кръг знае повече за мен, но не като са ме питали, а само когато доброволно съм разказвала.

Не става въпрос за прекалено лични неща, а от рода: какво работят родителите ти, с какво се занимават братята ти / сестрите. Как беше животът в миналото и т.н. Какво учи сестра /брат?

Ако темата дразни някого, то просто да не пише. 

За близките ми и техните профессии, образование... никой никога не ме е питал.
Интересуват се само откъде съм, имам ли брат, сестра. Имам ли смеейство тук.
Къде е България  Каква е типичната българска кухня.
Какво ме е довело тук. Какъв е климата в БГ... Такива неща.

Доста са любопитни пове4ето от тях.Разбира се има и такива,които са убедени,4е извън Испания не съществува живот и не си струва да се интересуват или да излезнат.
Първите се интересуват за неща като-как живеят хората,какви са градовете,развива ли се туризъм,каква е кухнята,как се организират сватби,кръщенета,каква религия се изповядва...
Тук можеш да завържеш такъв разговор на най-невероятни места като в градският транспорт,в поликлиниката,на улицата.Много 4есто се е слу4вало да съм някъде по работа и да ме попитат "Откъде си?" и като 4уят,следващият въпрос е"Как е живота там?"
Тукашните ми добри познати се интересуват освен тези неща и за родителите ми,семейството ми,задавали са ми въпроса"Когато казваш моят дом какво имаш предвид?Този във Валенсия или онзи в България?"По правило с тях всеки път,когато се върна от България искат да им разказвам как сме прекарали,къде сме по4ивали,снимки гледат.И те също ми разказват подробно за тяхната по4ивка.
Най ми е интересно да разговарям с хора,които са пътували и по Балканите.Интересно ми е да 4уя как изглеждат през техните о4и.Една позната испанка посети Хърватия и разпитваше след това защо има музиканти по заведенията и какво толкова им става на хората,4е в един момент запо4ват да танцуват като луди?  

Калинке, темата ти е много хубава и мен лично ме вълнува това колко знаят за мен (от сега чувствам, че ще пиша тук няколко пъти)

Семейството на мъжа ми не знае много предвид това, че се познаваме доста време и се събираме на семейни вечери всяка седмица. В началото дори това малко ме тормозеше, липсата на интерес... Но понякога се вижда, че много се стараят, напр. майка ми беше болна, майката на свекърва ми не пропуска да ме пита как се възстановява. Обаче им отне 2-3 години да запомнят какво уча  хем това е факт от тукашната ми действителност, не от тъмното ми минало в България 

Сред приятелите ми положението е по-различно - в зависимост от това колко сме близки знаят повече или по-малко  Най-близките ми винаги са започвали запознанствата си с мен с една откритост към това, което нося като различно; интересували са се за семейството ми, такива неща и може би за това и сме се сближили в последствие 

Аз не се разприказвам много, ако не ме питат; или поне някак да стане въпрос... Има няколко познати, които още преди да ме срещнат са се интересували относно напр. неща за България, за да им е по-лесно да завържат разговор с мен и да ме опознаят - това много ме е впечатлявало, ако и да е имало абсурдни неща из тези, които са събрали като информация... 

На мен близките ми много ми липсват и винаги ми е мило и с радост споделям за тях.

П.П. Случайни хора, така на улицата напр., ме питат доста  (как съм дошла, какво правя, как е в България, защо семейството ми е там)

най близката рода знае по4ти вси4ко-от кой град съм,какво работят нашите ,какво съм завършила и т.н

останалите при ново  запознанство -запо4ват от къде съм,къде то4но се намира БГ,колко деца сме  ,у4ила ли съм и какво-след това запо4ват най разнообразни въпроси свързани с България-няма нещо за което да не сетиш и да не са попитали,общо взето хората тук са доста любопитни-което като се замисля за тях си е нормално,с4ита се едва ли не за липса на култура ако не запо4неш да задаваш ли4ни въпроси при запознанство/е не твърде ли4ни/ но полу4аваш обстойно инфо за 4овека пред теб-нещо с което след толкова години още не  мога да свикна

гледам да знаят колкото може по-малко. без значение кой е, роднина, непознат или близък.

родата знае ама дали помни е друг въпрос , по нататък почти на никой не кзвам, както и аз не питам

Знаят колкото питат- тоест почти нищо Най-често ме питат с какво съм се занимавала в родината и дали харесвам страната, респ. града в който живея. Но аз и не държа да бъда разпитвана за близките/познатите/живота ми в България  най-малкото, защото ми беше омръзнало при евентуално запознанство в родината да давам пълна справка за заниманията на всички от моето обркъжение (вкл. кой колко заплата бил получавал ).
Не ми пречи незаинтересоваността им- смятам, че това е типично за тях и ми харесва.

Сега се сещам- питат ме как са ни зимните курорти в България....какво ли да им отговарям

И на мен ми харесва темата ти Калинка.

Много са ме питали и много съм разказвала.
История на БГ главно е тема, която ме пали и мога да говоря много.
Кухня, бит, курорти, образование,живот по време на комунизма в БГ.

Ми знаят точно това, което им казваме и показваме едновременно. Тук както се сещате рядко се споменявя Бг и даже Европа в медиите. Някои клишета все пак са известни, макар и не особено достоверни, като любовта ни към водката на пример. Знаят и за системата комунизъм, но са им интересни и други подробности, стандарт на живот, природа (винаги оценена заслужено!), бе с една дума питат всичко, което се сетят...

Определено предпочитам варианта Северна Америка, защото при престоя ми във Франция, стереотипите по повод източноевропейския ми произход бяха меко казано гадни...