Просто си мисля, че всеки за себе си трябва да открие начина да си запази нервите - децата ни са малки и доста вода ще изтече, докато станат големи мъже и жени. 
мислят различно, играта им е различна, а ремността на по-голямото е голяма 
.Помагат ми,идва жена,защото нямаме асансьор и не мога сама да ги свалям заедно с багажите......таткото ни е доста зает,събота и неделя също,та не се включва редовно.Обслужването по тях си е мое- гърнета и преобуване (не дават на нея) ,готвене и т.н.При нас лудницата е каквато я описвате по-горе....висенето по крачолите явно е класика в жанра....Така е - с деца е трудно,било едно,две или повече.
Мили близнашки мами, ако знаете какво успокоение ми дадохте,като прочетох споделеното от вас .... вече знам, че не съм единствената и не само на мен е трудно и напрегнато в отглеждането на децата. Обвинявах се,че вместо да съм спокойна и да се наслаждавам на щастието да имаш божия дар близнаци , то аз съм изнервена и понякога дори изпадам в истерия, когато не мога да се овладея. Превърнала съм се в най-организирания човек с военна дисциплина,за да успея да поддържам реда в къщата. Проблема възниква, когато реша да изляза от стаята /дори за минутка до тоалетна или кухнята/ - в момента,в който стана от дивана и двамата, както са се заиграли на земята, стават и започват да плачат,крещят,врещят,дерат се и тръгват към вратата. Изходът: слагам ги в проходилките и ги паркирам в коридора пред WC-то и така аз си върша работата, а те са спокойни Но до кога ще бъде така и има ли начин да ги науча да остават сами в стаята.... .... А тепърва идва трудното...Наложително е да се въоръжим с железни нерви 
...отразява се и на децата...или те "се отразяват" на мен... Препоръчани теми
