Хайде да се запознаем!

Добро утро Елитто!Благодаря ти за загрижеността! Вчера по прочетох, каквото намерих в нета на тема припознаване, но в Семейния кодекс е споменато припознаване, но на"заченато дете" и според мен тази вратичка не може да се използва при осиновено дете.Но в нашата държава много често е срещано в различните райони да се тълкуват и прилагат законите различно, така и аз бях"замразена"в регистъра, но само за моя окръг и то без писмена заповед, на както и да е....Независимо от бюрокрацията, малката си расте и с мама и с татко, чувства се добре и се развива нормално, даже вече говори достатъчно добре и на двата езика.Въоръжила съм се с търпение, че дори и да отнеме години, пак ще стигнем до осиновяване от страна на баща  й. Весел празник на всички именници днес!

Елито, благодаря за отговора относно акта за раждане. Ами още от там произтичат някои „възможности”. Ок, баща неизвестен, защото само майката е осиновила. Но в някои случаи биологичният баща не е неизвестен, а е подписал декларация за осиновяване.

Когато осиновявава сам мъж, което не е забранено, значи в акта за раждане ще пише, че майката е неизвестна. И после приятелка на осиновителят, по логиката на случая с Пантофка, би могла да припознае детето. Майката също има право да припознава, както бащата...

Въобще, както е ставало въпрос по други поводи, припознаването открехва много вратички. Като започнем от класическата, с припознаване още в родилния дом и заобикаляне напълно на процедурата за осиновяване...

Пантофка, благодаря за разясненията. Притесненията ни, както е споменала и Елито, не са за твоя конкретен случай, където приятелят ти е с теб отначало на процедурата и е направил всичко, да присъства доколкото му е било позволено в нея. Но това, че съдията го е допуснал в залата и че социалните са споменали в доклада, че живееш с някого на семейни начала, не го е направило страна в процедурата по осиновяване. Притесненията ни са по-скоро за други случаи. Теоритично и 5 години след осиновяването, ако осиновителката има нов приятел, той би могъл да припознае осиновеното от нея дете, нищо че хал хабер си няма от осиновяване и не видял през плет процедурата. Ако по-късно двойката се раздели, детето ще е с един припознал го родител и един осиновител, които ще се разправят за родителски права и издръжка. Пък и по принцип двамата са със различни родителски статути спрямо детето. Ако дегего след раздялата остане да живее при припозналият го родител и той/тя има нов/а съпруг/а, по принцип в нормалните случаи, този нов съпруг/а би могъл да иска да осинови детето. Но то пък вече е осиновено веднаж. От първоначалния осиновител, който и да иска да подпише декларация за съгласие за осиновяване, май няма да може. И т.н. и т.н. хипотези.

Направих си труда да погледна форума в Лекс.бг. Не видях, обаче, някой твърдо да застава на мнение, че това припознаване е законно. Напротив, има место, на което се казва съвсем директно, че се касае за заобикаляне на закона. На друго пък се изреждат тези, които имат право да го оспорят и сред тях е АСП, прокуратурата и т.н. Да, има мнения, според които това на е забранено. Но някак си е срещу логиката на Семейния кодекс  да забранява осиновяване от 2 лица, които не са съпрузи, а да разрешава припознаване след осиновяване. Според мен се касае за недоглеждане, пропуск в закона, който отваря вратички.

Но понеже сме във форум, където четат много кандидат-осиновители, би било добре да са наясно с това, което е в рамките на закона и това, което не е. Още повече, че ако при вас служителката в Общината не си е задала много въпроси, другаде може би няма да е така.

Затова, ще постна линк и в подфорума „Въпроси към юристи” с надеждата Мираета, Т.Темида и други, работещи задълбочено със семейно право, да вземат отношение, ако имат желание.

Мимоза, май сме писали и двете и в друг форум по въпросите на заварените положения на осиновителите от чужбина. Вие сте имали шанса да довършите процедурата по стария ред поне за теб. Какъвто не беше случая за доста други кандидат-осиновители. И тук ще припомня, че поради недомислията при приемането на новия Семеен кодекс (липса на преходна разпоредба за заварените случаи), имаше деца с определени осиновители, българи, живеещи в чужбина, някои и в съдебна фаза на осиновяването, чиито процедури бяха замразени повече от година (до промените в Семейния кодекс) и така тези деца трябаше да прекарат тази повече от година в институция, въпреки определените си осиновители, които са ги очаквли. Това е относно грижата на държавата да изведе децаата от институциите навреме...

Мимоза, доколкото си спомням, съпругът ти е постоянно пребиваващ в БГ и по сегашния СК има право да осиновява по национална процедура. Като във вашия случай би трябвало това да мине по процедурата за осиновяване от съпруг на родител (като случая с приятелката на Елито). Доколкото виждам от Наредбата за регистрите за пълно осиновяване в случай на осиновяване от чужденец, освен обичайните документи за осиновяване по национална процедура, се искат още следните 2 документа :
3. свидетелство за съдимост;
4. документ, удостоверяващ, че срещу лицето не е образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер;
съгласно законодателството на държавата, чийто гражданин е лицето.

Ето я наредбата: http://www.citybuild.bg/act/naredba-oktomvri-usloviiata/2135699150

Не виждам да има изисквания за минаване през Министерство на правосъдието, но когато има международен елемент, наистина доста неща зависят и от законодателството на държавата, от която е чужденецът.

И за мен ще бъде интересно и полезно да прочета мнения на хора, работещи в системата и със семейно право.

Стискам ти палци формалната страна на нещата да се разреши скоро и без големи перипетии!

Ще споделя само онова, за което аз си спомням по повода, без да мога да преценя, дали то е юридически коректно, или не... 

Разказаха ми, че в дирекцията, в която ние подадохме документи, е осиновила самостоятелно омъжена за французин българка, като съпругът в последствие е припознал детенцето и според думите на социалната това е често срещана практика.... Нещо се говореше за това, че от момента, в който се осинови дете, за осиновителя вече действат други закони, той става като биологичен родител за детето и всъщност точно затова се налагало да се попълвала декларация, че осиновителя ще съдейства на социалните за двугодишната проверка... 

Сещам се и за един друг случай от форума на Зачатие, ето тук:
Осиновяване на дете от български граждани, живеещи в чужбина

Не знам, какво се е случило по-нататък...

Привет! Чандра, много ме заинтригува!Моля, те пиши, ако знаеш разбира се, това припознаване от страна на съпруга французин в България ли е станало или в Франция. Колкото повече чета, толкова повече се обърквам. Аз пребивавам голяма част от годината в България и затова влязох в регистъра за национално осиновяване и осинових, като български гражданин с обичайно пребиваване у нас. Той участваше и представи всички документи по време на проучвателния период и влезе в социалния ни доклад, присъстваше на съдебното дело, заедно със заклет преводач, представи нотариално заверена декларация за съгласие за осиновяване на детето ни, съдията разговаря с него по време на делото, но не беше вписан като баща на дъщеричката ни. Съпруга ми-грък по националност, има статут на продължително пребиваващ в страната, както и личен номер на чужденец, но пък това явно  не води до промяна на обичайното му пребиваване от Гърция в България и веднага ни прехвърля на изискванията на Наредба №13/30.09.2009 и по точно:
" чл. 20. (1) При осиновяване от лице с обичайно местопребиваване в чужбина на дете на съпруг, както и от лицата по чл. 82, ал. 2 от СК, се прилагат съответно разпоредбите по чл. 5 - 7, ал.1, чл. 9, чл.11, ал.1, чл.12,13, 15-18. Лицата не се вписват в регистъра.
             (2) Към молбата за осиновяване по чл. 6, ал. 1 се прилагат и:
             1. удостоверение за раждане на детето;
             2. медицинско свидетелство, отразяващо физическото и психическото състояние на детето;
             3. съгласие на родителите за осиновяването му или съответно препис от акт за смърт;
             4. доклад за детето, изготвен от съответната регионална дирекция за социално подпомагане по настоящия му адрес;
             5. снимка на детето в цял ръст.
            (3) За издаване на съгласие за осиновяване от министъра на правосъдието се взема предвид обстоятелството, че същото е поискано от лице по чл. 82, ал. 2 от СК , както и че е налице изрично съгласие от родителите на детето за осиновяването му. Във всички случаи съгласието се издава след преценка на интереса на детето."
Според мен има голямо заиграване с понятието "обичайно местопребиваване", защото е нещо което в рамките само на година може да се промени и няма точно дефинирани граници.
Адвокатката в България даже ни предложи сега "свежата"идея съпруга ми да си промени гражданството на българско за да осинови малката по-лесно. При нас тече още две годишния наблюдаващ период от страна на социалната служба, като стриктно се спазва шест месечния период за срещи. Опитах се да се консултирам с социалните при последната ни среща, като отговора беше, че осиновяването от страна на съпруга ми трябва да стане в Гърция, а не у нас.
По мое мнение голяма част от работещите в системата за социално подпомагане за крайно некомпетентни, не четат, не се интересуват и не питат, но това е друга тема....

Здравей Мимоза2811, ще попитам познатите си, как точно е станало припознаването, но за съжаление с тях не се виждаме и чуваме често... Като знам нещо, ще пиша...


Когато влязоха в сила промените в СК през октомври 2009г., всички РДСП получиха едно Указателно писмо от Министерство на Труда и Социалната Политика, АСП, в което се разясняваше понятието "обичайно местопребиваване". Там се казваше:

"При прилагане на Семейния кодекс и наредба РД-07-01 от 29 септември 2009г. за условията и реда за водене и съхраняване на регистрите за пълно осиновяване,спрямо осиновяващите следва да се прилага определението за "обичайно местопребиваване" съгласно чл.48 ал.7 от Кодекса на международното частно право:
'По смисъла на този кодекс под обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това са е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определение на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки'..."

Във връзка с "обичайното местопребиваване" често се споменават и следните текстове:
ЗЗО,
Чл. 40а. (Нов - ДВ, бр. 111 от 2004 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Българските граждани, включително тези с двойно гражданство, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни* през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, смятано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година след предварително подадено заявление до Националната агенция за приходите.
*което прави престой в страната 183 дни в годината

Закон за българското гражданство
2. "Лице, постоянно живеещо в чужбина" е лице, което живее извън Република България повече от девет месеца* през всяка календарна година, освен ако пребиваването в чужбина е в изпълнение на държавна служба от лицето или съпруга му или е свързано само с обучение.
*което прави престой в България повече от три месеца годишно

Не съм юрист и не мога да коментирам... Но си мислех, че ако съпругът ти извършва трудова дейност в България и плаща осигуровки, то тогава едва ли може да се оспори обичайното му местопребиваване е в страната...

Здравейте! Направих консултация със службата за гражданска регистрация, където живея и там ми обясниха, че когато има съдебно решение за осиновяване,тогава всички останали промени се правят само със съдебна процедура, припознаване може да се направи от бащата само ако детето е родено ,а не осиновено и то само по съдебен път.Лек ден на всички!

Мислех си във вашият случай,... как стои въпросът с осиновяване на дете на роднина (на съпруга)?

Здравейте мами, да се представя и аз! Одобрен съм за осиновяване на 05.05.210. За 2 години нямам нито едно обаждане за дете. Преди няколко дни получих писмо от социалните, че изтичат две години от подаването на документите и трябва да ги подам наново. От което съм БЕСЕН. Първо, че 2 години вися като прани гащи, без вест и второ, че всички документи трябва да се подават наново - знаете колко време отнема. И трето, че молбата, която попълвам е като за НОВ кандидат осиновител! Т.е. тези 2 години са отишли на вятъра!
Вече имам осиновено момиченце, което е на пет и половина и живее с бившата ми жена. Тъй, че за одобряването не се притеснявам. Два пъти съм минавал процедурата.
Когато подавах документите преди 2 години, бях сам кандидат родител. Сега живея с приятелката си, която ще е мама в семейството, но не може да се включи като осиновител по юридически причини. На по-късен етап ще трябва да осинови детето.
Уффф, трябваше да изпусна парата някъде! 

Всъщност трайността на документите е 2 г. През този период не е задължително да ви се обадят, но ако държите да осиновите дете ще ги подновите. Не си губите номера и не ви вписват наново, но иначе всичко друго подавате наново. Надявам се да съм била полезна.

Ако Вие осиновите детето сега, приятелката Ви не може да го осинови после пак. Законът не го разрешава.

Чл. 81. (1) Никой не може да бъде осиновен от две лица, освен ако те са съпрузи.

(2) Никой не може да бъде осиновен втори път, докато не е прекратено съществуващото осиновяване.

(3) Забраните по ал. 1 и 2 не се прилагат по отношение на съпруга на осиновителя.

elitto. успокояващо е, че няма да ме вписват отново в регистъра. А самото вадене на документите е рутина. Не ме притеснява особенно. Важното е, че не се започва всичко на ново.

" Ако Вие осиновите детето сега, приятелката Ви не може да го осинови после пак. Законът не го разрешава.

Чл. 81. (1) Никой не може да бъде осиновен от две лица, освен ако те са съпрузи.

(2) Никой не може да бъде осиновен втори път, докато не е прекратено съществуващото осиновяване.

(3) Забраните по ал. 1 и 2 не се прилагат по отношение на съпруга на осиновителя."

ku[d]ku[d]yaka, мерси за отговора. Този казус ще го мислим след като осиновя детето. Дали мама ще я има написана на някакъв документ, мисля, че не е от голямо значение. Но пък не знам какво ще пише в новият акт за раждане на мястото но "майка". Ако знаете, моля пишете.

Привет,Ато!
Майката ще бъде "неизвестна" т.е в акта за раждане вместо име на майката ще има  ******
Не ми се започва пак темата за припознаването,защото явно си е заобикаляне на закона,но е възможно.С едно уточнение,че не във всяка служба ГРАО си затварят очите.

Здрасти Pantoffka, мерси за утсчнението. Това ще го мислим, като осиновяването стане факт. Сега търча за документи.

Здравейте, да ви се представя и аз и да благодаря за безценната информация и мнения, които сте споделили в този форум. Със съпруга ми вървим по пътя на осиновяването след дългогодишни опити и мъки да имаме дете. Трябваше ни известно време да узреем и да сме сигурни в решението си и така изпълнени с много надежда на 16.01.2012 подадохме документи и вече сме на финалната права с процедурата по одобрение. Успех на всички и много усмивки!