Хайде да се запознаем!

  • 221 040
  • 885
# 615
Добре, но сега имаш ли колебания по отношение перспективата да имаш деца? Пак ще те цитирам от същата тема, на първа страница по-надолу питаш:
Цитат
И в тази връзка - един подвъпрос: ако можехте да се върнете съзнателно назад и ви се предоствят големи възможности за живот без деца, кое бихте избрали?
Виж целия пост
# 616
Нещата от тогава много се промениха. Вече съм с различен статут.
Виж целия пост
# 617
Перуника, детето е завинаги и не зависи от твоя статут!!! Наистина не те разбирам, съжалявам.
Виж целия пост
# 618
Перуника, разбира се, че и аз разгледах къде си писала Peace.
Май скоро си сключила брак, което е чудесно. Поздравления и честито  bouquet.

Ще говоря от свое име - писах го и в по-горните си постинги - моята травма от невъзможността да родя, вече я няма. (Всъщност, така и не разбрах това така ли е - не съм правила никакви изследвания, все се надявах, че ще срещна принца, и тогава заедно ще правим опити за семейство и бебе. Не би. Rolling EyesНо, ...знае ли човек за принцовете, както казват момичетата, изникват от всякъде...  Grinning.) Излекувана е. Прах и пепел е. Как - даже сама аз не знам как стана. С течение на годините, с много четене, работа на емоционално и психично ниво...
Знаеш ли, моят свят се нареди Praynig, когато взех решението да осиновя дете. Всички други ирационални тревоги остават на заден план.
Стремежът да се даде любов и грижа е инстинктивен в човека, в жената, в майката...Трябва само да се отпуснем, да извадим самата наша същност на повърхността ни и да огледаме живота с нашите очи, а не с тези на другите. Не че очите на другите са лоши, просто са различни yes.

Сега мисля за стаята на детето, свалила съм от нета постери, с които да украся стаята, мисля за дрешките, за храната, евентуално за гледачка, която да помага на майка ми, когато съм на работа, но това на един по-късен етап...А книжките съм ги купила още миналата година, защото имаше няколко прекрасни детски серии и въпреки, че уж не се купувало нищо предварително за дете, независимо биологично или осиновено, не можах да се сдържа, защото кнужките бяха с чудесна полиграфия и картинки Simple Smile Praynig. Дай Боже скоро да гушна детето, както и всички чакаши мами, както и ти - защото и ти си вече чакаща. Praynig.

Цитат Перуника
Цитат
И в тази връзка - един подвъпрос: ако можехте да се върнете съзнателно назад и ви се предоствят големи възможности за живот без деца, кое бихте избрали?
Не мога да си представя, че няма да имам деца. Всичко в моя живот е било правено подсъзнателната цел да се развивам, да съм добра, за да мога един ден да го предам на децата си.
При мен този момент настъпи на 44 годишна възраст, с решението да осиновя.

Това мога да споделя като личен опит и преживяване, решението винаги е твое...  bouquet
Виж целия пост
# 619
За разлика от останалите, аз ще кажа - Перуника, да посмееш да пишеш тук е добро начало... или край на лакатушенето в двете крайности, успех. Аз те помня от преди 2 години, тогава бях Фоксче  Hug
Виж целия пост
# 620
Помня те, разбира се ... Фоксче.
Аз тогава бях с човек, който не искаше и да чуе за осиновяване. А тогава той беше причината да нямаме деца.
Мъжът ми от малък иска да осинови дете. Бил е към младежкия "Червен кръст" и винаги е искал, когато е виждал малките изоставени дечица. Още в началото ми каза - и да имаме, и да нямаме свое, ще осиновим. Това е.
Виж целия пост
# 621
Перуника, аз мисля че те разбирам и ми се вижда съвсем естествено да се чувстваш така - страх от това как ще се почувстрваш като майка, раздразнителност от компании с деца и жени говорещи само за майчинските проблеми. Не те познавам лично и не мога да ти кажа нищо повече освен моят опит...

До известна степен и при мен беше така, въпреки че съм била с нагласата да осиновя дете много отдавна, по подобни на мъж ти причини. Но нагласата ми беше това да се случи след като родя дете. Години чакахме това да се случи и все на чужди деца се радвах - кога искрено, кога направо от немай къде и все имах вътрешното чувство, че съм лишена от нещо важно в живота, без да осъзнавам какво точно е то. Както писах по-горе - при нас се получи много бързо спойката, сега просто не мога да си се представя без ремаркенцата навсякъде и най вече в мислите и страховете ми. Единственият проблем е, че годинките започват да напомнят за себе си и напоследък хукнах по доктори за това и онова. Уж безобидни, но като се натрупат няколко проблема и става сериозно.

А ти имаш късмет и татко по принцип отворен към осиновяването да имаш до себе си, което е огромен плюс в случая според мен. Това помага много в процеса на адаптация. Знам го от личен опит, като се сравнявам с една наша позната двойка осиновители, при които таткото почти формално беше такъв дълго време.

Колкото до отказ на дете - случва се, неприятно и гадно преживяване е, но... на този етап това просто е едно от децата по институции, с които няма как "да се срещнем. За голяма част от тях всички ние заявяваме още в молбата, че не ги искаме - установяваме критерии за здравословно състояние и възраст най-малко. На първа среща рядко протичат флуиди, особено ако детето не е в пеленаческа възраст, но според мен е важно да няма силно чувсто на отхвърляне, на вътрешна съпротива. Аз познавам, а и тук пишат осиновителки, които имат откази за деца, но впоследствие са станали чудесни мами, от които има много какво да се научи.

Само не разбрах едно нещо и затова си позволявам да те посъветвам да помислиш дали го правиш само заради човека до себе си - защото така иска, или си е вътрешно твое желание да станеш майка, а страховете ти са просто функция на житейския ти опит и преживени и недопреживени болки. Ако е първото - почакай известно време (пак според мен), ако е второто - струва си да продължиш.  Hug
Виж целия пост
# 622
Здравей, Перуника,

Отдавна не съм писала в този форум, но твоите постове ме провокираха, защото въпросите , свързани със желанието да намериш правилния за себе си път, са ми доста близки.

И мен като Чандра ме постреснаха „заколението“ и израза „нямам избор“, който често повтаряш. И аз погледнах последните ти постове, за да разбера малко повече за колебанията ти, които, пак повтарям, са ми близки. И попаднах на този твой доста скорошен пост :

   
Цитат
Re: Слонски надежди за спраскан кокос по двучертичковия въпрос - тема 110
« #229 Четв., 02 Авг. 2012, 11:10 »   
________________________________________
...Но да ви призная, някак си по-ми допадат вълненията в тази тема, отколкото моите. Че то моето не е вълнения, просто не искам да осиновявам, а знам, че нямам избор. Чувствам се като малко дете, на което са му взели играчката. Скоро няма да порасна.

Мислех си да те питам защо нямаш избор, кой те притиска непременно да осиновяваш защото „нямам избор“, поне на мен ми звучи като че някой те принуждава. Та мислех, да попитам кой – съпруг, роднини...Но сега погледнах, че всъщност в последния си пост си обяснила, че съпругът ти винаги е искал да осинови. По ирония на съдбата, доколкото разбирам той иска да осиновява, а в края на краищата ще припознава, а ти не си наясно още какво искаш точно, но ти ще си „баш“ осиновителката  Simple Smile
Но да кажем, че не е това важното...

Аз съм от групата, която както в началота на пътя на Чандра, срещна трудности да осъществи осиновяване бързо и лесно. Когато бях подала молба, имах познание за осиновяването като средностатискически гражданин. Трудността, която се появи, много ме срина, но и ми даде възможност къде волю, къде неволю, да преосмисля нещата, да прочета доста неща за осиновяването в този форум и на други места, да чета книги, да сравнявам как е в различни държави и т.н. Дадох си сметка, че към онзи момент доста неща не са ми били ясни. Доста неща научих междувременно и съм доволна, че имах време за това да си задам предваритилно въпросите какво точно искам, дали ще мога да се справя, какво дете бих приела, как виждам живота си с него и т.н. и т.н. Включително дали непременно да имам дете или не.

Форумите са много полезни, за да придобиеш представа от истинските проблеми и радости, да почерпиш от опита на другите, да обмениш информация и мисли.

Но ако пишеш в този форум, естествено момичетата ще те насърчават да направиш крачката към осиновяване. Ако пишеш във форум за забременяване, там ще те насърчават да продължаваш опитите за забременяване. Ако пък във форум за жени без деца (май няма такъв и това все още е тема табу Simple Smile , сигурно ще се изтъкват преимущества на такъв тип живот. Нормално е. Всеки ще даде отговор на въпросите ти воден от своята история и мироглед.

А твоят живот си твой, с твоята история, характер, нагласи и желания. Никой не може да ти каже как да постъпиш и дали е добре да имаш деца или не, да осиновиш или да правиш опити за забременяване.  Тези отговори човек е най-добре сам да ги намери. Ако ще и да му трябват месеци и години.

Не съм психолог, но в когнитивните практики често се препоръчва да си представиш картинно и подробно различните отговори на въпроса, който си задаваш. Напрамер, ако решиш да осиновиш, как си представяш нещата след година. Къде си, какво е детето, как изглежда, какво правите и...най-важното как се чувстваш. После да си представиш живота без дете след година, пак къде си, с кого, какво правиш и...как се чувстваш. Та психолозите казват, че онази опция, която те изпълва с топли чувства, като си я представяш, тя е вероятно твоята...Не е сигурно на 100%, разбира се. То сигурно няма и ти го знаеш  Simple Smile

Та това със „заколението“ и „нямам избор“ ме навява на мисълта, че осиновяването не поражда за момента много топли чувства у теб.
Доколкото разбирам, бившият ти съпруг не е искал да осинови и ти не си искала деца преди 2 години. Сегашният иска да осинови и ти като че ли се навиваш покрай него, но засега с напъни и вътрешно нежелание. Дано да греша.

Според мен е по-добре човек да осинови година по-късно, но да е наясно със себе си, отколкото да се напъне, защото нямал друг избор и да увеличи шансовете за разсиновяване после...Но това е лично мнение, а както казах, всеки намира сам отговорите какво да прави.

Желая ти от сърце да ги намериш колкото се може по-лесно!

П.С. Писали сме по едно и също време с Форест и май завършваме подобно  Simple Smile
Виж целия пост
# 623
А това с припознаването на осиновено дете малко не ми е ясно как става. Доколкото четох едни юридически дискусии по темата май се води пак дело и има условие да няма вписан баща в първичния акт за раждането преди осиновяването. Ако някой юрист си направи труда да ни го разясни, ще сме му много благодарни.

Но пък съпруг може да осинови детето на другия съпруг при облекчена процедура, както е писала Светкавица.
Виж целия пост
# 624
Ако има вписан баща в акта за раждане, няма как да се пропознае. А всъщност, дали има такива?
Виж целия пост
# 625
Принас и за двете деца беше така.
Виж целия пост
# 626
Ако има вписан баща в акта за раждане, няма как да се пропознае. А всъщност, дали има такива?

Има и не са малко, но пък не е казано, че вашето дете ще е така. По-важното е да почетеш, да помислиш, да продължиш информирана за това, което те чака. Детайлите не ги мисли сега.

Пък това, което те чака не е чак толкова лошо, изморително - да, отговорно, но и много забавно. голяма лудница е, животът ти се преобръща, обаче пък празниците са пълни, съвсем друго е боядисването на яйца за Великден, подаръците за Коледа, за рождените дни да не говорим. Даже като работиш е различно, защото го правиш и заради едно малко човече, което зависи от теб и всичко има вече съвсем друг смисъл.

Виж целия пост
# 627
Когато осиновяваш сама имената на детето са на твоите и пише, че няма баща. Като сключиш брак мъжът ти подава заявление в съда, че иска да осинови детето и има дело. Издава се нов акт и готово. То да стане да те изберат за родител на някое детенце...пък другото е лесно. Не го мисли Wink
Виж целия пост
# 628
Когато осиновяваш сама имената на детето са на твоите и пише, че няма баща. Като сключиш брак мъжът ти подава заявление в съда, че иска да осинови детето и има дело. Издава се нов акт и готово. То да стане да те изберат за родител на някое детенце...пък другото е лесно. Не го мисли Wink
Ако е било с "неизвестен баща", няма да има вписан  баща в акта за раждане. Но иначе - ще има. В първия случай няма нужда да прави мъжа ми осиновяване и да водим дело.
Виж целия пост
# 629
Когато осиновяваш сама имената на детето са на твоите и пише, че няма баща. Като сключиш брак мъжът ти подава заявление в съда, че иска да осинови детето и има дело. Издава се нов акт и готово. То да стане да те изберат за родител на някое детенце...пък другото е лесно. Не го мисли Wink
Ако е било с "неизвестен баща", няма да има вписан  баща в акта за раждане. Но иначе - ще има. В първия случай няма нужда да прави мъжа ми осиновяване и да водим дело.

Ако осиновяваш сама детето си и в двата случая няма да има вписан баща в новия акт и удостоверението към него след осиновяването ако съществувалият в първия акт баща е подписал декларация-съгласие за пълно осиновяване. Но ако таткото реши да припознава трябва да отнесе нотариално заверена декларация в службите където се издават тези документи и там служителките ще забележат, че детето е имало баща в първичния акт, или най-малкото, че има първичен акт и последният е издаден след осиновяване, а не след раждане на детето и оттук нататък не знам как е процедурата - дали просто се издава още един път нов акт за раждане с имената на двамата родители, дали просто се дописва бащата във втория (или  в първия акт?), или пак се минава през дело.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия