Хайде да се запознаем!

  • 221 040
  • 885
# 645
Тъкмо това щях да кажа - има презумпция за бащинство, не за майчинство. От древни времена съществува латинската максима Mater semper certa est /майката винаги е известна/.
Виж целия пост
# 646
стана ми интересно - да предположим, че аз съм омъжена и съм приела фамилията на мъж ми, осиновявам сама - чия фамилия ще вземе детето - моята по баща или по мъж?

въпросът ми е чисто теоретичен - аз не съм взема фамилията на мъж ми  Mr. Green
Виж целия пост
# 647
стана ми интересно - да предположим, че аз съм омъжена и съм приела фамилията на мъж ми, осиновявам сама - чия фамилия ще вземе детето - моята по баща или по мъж?

въпросът ми е чисто теоретичен - аз не съм взема фамилията на мъж ми  Mr. Green

Това е точно моя случай. Аз съм с фамилията на мъжа си и осинових сама. Детето взе фамилията на двама ни(общата фамилия, която придобих), а бащиното му име е моето първо име. След като и мъжа ми вече е записан в акта за раждане, то второто име на Алекс ще го сменим.  Simple Smile
Виж целия пост
# 648
благодаря, разбрах, а какво става, ако се разведа и си върна бащиното име?
Виж целия пост
# 649
Може би въпросът се решава както с името на съпругата. Не са редки случаите, когато въпреки развода жената си запазва следбрачното име с изричното съгласие на бившия си съпруг. По същия начин на делото той може да се съгласи и детето да носи неговата фамилия. Така предполагам, де.

За мен подобни еквилибристики са оправдани само в случаи като този на Люска - когато единият kandidat-родител би се водил като чужденец при осиновяването. Другото не го разбирам. Все пак набавянето на документи отнема 1, максимум 2 дена и струва не повече от 100 лева на човек. Само за справката от прокуратурата се чакаше повече по наше време, ама сега май не е така. Но... всеки си знае себе си
Виж целия пост
# 650
Дзвер, детето ще вземе фамилното име на майката, каквото е към момента на осиновяването. После при евентуален развод, за детето няма основание да му се сменя името, основанието го има само по отношение на майката, като може и да запази фамилията от брака (дори бившият съпруг да не е съгласен, по решение на съда) - да има общо фамилно име с детето си е може да е достатъчно важна причина, наред с това, че вече е известна с това име ...

аз искам да питам Перуника, щото виждам, че е наясно, за припознаването на осиновено дете - това май е малко спорен момент ... какво го аргументира като правомерно, това че няма забрана ли? как се съотнася тогава с процедурата на осиновяване на дете на другия съпруг? и какво се твърди в декларацията за припознаване - "припознавам дете, родено от ... " - от кого? - от билогичната майка или от осиновителката? щото декларация в смисъл "припознавам детето, родено то ... (осиновителката)" си е чиста лъжа, независимо от  последиците според българската правна система ...  знам, че има противоречива практика, на места става, на места - не, а гледам, че си убедена в коректността на подобен акт от професионален опит, та затова конкретно задавам въпроса ...
Виж целия пост
# 651
благодаря за отговорите - нещата ми се изясниха горе-долу, единственото, което мога да кажа е, че законът е безумен - как може само единия от семейство да осинови не мога да си го представя - другият какъв ще се пада на детето - съквартирант? а с фамилията, дето детето получава просто е някакъв абсурд... както и да е - закон, добър-лош, такъв е, хубаво е, че някой може да се възползва от него... което не го прави по-малко абсурден  Peace
да, ама аз ако родя в брак не от мъж ми, детето се пише на негово име и трябва да водя дело, за да докажа, че не е от него - абе май мъжете са облагодетелствани от всякъде  Twisted Evil

те, мъжете, това не го броят много за облагодетелстване, някак по като прецакване го виждат Wink
хихи - не се бях сетила, защото едно време, преди много години, като раждах като парясница /така викат на разведените жени/, ме накараха да занеса решението за развода, за да докажа, че има право бащата на детето ми да се впише като такъв, щото нямахме брак - тогава бая беснях срещу тази безумица - аз бях разведена от 4 години, но пък не се усетих, че за някой, който се разделил, пък забравил да се разведе си е дърво  Mr. Green
Виж целия пост
# 652
аз искам да питам Перуника, щото виждам, че е наясно, за припознаването на осиновено дете - това май е малко спорен момент ... какво го аргументира като правомерно, това че няма забрана ли? как се съотнася тогава с процедурата на осиновяване на дете на другия съпруг? и какво се твърди в декларацията за припознаване - "припознавам дете, родено от ... " - от кого? - от билогичната майка или от осиновителката? щото декларация в смисъл "припознавам детето, родено то ... (осиновителката)" си е чиста лъжа, независимо от  последиците според българската правна система ...  знам, че има противоречива практика, на места става, на места - не, а гледам, че си убедена в коректността на подобен акт от професионален опит, та затова конкретно задавам въпроса ...

Аз служебно станах свидетел на подписване на декларация за припознаване на осиновено дете. Юристите в кантората поумуваха точно върху това дали е коректно да се пише "детето, родено от (имената на осиновителката)". Но в крайна сметка декларацията бе заверена, защото нямаше правен аргумент да се откаже заверката. Майката показа удостоверение за раждане, където фигурираше като родителка, а графата за бащата беше празна. Приятелят й свободно изяви волята си за припознаване на детето и се подписа пред нотариуса.

... единственото, което мога да кажа е, че законът е безумен - как може само единия от семейство да осинови не мога да си го представя - другият какъв ще се пада на детето - съквартирант?

Ами подобно е както когато съпругът припознава дете от друга жена по време на брака. Е, вярно, че децата се гледат в повечето случаи от майката, но ситуацията е идентична - единият съпруг има дете, появило се в живота им след брака, а другият на практика няма нищо общо с това дете. Колкото до името - детето може да носи за фамилия и бащиното име на майка си (когато тя сама осиновява).
Виж целия пост
# 653
Цитат
Публикувана от: perunika

Тъкмо това щях да кажа - има презумпция за бащинство, не за майчинство. От древни времена съществува латинската максима Mater semper certa est /майката винаги е известна/.
Цитат

Първо в днешните времена където сурогатството навлиза в световен план, а нелегално и в България  (пък има и законопроект минал на първо четене даже), римската максима, че майката винаги е известна, започва да поиздиша  Simple Smile

Второ формално правно основание за незаверяване на декларацията за припознаване може да няма, но тя си е с невярно съдържание. Невярно е, че се припознава дете, родено от осиновителката. Иначе декларацията би трябвало да бъде по-скоро, че мъжът признава за свое детето, регистрирано с акт за раждане №...или, че припознава дете, осиновено от ...(имената на осиновителката). Да осиновителката е вписана като родителка в акта за раждане, но не е родила тя детето.Смесват се понятията за биологично и социално родителство в този случай и декларацията явно не е пригодена за припознаване след осиновяване. Но на кой му пука от държавните органи  Simple Smile

Трето, по тази логика ако сама жена осинови дете с неизвестен баща и случайно след време биологичният баща се появи и реши да припознае детето, той е в правото си да направи това (с една декларация) въпреки осиновяването. Интересна ситуация би се заформила относно упражняването на родителските права след това...

Но...което не е забранено от закона, е позволено и докато законодателят оставя вратички, те ще се използват...

Другото са морални въпроси, а там както става ясно, всеки има различен аршин...различно виждане за интереса на детето и за своя собствен...
Виж целия пост
# 654
Другото са морални въпроси, а там както става ясно, всеки има различен аршин...различно виждане за интереса на детето и за своя собствен...

Интересите на децата всички ги виждаме по различен начин когато децата станат част от нашия живот, когато усетим тяхната болка като своя. Преди това водещи са само нашите интереси и правим доста необмислени постъпки във връзка с осъществяването им.

Виж целия пост
# 655
Според мене бележките на Аница сa много интересни и по същество. Жалко, че никой след това не е коментирал конкретно...
Виж целия пост
# 656
Е, то ако коментираме трябва да бръкнем много надълбоко - в изначално некоректното удостоверение за раждане, което се издава на детето след осиновяването. Тази постановка е възникнала с цел запазване на "тайната на осиновяването" и доколкото това правило все още е в пълна сила у нас, не се предвиждат промени в близко време. Аз бях пуснала една тема защо например трябва да се сменя рожденото място на детето с това по местожителство на родителите, което според мен е един пълен абсурд, но... може и да не се досещам за някои съображения на законодателите.

И въобще правната логика понякога е антилогика от гледна точка ма нас, обикновените лаици в тази материя.  Grinning

Виж целия пост
# 657
Наистина, това с мястото на раждане и цялата тайна с имената ... трябва да се смени; тука няма такива работи, има си оригинал на свидетелството за раждане и после решение за смяна на имената поради осиновяване, всичко си върви комплект. Друг е въпросът, че тук не искат свидетелство за раждане за щяло и нещяло, само ЕГН и толкова. Доколкото знам, само при сключване на брак, което значи, че много от драмите, споделени в този форум, не са възможни...
Виж целия пост
# 658
Съгласна съм с последните постове. Моето удостоверение за раждане е от Варна/един вид там съм родена/, но аз знам че не съм родена там, а на съвсем друго място. В удостоверението майка ми е вписана като родила ме, което също знам, че не евярно. Изобщо като се замисля над тези неща се чудя дали някога ще разбера истинската истина за себе си, щото всичко ми се вижда една голяма лъжа, та дори и тя да съдържа част от тази истина.
Виж целия пост
# 659
Здравейте момичета,

Тихичко се записвам при вас.
След един спонтанен аборт и години чакане на нова бременност, която така и не настъпи (не сме правили АРТ), един ден се събудих с готовност да осиновя дете. След няколко години най-накрая мъжът ми ме догони в готовността. Още не сме подали документи, опитвам процедурата по форма и вкус, старая се да изчистя и последните остатъци от недообработени емоции, давам още малко време на човека до мен да узрее и за детайлите, и заедно правим живота ни по-уютен за нашето дете. Надявам се до края на годината да сме отишли да се видим със социалните, и в началото на следващата да подадем документи.

Искам да ви благодаря за споделения опит, емоции, усещания и решения на проблеми. Надничам тук от няколко години, а от няколко месеца чета много усилено и съм изключително благодарна на всяка една от вас   - без вас нямаше да имам и най-малка ориентация в случващото се bouquet
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия