Хайде да се запознаем!

  • 221 033
  • 885
# 675
Да кажа здрасти и аз... По-скоро се подвизавам в "Чакащи", но хвърлям по едно око (по-скоро чифт очила) навсякъде. Всички вие сте като магнит за мен със знанията, опита и най-вече огромните сърца, които имате!
Сега пиша тук, провокирана от представянето на Джули и по-точно от последвалите реакции. Аз също продължавам опитите си за биологично дете и не виждам проблем в това. Ние със съпруга ми сме разграничили нещата. Едното (осиновяването) няма нищо общо с другото (забременяването). Усилията ни отиват и в двете начинания. Напоследък обаче се хващам, че повече се вълнувам от процедурата по осиновяване, отколкото от състоянието на фоликула, поредните изследвания, поредния опит за инсеминация и пр.
И така...

Хубав ден от мен Simple Smile 
Виж целия пост
# 676
Има и то мноого общо. Детето ми е отказано точно от семейство, което продължавало с опитите и им се родило бебе. Решили, че не могат да се справят и това удължило престоя на детето ми с няколко месеца. А всеки месец в институция е пагубен за децата.

Добре си преценете с какво можете да се справите, за да не причините на едно дете незаслужено удължен престой в институция.

Едновременното отглеждане на новородено и дете, живяло в институция хич не е лека работа, от опит го споделям.
Виж целия пост
# 677
Човек трябва да е наясно със себе си какво иска. В мига в който разбрахме че имаме някакъв репродуктивен проблем, със съпруга ми направихме две неща - записахме си час в клиника и подадохме документи за осиновяване. Естествено до второто   не се стига с лека ръка, но още преди да станем семейство сме обсъждали темата и сме имали еднакви настройки. Решихме че което стане "първо" това ще е! За нас беше абсолютно все едно дали детето ни ще е биологично или осиновено. След няколко неуспешни опита в елитна бг.клиника,  си подадохме документите във ФАР,одобриха ни и ми предстоеше пореден опит. Да, ама не! Точно тогава ни се обадиха за сина ни и още същия ден се срещнахме с него...... и всичко приключи!!! Край на мъките, вълненията и драмите около АРТ процедурите!!!Край на мислите ще имаме ли дете.... защото вече имахме дете!Разбрахме че това е нашето мъниче, просто по-погрешка родено от друга Simple Smile На следващия ден започнахме да събираме необходимите ни документи за делото за осиновяване и отидохме до ФАР да се откажем от отпуснатите 5 000 лв. за АРТ процедура. Разказвам ви това за да подкрепя думите си че човек просто трябва да е наясно с това какво иска и да не позволява чуждото мнение да му се намесва в решенията! Simple Smile
Виж целия пост
# 678
Джули, добре дошла и от мене и стискам палци и по двата фронта...  Hug

Ние също осиновихме, но решихме да направим един последен АРТ опит. Не сме били фиксирани от гените и от идеята да имаме биологично дете и винаги сме били отворени към осиновяването. Просто, както Maria_Man казва, това са два различни опита. Мене лично не ме притеснява факта, че не съм раждала, щастлива съм и напълно пълноценна и сега, просто продължавам нататък и дори някак ми е все едно, какво ще се случи. Единственото, в което съм сигурна е, че не бих искала дъщеричката ни да израства без братя и сестри.

Опити за бебе ИЛИ осиновяване - аз лично не виждам, с какво едното пречи на другото освен, че действията и в двете посоки едновременно отнемат много повече ресурс. И аз съм чувала за случай, в който кандидати се отказват от осиновяване поради НЕОЧАКВАНО забременяване на майката - и това се случва... Simple Smile С детето не са се виждали, отказа са забавили няколко дена, тъй като все пак премисляли, дали биха могли да се заемат и с двете предизвикателства. Много обмисляли хората, но решили, че няма да се справят - тяхно право. Но според мене това не е удължило престоя на детето толкова много, нито е попречило по някакъв друг начин. Ние знаем, че всеки ден в институция е пагубен за децата, но с НЕ-кандидатстването си за осиновители няма да променим това.
Наскоро пък една друга страхотна съфорумка с биологично бебе на 11 месеца сподели, че неочаквано са получили писмо за момиченце на почти 6м. и са го осиновили. Simple Smile

Едновременното отглеждане на новородено и дете, живяло в институция хич не е лека работа, от опит го споделям.
Със сигурност е така. Две деца по принцип се отглеждат по-трудно от едно. Някои деца са по-лесни, други по-трудни и това се отнася и за живелите в институция за биологичните... Ситуации разни. Понеже и ние планираме някога още едно бебе (биологично или осиновено) си мислех, каква е разликата между трудностите при описаната от тебе ситуация и трудностите при едновременното отглеждане на бебе от институция и наше осиновено (и съответно живяло в институция) по-голямо дете? Мисля си, че дали някой ще се притесни от евентуалните трудности зависи от мотивацията...
Виж целия пост
# 679
Според теб удължаването не е фатално, защото детето ти не е стояло в институция чак толкова много. Обаче с порастването на детето нещата се променят. Едно е бебе, живяло в институция няколко месеца, съвсем друго са още шест месеца отгоре примерно.

С новородено бебе и дете от институция, току-що дошло в дома ти, е много трудно най-малкото чисто физически. Новороденото си иска неговото, то е абсолютно безпомощно и зависимо от майка си, детето от институция пък трябва да се адаптира. Адаптацията за родителите пък е двойна.

Отдавна съм решила съвети тук да не давам, но реших, че чисто практически, от опит бих могла да бъда полезна, но явно всеки си знае неговото и целта не е да се искат съвети.
Виж целия пост
# 680
Отдавна съм решила съвети тук да не давам, но реших, че чисто практически, от опит бих могла да бъда полезна, но явно всеки си знае неговото и целта не е да се искат съвети.
това е най-умното нещо, което си написала в този форум  Mr. Green
Виж целия пост
# 681
Кудку, не знаех, че децата са се появили по едно и също време в дома ви - и новороденото и момченцето, живяло по-дълго в институция, което в онзи момент най-малкото се е нуждаело от адаптация. Не ти е (било) никак лесно, убедена съм в това! Права си, всеки си гледа "от неговата камбанария", но това не означава, че форумът не е с цел да се дават/получават съвети и съпричастност. Просто има ситуации, които не са общовалидни. Познатата съфорумка, за която разказах, осиновява бебе на 6 месеца и разликата с роденото от нея детенце (на 11 м.) е само 5 месеца - от природна гледна точка тази разлика е неестествена, но жената е решила, че ще се справят и сега се радват на новото си щастие.

Осиновяването на по-голямо детенце от институция си е предизвикателство и без съществуването на новородено. Затова аз също мисля, че в подобна ситуация гледането на две малки деца не би било никак леко.

Според теб удължаването не е фатално, защото детето ти не е стояло в институция чак толкова много. Обаче с порастването на детето нещата се променят. Едно е бебе, живяло в институция няколко месеца, съвсем друго са още шест месеца отгоре примерно.
Защо 6 месеца? Нали за едно дете първоначално се определят трима кандидати, детето се предлага на първия и при отказ (и без да е минал един месец срок за вземане на решение) детето веднага се предлага на вторите кандидати, после - на третите и т.н....

Дъщеря си осиновихме, когато беше на осем месеца и половина и въпреки това в никакъв случай не бих могла с лека ръка да кажа, че няколко месеца отгоре не биха се отразили. Както казваш, ВСЕКИ ден в институция е от значение за детенце, и то от ПЪРВИЯ ДЕН. Но както споменах, според мене НЕ-кандидатстването за осиновител не променя този факт.
Виж целия пост
# 682
Здравейте и от мен.Ето, че и аз се записвам в темата.Имам 3 опита ин витро неуспешни и това беше естественото продължение на нещата.Почти сме готови с документите и се надявам скоро да се случат нещата и при нас!На всички чакащи ту  bouquetк - успех!
Виж целия пост
# 683
Добро утро, момичета! Преди два дни мина първата ми среща със социалните. Първата от предвидените четири, в хода на проучването...така ми каза дамата. Впечатления от срещата : опит да ми се вмени чувството, че всичко е мноооооого трудно и сложно, че ще чакам дълго и..... май трябваше да се замисля дали си струва да се захващам с всичко това. Дано това да е част от проучването, а не просто една служителка, която трябваше да си "изпее песента". Какъв ли социален доклад би ми спретнала....?
Виж целия пост
# 684
Ние сме в община "Витоша" и там са много любезни и ти го обясняват по най- простия възможен начин.Срещата ни мина за 10 мин. даде ни списък с документи и това беше.Документите също много бързо станаха, дори от Следствието като видяха, че е за осиновяване ни направиха бележките за 2 дни...
Виж целия пост
# 685
А пък ние все още чакаме. На 12.ноември подадохме документите. Казаха, че ще ни назначат социален работник, който ще ни се обади, за да започнем проучването, но до момента никой не се е обадил. Решила съм да им дам и тази седмица като време и другата вече да ги прозвъня да видя какво става.
Поздрави от мен!
Виж целия пост
# 686
Иренка, въоръжи се с търпение и спокойствие. Знам, че ти е притеснено. Всички сме били така. Мисли, че си чакаш детето, твоето детенце и се дръж в кондиция. Споко, ще се справиш, не е чак толкова страшно и трудно Hug. Както виждаш, и аз чакам. Ами ще чакам. И други са чакали. При някои става почти веднага, дано и ти да имаш този късмет! Гуш Hug

Мария_Ман, какво стана, свърза ли се вече със социалната си?

Тути, успех и кураж Hug!
Виж целия пост
# 687
Вече си имаме и социална Party Ако до края на седмицата не звънне, ще и се обадя да я подсетя за нас!Усмивки за всички вас!
Виж целия пост
# 688
Ето ме отново Simple Smile Нашият татко си дойде от Лондон. Приготви си документите и ще посетим госпожа Социалната да ги добавим към моето досие .Търпение имам, но и  нетърпимост към тромави процедури и хорска глупост не ми липсва.Защо трябва да е трудно ? Вероятно съм поредната, която си задава този въпрос. Но....както и да е, момичета, всичко ще си дойде на място.Да сте здрави, усмихнати, обичани и да се наслаждавате на предпразничните дни. Да купите най-хубавите подаръци за вашите любими хора. Поздрави от мен! Simple Smile
Виж целия пост
# 689
ТУТИ, ние чакахме две седмици да ни се обади социалната. Онзи ден не се стърпях и аз позвъних. Обясниха ми, че проучването траело 3 месеца и те преценявали кога да се обадят  ooooh! Вчера обаче "прецениха", обадиха ми се и днес се видяхме. Не съм очарована, доста професионално го раздаде и се усмихна само веднъж, ама карай да върви. Не се впечатлих особено, може да не й е било ден на жената, де да знам. Laughing
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия