Разкажете за раждането си...

Страхотна тема!
Бих желала от все сърце, да ракажа за моето второ раждане точно тук За съжаление първия път не е за разказване, но нали казват , че всяко следващо раждане е по-хубаво и по-лесно  

Че боли - боли,няма какво да се лъжем.Но болката е търпима поне за мен.Първото си дете го родих нормално.Ако имам второ пак бих искала да го родя нормално.

Ето това е моето раждане- най щастливият ден в живота ми   

Към 2:00 часа през нощта на 19/12/08 се събудих, защото ми се ходеше до тоалетна. Със ставането, част от водите ми изтекоха. Изплаших се много, защото знаех, че раждането започва. Събудих мъжа ми и започнахме да се обличаме бързо, за да тръгваме към болницата. Навън беше адски студ и беше навалял страшен сняг. Пътищата бяха заледени. До болницата имахме 30-40 мин път, а аз продължавах да тека.
По това време, родителите ни бяха дошли на гости, за раждането на бебето. Та, взехме свекър ми с нас, за да тежи отзад в колата, да не се завъртим някъде(той е доста едър мъж), защото времето точно този ден, беше нечовешко.
Пристигнахме в болницата успешно. Приеха ме веднага по спешност. Видяха бебо на видеозона, всичко беше наред. Закараха ме в стаята, където трябваше да родя.
В началото нямах почти никакви контракции и никакво разкритие. Само водите продължаваха да си текат. Сложиха ме на системи, за да ми започнат контракциите. И така до другия ден на обяд, постоянно ми увеличаваха дозата, за да започне разкритието. Бях отишла с нагласата да родя без упойка. Но постепенно контракциите се засилваха и болката стана неописуема. Дъългии часове бях със страшни болки и все си виках, че трябва да издържа. Най-мъчително ми беше това, че не ми даваха да ставам от леглото, защото водите почти ми бяха изтекли и имало опасност за бебето. Колкото и да ме беше страх, болката надделя. Поисках си епидурална упойка. След, като ми я сложиха, мъжа ми постоянно ме караше да си мърдам краката, за да се увери, че всичко е наред и имам чувствителност. Болката спря, почуствах се на седмото небе. От мен стърчаха всевъзможни тръбички- от гърба, от ръцете(няколко), от долу(имах катетър), имах кислородна маска на лицето- сигурно отстрани съм изглеждала като неизлечимо болна.
По едно време сестрата дойде и каза, че имам пълно разкритие. Дойде доктора и започна напъването. Болка не усещах. Напъвах около половин час и накрая се появи бебо. Часът беше 19:11 мин. Това беше най-, най- щастливия миг в живота ми. Появи се най- прекрасното създание на света. Веднага го взеха да го мият. Аз само питах през сълзи "той добре ли е? той добре ли е?" Мъжа ми до мен и той плачеше, а свекър ми, по стечение на обстоятелствата, през цялото време беше в стаята на едно диванче, обърнат към стената и преживя всичко заедно с нас- и той не спря да плаче.
Цялото ми раждане продължи 17 часа. Имах и няколко шева, защото Митака се роди доста голям- 4 370кг. и 56см.

Благодаря на Бог с цялото си сърце и душа, че сина ми и аз сме живи и здрави! Няма по прекрасно нещо, от това да дадеш живот!    

Най-после дойде часът и аз да разкажа за своето раждане.
И така: контракциите, леки през 20 мин. започнаха на 18.08 във вторник, към 16:00. Седях си и си ги засичах, мъжа звънна да пита към 17:30 дали да ходи на бокс (там е горе-долу 2 часа). Понеже знаех, че няма да стане бързо раждането, му казах да ходи. Та той обаче притеснен преди да влезе на тренировка ми звъни пак, викам отивай, спокойно, има още време. В 20:00 звъни като излиза, аз с контракции на 15 мин. нищо сериозно, ходихме да пием по едно (аз водичка) и се прибрахме, хапнах лека вечеря (салата) и зачакахме. Контракциите продължават, но на 10-12 мин. Влязох да се изкъпя и седнах да гледам ТВ. Видя се, че няма да е скоро и решихме да лягаме. Цяла нощ с контракции на 8-9 мин. Сутринта към 5 вече зачестиха, станаха на 6 мин. и ние станахме (не че съм спала много де). Направихме си кафенце (последното), той закуси, аз викам няма да ям, нали ще раждам.
Оправихме се и към 7 тругнахме за родилното. Задръстване имаше, пристигнахме към 7:40, приеха ме, преглед - 3 см. разкритие  ужас. Пуснаха тонове, всичко ОК. Приеха ме, клизма, душ и т.н. Преглед - 4 см. Докторката вика - ще ти пукнем водите да стане по -бързо. ОК. В 10 ме вклщчиха на монитор затонове, на които бях прикачена до края и зачакахме. Контракции на 3 мин., болеше, но търпимо. Базикахме се със сестрата да донесе едни карти да праснем, че то ще се чака. Тя ме гледа ококорена. Ние се смеем с мъжлето, той през цялото време беше до мен, за което съм му благодарна, без него нямаше да издържа. На всеки час преглед - по см на час  В 14:00 вече бях с 8 см разкритие, не исках окситоцин, нито епидурал, вече си болеше, ама държа аз. И тук се закучи работата. Чакаме чакаме, идва сестрата - преглед, все 8 см. В 16:00 пак 8 см. В 16:30 - 8,5 см. Вече боли - две не виждам, викам и кога ??? а тя - спокойно, до 17:00 ще родиш. Ок, стискам аз. Идва в 17:00 - 9 см, ама не може да напъвам, рано било. Вика - споко, още положин час и ще си родила. Ужас  болки, мамата си трака ... Идва в 17:30 - 9 см, нищо ново. Вика - ей сега вече ще е, до 18:00 ще си родила. Аз вече не и хващам вяра, мъча се да дишам, ама не става - само напъни ми идват. Вече бях изчерпана, нищо не бях яла, не дават да пия, прикачена на монитор, мъжото плътно до мен и ми разправя как и него като го праснели на бокса боляло  да се чудиш да се смееш ли или даплачеш. Седи и ми стиска ръката и вика само: дишай дишай дишай. Голям майтап. Идва сестрата и ме гледа, а аз викам: Реших, ако до 6 не родя си отивам  . А тя се хили. Идва в 18:00 гледа пак и вика ей сега ще раждаме, а аз: Е кога??? А тя: ми сега ... аз не вярвам. Викам: верно ли? Значи мога да напъвам  Тя пак ме гледа и се чуди. Вика: можеш можеш. Аз само това и чаках. Като взех да напъвам - докторката чак се шашна, вика - супер си, много добре напъвам. Ни как няма, аз 2 часа само това чаках. И така - с три напъна и малко резнато се роди моето съкровище Даниел. Таткото го пое и преряза пъпната връв. Веднага забварих всички болки. Докторката взе да ме шие, а мъжа ми седи до главата й и гледа и се базикат:
Докторката: Така харесва ли ти?
А той: Ми направи я както беше.
Тя: добре ли е?
Той: Супер изглежда, взимам я вкъщи да я пробвам, ако нещо не ме кефи ще я върна за рекламация 
Всички умряха да се смеят.
И така, оставиха ме след това да лежа два часа. Мен ми се искаше да стана да ида да се изкъпя, ама не можело, трябвало да се лежи. като станах след 2 часа, хукнах аз да се мия, сестрата се мъчи да ме придържа, а аз си подскачам и й викам: Не ми трябва помощ, мога и сама да си вървя, тя само се чуди откъде да ме хване. Накрая се отказа и ме остави сама 
Казаха, че ще донесат вечеря и аз си точа зъбите, щото бях примряла от глад. И какво мислите носят, две сухи хлебчета с едно парченце малско и чаша сок. Направо ме умориха от глад, добре че си бях взела някакви биствити ...
Това за раждането, стана дълъг ферман, ама ми се искаше да си разкажа. Болеше, но всичко се забравя  (аз забравих на минутата и съм готова за второто  )

Мили мами, искам да изкажа благодарност на 99% ( 1% заядливки - пропускаме) от постовете в темата и най - вече на авторката!

Както се вижда от линийката ми, скоро предстои и нашият миг... До днес бях стресирана и уплашена, въпреки и лекциите за бременни, които посещавам... След вашите истории, така да се каже, нямам търпение вече....Това, което само искам да попитам Как си засичате контракциите? От като започне да боли или от стягането?  

Още веднъж благодаря на всички и дано скоро и аз да мога да се включа тук с опит  

Мога да говоря за раждането на моето дете само с любов и сълзи на очи от умиление. Няма да избледнее в съзнанието ми цял живот...
Родих в първия ден на 9тия месец, през бременността бях на границата да развия гестационен диабет, сигурно това е повлияло на бързото излизане на бебка, не знам. Излязох си навреме в 45 дневен болничен, само че ползвах първите 2 седмици от него. Нещо постоянно ме караше да бързам- да купим  креватчето, да изпера и изгладя всички дрешки, чантата ми беше готова за болницата преди 9тия мес. И очевидно е имало защо. Няколко дни ме болеше кръстът, но ходих на ЖК и лекарката ми беше категорична, че това са подготвителни контракции и няма скоро да раждам. Да, ама не. На 29.05 стоях до 100 часа вечерта и четох в бг мама за околоплодните води, че много ме беше страх да не би да изтекат, а не ги усетя. На сутринта станах към обяд  , много нетипично за мен,аз не обичам да спя до късно, направих си сандвич и седнах да гледам ТВ. Чу се ПУК, кихнах и водите ми изтекоха. Беше много смешно, обадих се на лекарката ми и тя не повярва, вика "напишкала си се", как така ще се напишкам аз, усещам ги откъде текат и още продължават. Ама тя не вярва, нали имам цял месец до термин. Междувременно мъжът ми дотърча от работа, аз се изкъпах, избръснах и отидохме до болницата. Там потвърдиха, че раждането е започнало и съм с 4см разкритие. Никакви болки , нито усещах някакви контракции. Само продължаваше да тече като река. Попълних си всички документи, качиха ме в стаята, ние с мъжа ми се смеем. Лекарката ми вика- абе нали се сещаш, че след малко няма да ти е до смях. Викам - сигурно, ама докато имам сили, да си наваксам. Направиха ми клизма, изобщо не е нещо гадно, аз дори си се изкъпах след това. Сложиха ми окситоцин, колкото и да бях против, но все пак със спукан мехур било опасно да си се чака разкритие от само себе си, можело причината да е инфекция. И от този момент болките ме почнаха. В началото по-на рядко, после на 2 мин. Абе боли си. Аз ходех на едни курсове йога за бременни и там ни учеха как да дишаме, е много помага, казвам ви. Там също ни обясняваха, че за по-бързо раждане е добре родилката да е максимално вертикална и аз като почнах да правя едни тегели, само обикалям. Стоях на гърнето, то беше затоплено, после клекнала, докторката лежи на пода и наднича милата,ама така искам, така напъвам. Към 20,00ч започнахме "да се упражняваме" в напъване, след малко ме преместиха в родилното, в 20,20ч вече бях родила. В един момент спомням си от болка се бях отпуснала и не знаех какво да правя, добре че беше мъжът ми да ме подкрепи и да ми даде кураж, акушерката и лекарката също много помогнаха. Уж много добре напъвам, всичко ОК, ама по едно време доки каза на мъжа ми да се дръпне и взе да ми скача на корема, резнаха ме и бебка излезе. Чак на другия ден разбрах, че е била заднотилно, затова са избързали, да не стане някое усложнение. После 13 шева, след 1 час ме изправиха и цяла нощ бях по коридорите да си гледам бебчето, че то беше на монитор в аквариума с другите бебчовци. Вече знаех, че болката се забравя и си заслужава. Щастието, в момента, в който ти го сложат на гърдите, току що излюпено, голо и мокро, е неописуемо. Щастието, в очите на любимия също! Веднага съм готова за второ, трудното е не да се роди бебето , а после да се гледа, но пак съм много хепи де, само дето съм недоспала  Раждането ми мина за 4 4аса, надявам се второто да е още по-бързо. Успех на всички бременни и не се шашкайте предварително, със страх или без бебето трябва да излезе, така че по-добре с усмивка   

И аз съм страшно благодарна на своята акушерка.През цялото време ме окуражаваше и казваше колко добре се справям.Какъв "герой "съм и все такива мили думи,които да те накарат да се 4увстваш добре в този момент.За сметка на това докторката беше ужасно груба и цини4на,но аз просто я игнорирвах и изкю4вах от ума си.Искам второто ми раждане пак да е при тази акушерка.Ве4но ще съм и благодарна.

Мили мами, споделили този толкова съкровен миг от живота си...Благодаря ви!!!   
На мен съвсем скоро ми предстои раждането на нашето бебче и се чуствам доста притеснена и несигурна за раждането, въпреки материалите и книжките, които чета и лекциите за раждане, които посетих. Но вашите разкази много ми помагат - да превъзмогна страха и несигурността.


И се надявам и при мен всичко да мине прекрасно и след това да разкажа тук.......

Пожелавам на всички бързо леко раждане като моето.Мен ме приеха в родилно със седем сантиметра разкритие и ме питаха как съм издържала болките до този момент сама.Да викажа аз не мисля че болката е чак толкова нетърпима или просто аз съм късметлиика.А когато ми сложиха бебето на корема и го докоснах вече бях забравила за болката Несъжалявам че съм родила по естествен начин

Що,в родилния и по други желаещи ли щяха да разпределят болката
сори за спама-не се сдържах

raliivo да не би акушерката да е била Генова?

    незнам но беше много мила

Да разкажа и аз за моето...

Живея в Канада и термина ми беше на 3 август. На 1 август бяхме извън града с приятели, беше страхотна жега, аз не можех да издържам. Нямах никакви симптоми за скорошно раждане, а и контракции не бях имала през цялата бременност.

Прибрахме се късно и аз не бях яла цял ден, заради жегата. Изкъпах се и се приготвих да хапна и гледам филм. Изведнъж водите почнаха да ми текат...каква беше тая вода, незнам, но литри се изсипаха от мен, дори в колата, в болницата после, ужас! Мъжът ми като видя водите, като се стресна, почна трескаво да се облича, да не би случайно да родя всеки момент ... Изведнъж ме почнаха контракциите, на 2 мин, дълги по 40-50 сек, които по-късно станаха на 1 мин. Отиваме в болницата, преглед, разкритие само 1.5 см. Пратиха ме в къщи, да съм се върнела след 12 часа, т.е. 10 ч сутринта  Ако болката станела нетърпима, да съм се върнела за морфин, е, какво по-нетърпимо от толкова чести и дълги контракции?! Тъкмо се прибрахме, а както се сещате аз вече буквално лазех от болка, накарах мъжа ми да се върнем, поне да ми бият един морфин. Отиваме пак, пак преглед за разкритие, нямаше и 2 см, биха ми морфин и хайде пак обратно вкъщи. Няма нужда да ви казвам каква нощ изкарах...морфина изобщо не помогна, кошмар, тия контракции продължиха цяла нощ. После мъжът ми ми разправяше, че съм му викала ''Дай ми пистолет да ги застрелям тия'' , демек лекарите, дето ме оставиха така да седя толкова време с тия кошмарни болки. То бива, ама все си мислех, че можеха една система да ми сложат и ускорят процеса?!

На сутринта в 10ч отиваме, аз едвам съм на себе си. Докато се натуткат тия лекари, стана обед. Разкритието беше вече 5 см, слава Богу, почнаха да ме готвят за епидурална. Леле, като ми я сложиха се родих!!! Така откарах до 17.30-18ч, когато достигнах пълно разкритие и се почна с напъните. И тука проблем, аз не съм яла от 2 дни, в ужасни болки последните 20ч, нямах сила да напъвам много. Напъвах до 20.30ч., но бебето се спря на една позиция, близо до изхода, но аз бях изтощена и не можех да напъвам. Накрая трябваше да се решава бързо: или форцепс или секцио. За форцепс мислеха, че ще имам много разкъсвания, че съм с много тесен таз, но в крайна сметка се оказах, само с 2 външни шева. Загубих много кръв, защото имах задържана част от плацента, 2 седмици след раждането бях бледа като смъртта и не знаех на кой свят съм. Кърмата ми се забави пак поради тая причина. Но когато си видях бебето, забравих всичко! Сега дори съм готова за второ! Пак естествено раждане. В крайна сметка, бебка се появи 24ч след изтичането на водите и започването на контракциите! През цялото време и следяха тоновете, тя си седеше щастлива вътре и дори отговаряше на натисканията по корема от лекарите с ритници!

Да спомена само, че мъжът ми беше с мен през цялото време и стана свидетел на всичко. След раждането, когато всички ме съжаляваха заради това дето съм изживяла, той всеки път споменаваше ''А на мен пък ми се подбиха краката!'' - той верно, че доста поседя прав, но едва ли неговото, може да се сравнява с моето 

побут..скоро никой не е разказвал за прекрасното си раждане...а почти година след моето такова ми се иска па кда прочета хубави и вдъхновяващи разкази...

Моето раждане мина може да се каже бързо но доста болезнено.Най големите ми болки бяха два часа но едвам ги издържах.Контракцийте ми почнаха през ноща
бяха на дълъг интервал и кратки.Мъжът ми на сутринта беше на работа като стана му споделих за болките той ме попита дали да ходи на работа аз му казах да ходи .Така до обяд си имах контракций почваха да стават по нетърпими но аз все още си мислех че няма да раждам незнам тая бременност ми се видя безкрайна и мислех че никого няма да почна да раждам.Отидох по обяд при родителите ми живеем близко а аз все още си трайкам и не казвам на никой че ме боли .Към един часа наобяд контракцийте ми станаха някъде през две три минути и едвам издържах тогава реших че трябва да отида до шейново там бях се ориентирала за раждане.Тъкмо казах на баща ми да се приготвя да тръгваме и аз станах да отидя да се измия и водите ми изтекоха доста голямо количество.Много се уплаших защото разбрах че това е момента знам че като изтекът водите и ще трябва да се ражда.Болките станаха непонусими едвам издържах до болницата а там оправяне на документи ужас при най големите ми болки контракцийте станаха на две минути и едвам издържах.Прегледаха ме за разкритие беше 10 см акушерките почнаха да коментират че ей такива момичета било екстра да идват направо готови за раждане.Нямаше време за клизма аз усещах вече напъни.Закараха ме в  родилното и с няколко напъна можеби четири не повече родих мойта дъщеричка.Между другото амбицирах се и слушах акушерките защото знаех че колкото по добре се напъвам  толкова по бързо ще минат тези ужасни болки.