МНОГОДЕТНИ МАМИ

Анаисче, пропуснала съм, че синът става на 1 година! Това е страхотно! Първият рожден ден винаги носи по-особена емоция! Да ти е жив и здрав, да има много смях в очите му и веселие в дните му!  

Децата ти са много хубави, личи си мъжът ти колко ги обича по начина, по който ги прегръща; а ти имаш вид на момиченце! Какво повече ти трябва? Остави другите да правят каквото си искат, ти имаш толкова много!

С интерес чета спомените ви за първите години на съпружеския ви живот . С мъжа ми се оженихме в предпоследния курс на Консерваторията. Първата ни съпружеска година живяхме на общежитие в Студентски град. Понеже аз съм от София, не искаха да ни дават стая, та накрая "по милост" ни отпуснаха една, но не семеен бокс, а обикновена за двама души, без кухня . Внесохме си едно котлонче; хладилник нямахме. Аз не можех нищо да готвя . Продуктите си държахме през зимата в една торбичка от външната страна на прозореца. Живеехме на кифли, пържени яйца, пържени картофи и спагети с кетчуп . Нямахме телевизор. Много се радвах, че имаше топла вода в изобилие- преди това при майка ми бяхме на бойлер, а и нали в наема на общежитието влизаше всичко ....На следващата година се преместихме в гарсониера под наем, което ни се видя като страхотен лукс- вече имахме отделна кухня, че и хладилник! Там започнах по малко да се уча да готвя. Бяхме започнали вече работа с мъжа ми и с гордост пазарувахме вносно масло и италиански спагети .

Апартаментът, в който живеем сега, беше подарък от родителите на мъжа ми. Голям жест наистина, който оценявам. За съжаление, през годините тази помощ бе изтъквана неведнъж, за да ни бъде подчертано, че нищо не сме постигнали сами и че нямаме право на собствено мнение като семейство....но както и да е....
Тъкмо бяхме вече готови да се нанесем в него, когато мъжът ми получи призовка да отслужи военната си служба, която отлагаше, докато беше възможно. Замина в школата в Плевен и изкара там шест месеца. Аз останах сама с една заплата. Бяха най-гладните години на прехода- 1996-1997. Всяка събота пътувах на свиждане. Въпреки скромните средства, с които разполагахме, наехме една самостоятелна стаичка при възрастно семейство, за да мога да оставам и двата дни, а мъжът ми  да се изкъпе и да се наспи като хората. Обикновено носех сготвена храна от София, за да не харчим пари по заведения. През цялата седмица живеех само с мисълта за тези съботно-неделни пътувания. Много беше трудно, обаче имаме страхотни спомени за цял живот .

Гале, пожелавам на рожденика Криси да напредва във всичко, имаш позитивните ми мисли и подкрепа!

Пролетна, много хубава човешка история си разказала. Да добавя и аз една подобна, пак за циганско семейство. Преди години я четох в едно родителско списание. Съпругата имала няколко неуспешни бременности. Последната неуспешна бременност завършила много тежко и едвам спасили жената. Както знаете, плодовитостта има огромно значение за циганите. Когато жената не може да износи дете, техните неписани закони повеляват мъжът да си вземе друга. Тези двама цигани, обаче, явно много са се имали. През дните, в които жената лежала в болницата, друга циганка родила и изоставила детенцето си. И съпругът взел решение да го осиновят. Думите му били, че не иска жена му повече да се мъчи, а пък това детенце си е от техните и ще си го вземат, за да не отиде в дом. Коментарът беше, че постъпката на този човек не е типична за неговия етнос- по принцип за циганите е много срамно да нямат свои кръвни деца. Но този циганин е решил проблема на семейството си със сърцето си.

Спирам да пиша, че съм започнала този пост от вчера и едва сега го довършвам!

  Здравейте! По предложение на Мама Цо се включвам в тази тема. Имам две момчета Симеон на 11г и Петър на 8г. Имам и момиче Мария на 9г - на която съм настойник и приемен родител, вече почти 3 години откакто си я взехме. Не знам дали се числя към многодетните майки, но аз отглеждам 3 деца и имам същите тревоги и радости като вас.
  Много ще ми приятно да има до кой да се допитам за ежедневните трудности, с които се сблъсквам и да споделя радостите от успехите на децата ми!
  Желая на всички приятни почивни дни изпълнени с много позитивни емоции!

Силвия, добре дошла. Многодетна си и още как. Не раждането, а любовта, грижите и радостите с едно дете ни правят родители. В този смисъл щом си поела пътя на родител (макар и приемен) на Мария, значи вече си многодетна.
Има една мама във форума - monda, която има две свои и едно приемно дете.

 Честит празник на всички рожденици!Да са живи и здрави и много щастливи!
  Галя,да е жив и здрав Криси,да се сбъдне всичко,което си му пожелала в този ден!Аз вярвам,че всичко ще се оправи,че растейки Криско ще преодолее всичко, искрено му го пожелавам!
 Кабо,наистина трабантът е бойна машина.На нас също ни беше първата кола,купихме си го с младоженски заем през1989г. и ни служи вярно цели 16г.Що път,що багаж е видял през тези години.Изоставихме го ние,не той преди 4г.,когато Деян беше на 1г.,защото стана тясно отзад за 3 деца,две откоито големи.От тогава стои като семейна реликва пред блока,все отлагаме да го дадем на вторични суровини,защото все още върви и ни е жал
 Ние зопочна на село,където ни изпратиха по разнределение,когато завършихме образованието си,имаше и такива времена.Живеехме в една нова ,но недовършена къща накрая на селото.От едната страна беше гората и реката,от другата една 80г-шна баба/страхотно добър човек,и почти единствения,който виждах следващите 6 мес.Къщата имаше построен 1 етаж и недовършен втори-без плоча отгоре,като излезеш в коридора и погледнеш нагоре ,виждаш небето.Едната стая на 1 етаж ни беше спалня,др.- кухня,но нямаше мивка,миеше се в банята.Топлехме се на дърва,имахме "раховец",нямахме хладилник в началото,после един мраз,стар,имахме чернобял портативен телевизор ,купен с пари от свадбата,който ловеше само 1 прогр.и един стар транзистор.Нямахме телефон,нямах пералня.С часове перях на ръка,тъй като нямаше памперси,а след това сушех дрешките на дервена сушилня до печката на дърва.Много често спираха водата,затова зареждахме кофи с вода в коридора,но в там тя замръзваше и за това вечер вкарвахма 1-2 кофи до печката,сутрин слагах на един стол легена,бебето на леглото до мене и започвах, пера и го занимавам.В селото нямаше детски лекар,само 1 сестра,която идваше да ни слага ваксините в къщи,защото здравната служба беше далече,а зимата мн. студена.Мъжът ми ставаше в 5ч. и извървяваше 2км. пеша до авт. спирка,за да хване автобуса от Белоградчик за Михайловград,който ако е пълен не спираше и се налагаше на стоп да ходи на работа,но поне хората спираха.От тогава мрази да става рано в студа.тогава се наложи да купим трабанта.Изплащахме заем-неговата заплата беше 170лв.,моето майчинство-80лв.След 2г. се върнахме в София,където живяхме при свекърва ми-8 човека в 1 ап.Като се роди Рая се изнесохме на квартира,мъжът ми в началото спеше на един изтърбушен стар диван в хола, аз-на дюшек на земята в стаята при децата.но бях много щастлива,защото за първи път живеех на тец,беше топло,имах топла вода бол,и най- важното майка ми купи автоматична пералня.Бяха години на мизерия,когато млякото и захарта се продаваха с купони,когато ставах в 5 ч., за да се редя на километрични опашки за мляко,но това бяха най-хубавите ми години,за която често си спомням с носталгия,както казва мъжът ми,не заради беднотията,тя се забравя,заради това,че бяхме млади.И знаете ли имахме малко,но имахме мн. приятели,с които се събирахме ,заедно си гледахме децата,помагахме си и ни беше весело.Сега имаме повече,но като чели сме се затворили в черупките си и се веселим все по-рядко
 Силвия,приеми моите поздравления и възхищението ми за това,че имаш куража да си приемен родител!

Честит празник на все още днешните рожденници    и на техните семейства!
  Честити рожденни дни на моят скъп кръщелник  Давид  на gaby_s        на  renisa    и  Антоний - на betunga    Бъдете здрави, щастливи и успехи ви желая навред   
  Не съм ви чела, нямам почти никакво време, отивам да лягам,че ме чакат два дни базари и главоболия!
Габи....да го гушнеш и от мене рожденника 

ЧЕСТИТО НА РОЖДЕНИЦИТЕ:

Давид  на gaby_s. Габи, да ти е жив и здрав малкият сладур, да те слуша и радва и да бъде непрестанен източник на радост за всички ви.

Антоний на betunga - Нека порасналото момче бъде здраво, умно, да постигне много успехи и да се радва на добри приятели.

Ирена (renica) - Много здраве, усмивки и любов в пълната ти къща.

МНого рожденици този месец -


Момичета, колко хубави неща се изказаха тези дни в нашата тема.
Силвия,добре дошла и от мен!Радвам се ,че все по-често към наас се присъединяват приемни родители.

Честит рожден ден на Давид, Антоний и Ирена!!!

silviacv, добре дошла Помниш ли ни? Получихте ли картичката от Боби?

Привет!
От седмица съм официално в редиците на тройните мами.
Принцеса Анна се роди на 13 декември след няколко дневни опити на лекарите. Поизмъчихме се и двете, но резултата си заслужава.
Пълната къща с деца е благословия, въпреки трудностите.
Надявам се да намирам време да ви чета редовно и да пиша от време на време.

Сбъдваща мечти - честито бебче!И аз имам принцеса Анна и тя е родена на 13 - само че август!

Честито бебче , Сбъдваща мечти! Да ви е живо и здраво! Страхотен подарък за Коледа! 

Честити рожденни дни на многото рожденници! Да са здрави и много, много щастливи!

Добре дошла на Силвия! Дано повече майки като теб имат куража да станат приемни родители, че в тия домове..., няма ласки и грижи, каквито може само една майка да даде.

Страхотни истории, моята -друг път!

Целувки на всички!

Добре дошла на silviacv  
Сбъдваща мечти честито бебче  Да е здрава и послушна малката Ана !
Галенце със закъснение , но от все сърце желая на малкия красавец много здраве и щастливо детсво !

Ех , момичета , като ви чета как съм горда  , че познавам такива хора ....такива големи човеци ....
Разказите ви ме зареждат със сили и вяра  ...Благодаря ви , че ви има !
И ние сме имали нашите трудни моменти , макар че четейки вашите разкази ,се чувствувам като галеница на съдбата
Когато станах госпожа Бонева станах и собственичка на 101 кв. жилище в центъра на Бургас и и не лош автомобил Но до там ....
Софи ще се появява на бял свят а жилището още гробница ....Едва успяхме да пригодим за живеене две стаи и то как ?Спалнята ни е подарък от роднини  за сватбата, а детското креватче Венко сам го направи за първото си дете С това обзавеждането приключва Другата стая импровизирана кухня - печка раховец в/у шкаф и маса с два стола...Толкоз !А що русенско варено сме изяли  ...На дежурствата на Венко им даваха суха храна , и той като всеки добър съпруг носеше консервите за нас ....Мога да издам книга ''100 рецепти с русенско варено " 
В целия този недоимък не сме спряли да посрещаме  гости в къщи и винаги да коментираме темата за появата на второ дете
Е, Бог ни обичаше и ни дари не с едно , а още с две слънца
Сега апартамента е обзаведен . Не смятам че съм вещоманка но  много трудно се разделям със старите ни мебели Тези дни продавам  бебешките креватчета на Ива и Боби И те са направени от баща им Продадох си и старата пералня ,а каква радост беше като я взехме ....Сякаш някой ми открадна спомените

Днес е Игнажден . Не давайте пари на заем и гледайте кой ще влезе  в къщата ви пръв ...такава ще е и годината 
У нас още никой не е идвал , май ще е свеки ( като всяка година )Това не е лошо , защото цяла година пак ще си имам помощница , а пък и наскоро се замогна   
Весел и спокоен ден 

Раде ,току що получих пратката Много ти благодаря !
Статията е страхотна !
 

Зимна приказка ♥, благодаря сърдечно Знаех си, че е преместена.

Сбъдваща мечти честито ти бебче, да сте живи и здрави и двете, и всички други около теб!
Зимна приказка помня ви, но все още не сме получили картичката ви!
Благодаря на всички за сърдечния приемем!

Честита дъщеричка, Сбъдваща мечти!
Да ти е жива и здрава и много да те радва!

Аз също съм Анна, родена на 13-ти, само че юни.
Май всички Анни излязохме "фатални жени"  

Миши, много целувки на малката ми адашка, мали ми е слабост. Пусни някоя нова снимчица.

Силвия, добре дошла. Точно тук е мястото ти - при майките с големи сърца, в които винаги има място за ново детенце.