МНОГОДЕТНИ МАМИ

Момичета покрай цялата суматоха забравих да почерпя. Днес Синат ми Данаил има имен ден.

Мата, ние не сме се крили, душко То как ли и да се скрие човек, като всяка от нас влачи след себе си поне по три ремаркенца, има и с повече и те дрънчат ли, дрънчат
Имаме Клуб на многодетните родители към Асоциация Родители. Досега сме се занимавали предимно с това да атакуваме правителството да си промени отношението и социалната политика към многодетните. Да ти кажа докарали сме я до под кривата круша Виж с празниците малко по-добре се справяме, цели 3 имаме в актива си
Взаимопомощ си оказваме предимно морално. Рядко и спонтанно се подпомагаме и по друг начин - с дрешки, обувки, но по-скоро на приятелско ниво отколкото организирано. За по-големи мероприятия не сме мислили, защото нямаме капацитет пък и ако завалят молби за помощ, а пък няма как да ги удовлетворим - тогава какво? Не искаме да има обидени.
А ти с какво предлагаш да си сътрудничим?

И вкъщи най-големият бави най-малкия, но не виждам нищо лошо. Какво да направим като по време на майчинство ни се налага да работим? И на мен ми се иска да си гушкам бебето по цял ден, но като искам да дам по-добър живот и на тримата...Макар че, ако бях зле финансово, сигурно нямаше да се осмеля да имам три.

ами предимно ние на вас. засега идеите ми са мъгливи..........
но михалко например е цар на проектите. просто да си приятелуваме, както казва моят духовен водач, крокодилът ГЕНА.
ще го мислим, но явно има много какво да се направи. повечко мозъци и предложения са винаги по-конструктивни.

от гледна точка на ГИОО вие ни влизате в целите, така че можем да правим кампании за проекти.
нека малко поспя върху тематиката и ще споделя. само исках да бъда забелязана.  

Мата,забелязана си,не се тревожи  Добре дошла си с идеи и предложения как да се раздвижи нещо в тази държава!
А дори и само за споделяне на радости и нерадости,също си добре дошла.

като начало ще изровя преференциите, с които се ползват многодетни семейства в германия. това може да бъде отправна точка за определени искания. нали сме в ЕУ и искаме да ги стигнем напоследък МТСП е доста по-благосклонно. идат все пак избори.


офффффффффффффф. отивам да приготвям багажите, че и в петък няма да успеем да тръгнем.

  матакосмата!разрови,разрови и пиши!

Здравейте мамита,
Тази вечер ви четох, четох ... леле колко съм назаднала  . Колко интересни теми сте захванали.
Знаете ли момичета, аз много исках моите по-големи деца да имат достатъчно занимания, подходящи за развитието им, да не се чувстват длъжни да участват в моята отговорност за 4-тото дете. Но те така "залепнаха" около него, че да участват в носенето на памперси или наглеждането, се оказа източник на непринудено щастие, от което не ги лишавам. Те се обиждат, ако не направят по нещо за малкото братче. И някаси са доволни от себе си, че могат да бъдат полезни и грижовни, нужни за някого. Пиша това, защото аз не удобрявам това едно дете да бъде буквално огъвано от насадено чувство за вина и дълг да отглежда, пази и възпитава по-малко дете. Едно нещо е детето да участва в живота на семейството, а съвсем друго е да бъде по родител от родителите на новороденото. Познавам такава жена, която като момиче не е имала детство, защото е била отговорна за братчето си. Тя е толкова склонна да се чувства виновна за неща, които изобщо не зависят от нея понякога. Това явно я е формирало сериозно като човек. И просто съм си взела поука от тъжните й очи.
На мен по-скоро ми се налага да напомням на малките, че като семейство споделяме отговорността по... почистването . По този въпрос, като във всяко семейство сигурно, все още чувам възражения и ми се налага да се повтарям. И като казвам почистването, имам предвид да оправят техните си разпилени играчки или дрехи. Поне в 90% от случаите.  Ако имам нужда да оставя малчо при тях за малко винаги го казвам с въпрос "Може ли...?" или с молба. така че те могат да ми откажат и да не се чувстват притиснати. Но обикновено това, което се чува е: "Искам аз да го гушкам", "Не, ти беше миналия път!", "А аз кога ще имам малко време с Лазарчо?" и други подобни делби.
 

Миши, Помилвана и при нас е така с каките, баткото и бебето - всеки иска да се занимава с Билянка, вместо с домашните, или каквото и да е друго. Но предполагам че това ще отмине, когато тя стане по-голяма и започне да им "пипа" вещите.
Засега не възлагам на големите някакви отговорности по гледане на бебето, освен да го наглеждат за по минута-две, докато то е на повивалника и аз отида да взема нещо забравено отнякъде. Аааа, и когато пътуваме Боян има "честта" да седи до бебка и да я занимава, ако мрънка. Естествено и това е временно - докато пътува с гръб към движението, после ще мога и аз да я наглеждам от предната седалка.

Матакосмата, преди време имахме идея за откриване на нещо като център за взимопомощ за многодетни родители и изобщо родители - място където да се разменят дрехи и вещи, да се канят различни специалисти за консултации - лекари, психолози, социални работници, юристи, счетоводители, да се провеждат срещи между родителите и представители на държавната и общинска администрация. Или пък да има дни за съвместни занимания за деца и родители (нещо като плейгрупите от сайта на Естествено.ком). Да се провеждат курсове и лекции свързани с родителството.
Това беше само идея - нямаме нищо разработвано като проект. Аз евентуално имам предвид място за подобен център, но не и яснота по въпроса как точно би работил той.

По въпроса за отговорността да осигуриш нормален живот на децата си, аз сигурно е по-добре да си мълча, но не мога да се сдържа. И при мен "така се случи", че родих три деца, преди да завърша образованието си и преди да имам и един ден трудов стаж. На 27 години за пръв път започнах работа. Майчинство едва сега взимам не от социалните, а като обезщетение от НОИ. И работя повече отколкото през целия си живот досега... наистина Но съм имала подкрепата на моите родители и свекърва ми (от кой финансова, от кой - морална). Мъжът ми винаги е работел, но едва последните 3-4 години е с по-нормално заплащане. Така че вярвам, че има независещи от нас обстоятелства, и ако чакаме идеалния момент да имаме деца, може да си останем само с чакането. А като се родят децата, вече се налага да се справяме някак и да влагаме повече старание

Mного здраве на сладура и поздрави от моя Дани - така да се почерпим взаимно!!! 
ЧЕСТИТО и на всички именници и рожденници днес ( опс, то станало утре )!!!

Обсъжданата тема ме наведе на много размисли, но обичам да обръщам гледните точки.....
Първо да кажа за прословутата бройка деца - ние "най - безотговорно" искаме и плануваме четвъртото си дете....Някакси не ни притеснява факта, че обиталището ни е 70 квадрата - липсата на мебели дава възможност на момчетата да ритат футбол на малки вратички   Телевизора ни е върху кашон, но тримцата се подреждат пред него и безстрашно воюват срещу Дарт Вейдър на Плей Стейшъна, а татко им възкликва :"Представяш ли си жена, още едно до тях!" и му светват очите!
Някакси не е въпрос на бройка, а на приоритети....Нито са гладни, нито са боси....и най- важното обичани са, приети са, ценени са...!
Иска ми се тук да благодаря и да се похваля с всички хора, които ни помагат! Не знам дали ще успея да опиша какво ми се случва всекидневно : обажда се приятелка :"Хайде да се видим - сестра ми ти праща една торба дрехи от нейните щерки за твоята!" , обажда се сестра ми :" Не купувай обувки на Кати, нося ти подарък!", обажда се майка ми :" Идвам ти на гости, но ме посрещнете на гарата, че една приятелка ми даде три торби дрехи за момчетата - не бързай да им купуваш!".........да не изброявам познати, съседи, почти непознати, приятели на наши приятели...Да не споменавам бабите и дядовците, които живеят с мисълта за нас - дядо ми :"Тез картофи, Ивано, за вас съм ги отбирал най - 'убавите да знайш!"...Свекър ми, който им купува огромен басейн, за да трупат щастливи летни спомени на село, угажда им да ритат футбол и се оставя да го бият на баскет, а ръцете му не знаят умора, когато ни помага с ремонтите......списъка ми ще е безкрааааааааеееееен!
Всяка сутрин има за какво да благодаря на Бога и за кого да се моля......има за кого да плача и с кого да се смея.....
Трите чифта ръце, които всеки ден ме прегръщат не са просто бройка и когато ми казват :"Обичкам те мамо!" не мисля колко ми струват.....а и предварително не съм пресмятала ще успея ли да им осигуря "всичко".........Просто се научих да давам и да приемам.....Разпознах изобилието в едни други измерения........Така ми е "промит мозъка" от тая незаслужена, безусловна любов, дето Господ ми я праща всеки ден, че не ме е страх от нищо!
Нямам розови очила, ама имам едни сини - като гледам през тях едно такова небесно ми изглежда всичко!
Благодаря и на вас - тук се чувствам в свои води, а и мога да си излея душата отвреме навреме....за което - извинете, ако прекалявам с излиянията .
Хубав ден на всички! [/color]

Маминкаваня, разплакваш ме, душицо!   
Съвсем си права. И ние така безотговорно поискахме, и то аз особено силно, да имаме 4-то съкровище. И аз така с благодарност, че и без това Бог ни благославя съвсем незаслужено всеки ден и като личности, и като родители. С благодарност, която е основание да повярваш за доброто в бъдещето.

Наистина ние с мъжа ми като се взехме имахме по 1 сак с дрехи в квартирата. Няма да спрем да го повтаряме, че всичките ни електроуреди се заключаваха в малко туристическо котлонче, на което готвех. Като казвам нямахме, да се разбира няма видео, телевизор, пералня, хладилник, микровълнова, изобщо... нищо! И това беше и след подаръците на сватбата - от тях се обогатихме със сервиз за хранене, вместо пласмасовите купи и с ютия.

Спомням си как мъжът ми се прибираше по късно вечер целият мръсен от тежката физическа работа и благодарен за 20-те лева, които беше изкарал  . Помня седмицата, която изкарахме на качамак, кус-кус и варени картофи и колко сладко ни  беше. Но от всичко най-много помня как всяка сутрин и вечер мъжът ми вадеше скритата в Библията му написана молба към Бога да ни благослови, да помогне на него като мъж и баща да снабди нуждите на семейството си и заедно със страхопочитение пред Бога, с благодарност, че се имаме един друг и имаме живота си - нов и различен от предишните ни грешки - се молехме  в съгласие и с надежда...
Когато бях бременна с третото ни дете, съпругът ми регистрира фирмата, която сега, след 5 години, е с над 20 човека персонал. Имам нужните уреди, които използвам, за безценните усмивки на децата ни. Имам същата и не съвсем същата любов на съпруга ми - сега е още по-красива, защото белезите от трудностите, преминати заедно, я правят толкова доказано истинска и вярна! Имам изобилие, което не забелязвам, защото никога не ми е било цел. И имам край себе си скъпоценни сърца и животи, които обичам и с които съм вече благословена да остарявам щастливо.

Прегръщам всички, които знаят със сърцата си мелодията на тази истинска, любовна песен, макар да  я пеят у тях с малко по различен в детайлите текст.
А аз ще се потопя, ще продължа още малко да си саморазказвам :"Помня как..."

След всичко написано до тук  в постовете преди моя - аз нямам какво да кажа по-различно!Прекрасни сте девойки!Всички  до една.Ето колко сме широкоскроени многодетните и какви големи сърца имаме (и аз съм една скромна!)

Ванче благодаря ти! Казала си го толкова хубаво!!!
Кога ще срещнем нашите дружини?

разплаквате ме рано сутрин.
точно така си представям нещата. аз израснах едно дете. тъжна история. майка ми и баща ми бяха прекалено заети с кариерата си и въобще не искаха повече деца.
 
откакто мога да мисля, съм мечтала за много деца. определено не две. така се случи, че не можех да имам собствени, операции, разни пернишки трагедии. така си и останах с мечтите. на 42 най-накрая се реших да зарежа всичко и да тръгна да осиновявам. страх ме беше много. отлагах подготвянето на документи, мотаех се, какво ли не още. все си казвах, че Бог след като е решил да не ми дава, зачи има нещо и явно няма да съм добра майка.
е, така се случи, че една случайност и по-скоро чувството ми за отговорност ме направиха майка преди две години и кусур. и оттогава не ми излиза от главата, че ще имам много деца. по домовете е пълно. има начини и да взема още, макар, че не е толкова просто технически, но в никакъв случай не е невъзможно.
спряла съм се на бройката общо 5, макар че не мисля, че 7 биха ме натоварили кой знае колко повече
вярно е, на 45 съм, но пък не искам и бебета. имам възможност да им дам нормални условия за живот и да ги отгледам, естествено с много помощ. аз си падам малко егоист и много удобна, ама човек с всичко свиква.
все още не знам дали ще бъда приемно семейство или ще осиновявам, защото приемното семейство има ограничения с пъруване примерно, а аз искам да съм напълно независима с децата.
ще го измилсля, но принципно не съм човек, който е склонен само да си мечтае......

многодетни семейства ме карат благородно да завиждам. смятам, че в повечето случаи децата растат много задружни и имат прекрасна ценностна система, стават добри и свестни хора. да не говорим, че това са къщи, в които  никога не е скучно.
не считам за безотговорно да има човек много деца. стига да не ходят гладни. всичко останало е според мен въпрос на организация.

станали сме материалисти и консуматори. грандомани и сноби. искаме лукс и неща, които нямат никаква духовна стойност. все повече жертваме духовните си ценности заради материалните. тъжна картина........

подходих към тези хора с много добро чувство. направих само една бегла сметка колко им струва храната за месеца и ми се зави свят видах ги в предаването и беше ясно, че децата не гладуват, сиреч, тези хора намират поне 1500 лева на месец за ядене, което си е постижение. децата са добре възпитани.
и не се излъгах. веска и кирил може би са различни, но определено са добри родители и живеят за децата си. просто са непоправими оптимисти. снощи им звъннах, за да им кажа какво сме намерили като помощ досега, бяха на училищно тържество.
на тях не им се вярва много, просто много хора са им обещавали помощ, но после са ги зарязвали. даже има един фрапиращ случай, ротери клуб е дал лекарства за голямата дъщеря, която е с бронхиална астма. лекарствата са били с изтекъл срок...........казали им, че все още обаче са годни

свикнали са на лошо отношение и глупави коментари, които не им пречат да продължават да са весели и оптимисти. не считат, че държавата е длъжна да гледа децата им. не мислят въобще, че някой им е длъжен. просто си търсят правата. каквито и да са те в АБСУРДИСТАН, където бройката на най-скъпите поръчкови коли на глава от населението надвишава в пъти тази от най-богатите държави в света. където се изхвърля толкова храна и се правят толкова излишни харчове, както никъде другаде.
където няма пари за лекарства на онкоболни деца и майките се бият като животни за да се вредят и вземат малко надежда за живот на децата си, но за нови мерцедеси и кабинети в НОЙ - има. и така нататък.........

просто всичко това ме натъжава. отношението към многодетните семейства, също. първата реакция винаги е - аууууууууууу тия са луди.
аз пък си мисля, че лудите сме ние. тези с по едно, две или никакви деца.

никога няма да забравя една жена, която живееше на партера в кооперацията в която израснах. беше лекарка, мъжът и зъболекар. нямаха деца, тя беше вече над 50. преследваше ни, защото сме шумни. седеше по цял ден на прозореца за да ни дебне. остаряха и умряха и все едно никога не ги е имало. племенниците им се избиха за наследството, а те умряха съвсем сами.
в момента, когато детският шум започна да ме дразни, си казах че ми е време. защото иначе ще стана като нея. една тъжна и озлобена, бездетна жена. която от страх да не развали собственото си спокойствие, не се беше наела да отгледа деца.

та така..........

идеята за организация за взаимопомощ е много добра и именно това е пътят. казвам го от наблюдения в германия. в целия западен свят подобни организации са основната движеща сила. естествено, не става лесно, защото ресурсите са малко. всеки е зает с децата и ежедневието си. виждам как е при нас, осиновителите. нещата вървят много бавно, но все пак върят напред.
има много начини да се постигне нещо в тази област, въпросът е правилните хора да се хванат. за жалост тези, които са каритативно настроени са претоварени, тъй като гледат да огреят на много места.

засега ще се огранича в проучване на ситуацията в германия. и то паралелно с останалите ми ангажименти. моя позната работи към служба, изготвяща проекти към европейските фондове, ще питам и нея.
има и друго, заради което хората са скептично настроени. а именно ромските семейства. знаем, че там многодетните семейства не са рядкост. друг манталитет, други разбирания.
така че, още от самото начало трябва да е ясно, че става дума за всички, а не само за етнически българските многодетни семейства.
няма и как да е другояче. което естествено ще доведе до нерпиятни за ухото коментари.
но няма как да разделяме нещата, а и не бива..........

Колкото повече ви чета, толкова повече се убеждавам, че майките с няколко деца сме по-различни от останалите жени. Когато преди няколко месеца забременях с третия си син, една от най-добрите ми приятелки ми каза: " И сега какво, само за това ще ми говориш." Мен много ме заболя и през тези 9 месеца почти нищо не споделях с нея по този въпрос. Все чаках тя да се сети да ме попита. Синът ми е  на три месеца вече, а тя още не е дошла да го види, защото трябвало да я поканим. И всичко това е поради факта, че тя все още няма деца. Съпругът й има проблеми и явно няма да могат да си имат собствени. От няколко години слушам как ще си осиновят детенце. Миналата година взеха документите, но още не са ги попълнили. И на мен ми става неудобно дори да й се обаждам, за да споделя прекрасните мигове с децата.
А аз всеки ден тръпна дали някой недоброжелател няма да се обади на социалните, че работя с малкия Марти в офиса.Смятам, че така е по-добре, отколкото да го гледа който и да е друг. А и на него нищо не му липсва, дори и разходките-излизаме в обедната ми почивка, която е достатъчна. Добре, че ви има-с вас мога да споделя всички тези проблеми и знам, че ще ме разберете.