Борбата с рака...-Коледна весела тема!!!- №7

Честит рожден ден на малкия бебок!! Много здраве и щастие да има,да радва мама !!!
Е май се събрахме.......да казва кой още липсва -да не посочвам.... Всички да са на линия!!!!Аз тихо чета и не се обаждам,щото само спамя......

Гледайте на 18 неделя по Евроком България, цялата истина за Антималигноцит, в интервю с Продан Христов в предаването "Преди лекарствата". Ще се гледа и по интернет, дали сме линк от нашия сайт.

Еххо какви сладки пингвинчета и тюлени  Страхотни снимки. Сигурна съм, че ще помниш това пътуване до края на живота си. И една голяма риба си се опитала да заснемеш но само опашката и се вижда. Каква е тя? И тези малките лодчици канута ли се казват не знам но не ви ли беше страх в тях толкова близо до ледената вода. Облечените сте като космонавти. Каква беше температурата? И.............честито за сертификата 
purple spirit да ти е живо и здраво детенцето, много да ви радва и слушка.
Кана мерси за сайта, веднага ще пробвам как става.

проба проба

Optimistiche тези големите риби са гърбати китове Бяха 2 и беше невероятно красиво. Забравих да кажа, че само малка част от снимките съм ги правила аз. Това са снимии от много хора, повечет от които правени в невероятни фотоапарати. Аз в началото се засилих с мето мижаво апаратче и просто като видях какво излиза се отказах.
Не не ме беше страх в каняците, мобе би едно едно най-страхотните неща, които правихме беше именно карането на каяк. Страшно близко си до водата. Не вдигаш никакъв шум и чуваш всеки звук. Просто все едно се сливаш с природата. Ние с мъжът ми бяхме карали преди това 1 път, защото се изискваше ако искахме да караме каяци там и честно казано страшно се запалихме. Даже се чудим дали да не си купим, защото много обичаме водата и с каяк можеш да стигнеш на места, които няма как да достигнеш. Примерно можеш да обиколиш един язовир. Откога си мечтая на обиколя язовир Ивайловград...
То беше доста смешно де. Първият път ни слагат двамата в двоен, каяк по наше желание за да ми е по-лесно на мен. Караме ние, мъжът ми постоянно "По-бавно греби, закъде си се забързала". Случи се нещо интересно и той докато извърти каяка аз се карам с него "Хайде какво се моткаш, пропускаме всичко интересно". Постоянно мрънках, че не отиваме там където аз исках. Както и да е, много силни характери сме и двамата съссилна изразена индивидуланост и това при нас е преманентно състояние Та, следобеда обявявам, че за нищо на света на искам да карам двоен каяк, а само единичен. Речено, сторен. Тикнаха ме в един единичен каяк, връчиха ми греблото и казаха "Давай". Е в този момент разбрах, колко трудно се управлява каяк с педали. В началото загребвам надясно и натискам десния педал инстинктивно, на ляво обратната ситуация....движех се на як зиг-заг...ама като съм се натресла сама, трая и въртя греблото. Хеле по едно време успях аз да разделя краката от ръцете и започнах да се движа по-поносимо. За мой кошмарен късмет (като се изхвърля за нещо съдбата моментало ми го "начуква") точно този ден решиха да караме 10 км. Та греба аз с пълни сили на опашката. Другите спират да ме чакат, аз се напъвам да ги стигна и хоп тъкмо стигна до тях и те тръгнат. Бях като моторна лотница. Не спирах да греба, ама мълча. По едно време вече си мислех да помоля една от лодките, който се движеха около нас (Зодиаци) да вземе да си ме прибере на кораба, ама ме беше много срам, не стога да че правех на супер отворена, ами и се предавам. Ей като го видях този кораб, толкова се зарадвах, както не бях се радвала на нищо от доста време Толкова бях прегряла, че си топях ръцете във водата от време на време за да се охлаждам. Като си свалих непромокаемия костюм за каяк от вътрешната му страна течеше вода. Термобельото ми беше все едно от кофа го извадих.
Ноооо. беше супер яко!!!! ....и изобщо не съжалявам ))) обичам предивикателствата и това беше още едно нещо с което се преборих ))))
Не знам кога, но може би трябва да си запиша всичките разкази докато са ми още пресни. Тези дни ще каним приятели в къщи да разказваме и най-много да взема да си запиша какво разказваме и да го напиша и доукрася, че иначе нямам време.

ей ме на в действие, има снежинка на обектива, ама к'во да правиш
http://picasaweb.google.bg/arsova.ani/2008Antarctica#5284111757461911682

    почева , ще го гледаме , от 13часа. 

Ехоо, страшна красота - направо е късмет да изпиташ такива удоволствия,друг свят. Пусни още снимки 

мм 500 снимки малко ли са

А ,сега ги видях/не успях да ги отворя/ и добих представа,но на живо си е по-добре....сега ще кажеш...е трябваше да те вземем с нас ли.....?!
Приеми ведро!

Еххо все едно описваш моя характер. Аз бих направила същото...и все го правя в едно или друго отношение Все се изхвърлям нещо напоследък, а пък ставали въпрос за спорт нещо все искам аз да съм първа

еххо, оптимистче,   май повечето тук сме се събрали "големи работи".  И аз съм така, но май това не е много хубаво, трябва да спреме "да се доказваме". Това поне аз искам да се науча, за вас не знам.

Еххо, чудесни снимки. Не мога да се нагледам на природата и на пингвините. Всичко е толкова хубаво и прекрасно, че чак се пренасям там.

Аби от сутринта изпих много кафета, разгледах снимките и понеже още не вярвах, че съм се събудила отидох на ледена разходка.
Връщам се и пак гледам ЕХХО, тя е да знаеш

ЕХХО Невероятно красиво 

purple spirit да ти е живо и здраво детенце и много много радост да ти носи   

Виждам ,че баба ви Хули не се е похвалила тук,ама аз вече не издържам ,та затова ще ви кажа
Туморния и маркер е 9.94
Аз съм ужасно щастлива
ей сега ще ми тегли една ама нищо

Viki i mama, много се радвам за Хули!