както винаги!
Направих коледната картичка, но с тримата, а календара - сам, но ще ви ги пусна по-натам, че да не се разрови някой тук от мойте и да се развали изненадата. А и аз имам доста свалени фрийбита - искаш ли да ти дам от тях? Ако да-пиши на лични, през скайпа ще е най-бързо
ама нещо ми става- кеф ми е да гладя за него, нищо че не ми се удава. Мисля си, обаче, че скоро ще отмине тая ми "радост"
И двама ухилени, не знаещи какво да кажем. Звъннах на доктора ми - каза идвай. За 30мин от незнаеща дали съм бременна, научих новината, потвърди ми я гинеколога, и чухме сърцето
Та така
Първоначално си теглихме по една дълга, но в последствие се заговорихме и моя мъж разбра че съм момиче видя ме на снимка и се започна едно омайване( той е много добър в омайването само това да ви кажа ) Говорехме си доста дълго време. Когато го видях на камера и като ми се усмихна се 1 незнам какво видях. В крайна сметка решихме да се видим. И знаете ли каква ни беше първата среща. Започна много трагично за мен. Цял ден се гласих, прически, грим дрешки и накрая го чаках 30мин под дъжда. Ако беше някоя от вас сигурно нямаше да го дочака. Както и да е. Дойде отидохме до нас да се преоблека и да се запознае с майка ми, понеже бях още малка и майка ми не ме пускаше току така с непознати батковци. Започнахме да излизаме няколко седмици и в последствие се разделихме. После пак се събрахме и пак се разделихме за 1г. Пуснах му аз мухата с няколко смс-а и започнахме да си разговаряме по телефона. Но в един момент викам си аз чакай аз сега да видиме колко е настоятелен. Започна да ми звъни да ми пише аз не вдигам и не отговарям. Но той настоятелен. Намериме по skype и аз си викам айде ще се пробраме пак. Обаче аз бях с нагласа че ще е нещо краткотрайно, но ......вече почти 2г. с бебе



За тежката артилерия да не споменавам.
И тези презервативи 
Искахме го, но първо трябваше да мине сватбата, защото мисълта да съм бременна булка не ме кефеше ама въобще. Да, ама не! Подозирахме още от зачеването - сгафихме с прекъсването на акта
Но на мен нищо различно не ми се случваше, дойде Нова Година - пих и пуших като за световно. Не помня на коя дата, но в началото на януари ми закъсня и купих тест. Бях правила тестове и при предишни закъснявания, така че бледата втора черта за мен беше сигурен знак, че чакаме дете. Много плаках. Уж го исках, мислех за него...а тогава ревах като магаре и мислех за глупости от сорта на: ще се справим ли като родители, не ни ли е рано, чисто финансово ще станат ли нещата...и така. Иван беше страшно спокоен, щастлив и внимателен, за минути успокои и мен.
Браво на вас 
Впечатлена съм 
). Аз от три дни спрях Инфакола и малкият е със страшни газове
Сега се чудя дали пак да го почвам или да изчакам още няколко дни 
Ми ние май ще ходим към Пз, но още не е много ясно кога. Непременно ще пиша едно ЛС като тръгнем
Че крайно време да направим една пазарджишка среща 
Милото пък ми се смее и разправя, че съм се превърнала в класическа домакиня
Абе, нашите са си най-хубави, т'ва е
о, че отново да си увелича лактацията. Имам чувството, че понякога я домързява, но явно остатъчните количества доста трудно ги издърпва и затова се дърпа... 
), че то другото иска и търпение; понякога едни панталони цял ден ги скъсявам докато се натуткам...
) и в нашия град за съжаление с френски се налага превод изключително рядко, колкото да не забравя езика и да ме раздразни. А толкова обичам това да правя!
Препоръчани теми