22 стотинки и една човешка грешка

много е трудно да дадеш пари на някой в такава ситуация без да го обидиш .... да не кажа невъзможно.
за просяците не коментирам.

     Да,винаги и във всичко трябва да сме тактични с хората. И когато предлагаме помощ,и когато самите ние се нуждаем от такава. Но в конкретния случай,Мишона,не се коси толкова. Сигурна съм,че си била внимателна и мила,когато си искала да му услужиш,но...
 Има си такива кисели хора,не само стари,но и млади. Целият свят им е крив. Така си представям аз този дядо.

Хора, постъпката ми беше абсолютно първосигнална. Всеки от вас е постъпвал така някога....

Кое е водещото, когато се опитваме да помогнем на някого в беда - алтруизмът или егото? Струва ми се, че отговорим ли си на този въпрос, ще си отговорим и на въпроса защо в нашата държава има толкова много нуждаещи се и, в същото време, толкова малко реална помощ.

Преди 10 дни ми се случи нещо подобно. Бях на пазара и купувам мандарини на малката. На същата сергия жената продаваше и парчета тиква, от тия дето им викат "цигулки". Една баба пита продавачката дали има още тикви, чакала пенсията за да си купи едно парче - "Сезона мина, а ние още не сме опитали тиква". Стана ми толкова мъчно, бях на косъм да й предложа да й купя тиква, но си представих каква конфузна ситуация би се получила ако тя реагира като стареца в първия пост, това ме спря. Не съм сигурна че постъпих правилно. Жалка и тъжна случка, парче тиква не би струвало повече от левче.
Иначе така ми се е случвало да помагам на дете в кварталния магазин, не веднъж и не е имало проблем, децата имат по-малко скрупули.

Алтруизмът обслужва егото. По същество  нещата са същите, като в темата ( заключената) с даренията.
Много добре трябва да се премислят нещата, когато се отнасят за други хора, моделът Аз просто не рбаоти ( това принципно, не конкретно за този случай). Иначе аз винаги си усмирявам първоначалните реакции, броя до десет и обикновенно не се намесвам. Винаги си имам едно наум колко е лесно да о**ра нещата, да обидя човек или чрез непремерена намеса да забъркам каша.

Е, Рокси, това последното, което си написала...мммм...не е точно така. Отстрани погледнато.

     Всички хора,дето пращат есемесчета,дават дрешки,играчки и лакомства,са в повечето случаи анонимни. Рядко някой от тях надписва чувала с дрешките,но го занася от сърце. Виж,някои хора обаче имат нужда да застанат нависоко,да се провикнат силно,всички да видят и чуят колко са милосърдни и колко важни неща правят. Те пък задволяват само и единствено егото си. Хората са различни. Истинското милосърдие е голяма рядкост,но се среща и в днешни дни. И слава Богу!

Слава Богу, наистина, че в човешката природа надделява съзиданието! maraidara,

Може да се каже, че от две години се опитвам да се занимавам с благотворителност и  да помагам...
нагледах се на много неща...
Убедих се се в едно - помагай само на този, който ИСКА да му бъде помогнато.

Мишона, според мен правилно е това, което си направила, защото си усетила вътрешен порив и си го направила, реакцията вече е друг въпрос, да правим каквото трябва или по - точно мислим за правилно, а да става каквото ще !
И аз често се замислям над тези ситуации, но обикновено ако не реагирам на момента и не предложа помощ, после се чувствам глупаво, гузно и т.н. Няма еднозначен отговор, защо правим благотвортелни постъпки, обикновено е заради себе си, а да си призная, понякога ако някой просяк е мноого досаден, му давам пари само и само за да ме остави на мира. Иначе предпочитам сама да решавам на кого и колко да дам и обикновено избирам ненатрапчиво протегналите ръка хора, не някой, който ме дърпа неистово за палтото ...
Преди месец два в центъра на Варна, някакъв човек на средна възраст с вид на бачкер, почна да ми говори някакви неща нещо средно между хвалби за външния ми вид и просия за конкретна сума за "чорба". Имах едри пари и стотинки, които бяха по - малко от това, което искаше, но му ги дадох. И човекът ги взе и с все сила ги запрати по мен, крещейки и обиждайки ме, че това било подигравка и тези пари за "чорба" не стигали  . Направо се втрещих, щеше да ме набие  . Но хора всякакви, това не ме е отказало да давам, ама ми стана доста тъпо след тази случка ...

Наскоро пред магазин в квартала, синът ми ме задърпа да помогнем на някакъв "беден човек". Аз бързам, не гледам хората около себе си, но малкият наблюдава. Спрях се, огледах се, никъде не видях просяк и казах на сина си, че не виждам беден човек. Обаче него го беше обхванало желание да помага и това е, трябваше да се даде на някого нещо. Гледам, до входа една жена продава нещо като ябълки - дребни, събирани от земята, сещате се за какво говоря - и някакви букетчета - листа с дребно цветенце. Запътвам се към нея и я пита:"Извинете, вие бедна ли сте?" Тя ме поглежда и казва:"Не. Аз не съм бедна. Не прося. Аз продавам". "Жалко" - казах аз - "синът ми имаше желание да помогне на беден човек, но вие не сте такъв. Все пак, искате ли тези 5лв.?"
И тя протегна ръка. И ги взе. Рече да си взема букетче поне. Аз си взех.

Всъщност, нямам идея какво е това гордост и какво общо има то с парите. Предложих на някаква жена 5лв. Изобщо не виждам нищо обидно в тая работа, не съм искала нищо. На мен са ми правили далеч по-неприлични предложения. Впрочем и те не са ме скандализирали, както почти нищо в живота.

Имах подобна ситуация лятото. Тръгвахме на море и стоях на терасата да чакам таксито. Виждам един дядо, рови в кофата. Затичах се към него и му подадох цяла торба с колбаси, защото нас нямаше да ни има 2 седмици и щяха да се развалят. Той ме погледна и каза, че събира хартия. Въпреки всичко му обясних каква е ситуацията, че всичко си е ок с храната и т.н., но не пожела да я вземе. Закачих я на кофата и докато се кача, вече я нямаше. Надявам се той да се е върнал и да я е взел.
Разбирам ги хората, но пък ми е ужасно кофти за пенсионерите, някои от тях живеят ужасно, хранят се само с хляб и кисело мляко, а здравословните им проблеми изискват друга храна .... няма как, такъв е животът.

Всичко зависи от човека, на който искаш да дадеш едно рамо.
Била съм свидетел как дядо в подобна ситуация прие помощта с благодарност и с думите, че ще върне парите на другия ден - ще ги остави при касиерката на магазина...
А предполагам, че му е било доста неудобно и притеснено, но успя да поеме подадената ръка, за което му се зарадвах.
Подала си ръка, човекът не е бил готов да я поеме, хора разни... Риск губи, но и риск - печели. Ако ти е на сърце продължавай все така да поемаш риска на човещината  

     Разбирам те.
     Преди доста години имах магазин за хранителни стоки -  там съм имала доста подобни случки, но като  продавач.  Хем ти се иска да помогнеш,   хем така да извъртиш хватката, че да не обидиш човека,  особено пред други клиенти.
      Ето една ситуация. Това съм го писала и тук , но отдавна.  Една  мъничка и много възрастна жена - около 90, мила, крехка, спретната.  Всеки ден си купуваше нещо от сорта на хляб, мляко и кремвирш или маргарин.
     Един ден, обаче  се закова пред витрината...  седя около 10-на минути, клиентите я подминават, прескачат, ние си мълчим ия изчкаваме  - рядко възпитан клиент ,  ..
     После пристъпи и с един  ужасно  "прегънат"  от неудобство глас помоли за малко маслини за  0.80ст, колкото  да ги опита, че и били любимите.   Само с поглед се разбрахме и продавачката/ аз съм на другия щанд/ и отмери поне едно 400гр/ подаде ги.
     Тази жена се сви на две буквално от неудобство и отбялаза, че това е много и наистина не желае..  Хукнах аз към нея, псувайки се наум за тъпизма, който сътворих.  Заобяснавах, че тази партида  маслини ми свършва  и просто   искам да се оттърва, че не съм идкала да я обидя, просто  ме улеснява и мен, пък и за нея ще е приятно да я почерпим За  ЗДРАВЕ  / идиотии/,  нопък дамата се кандърдиса , но взе  САМО половинката.   След време разбрах, че това е преподавателка на майка ми от френския колеж.
      Много ми се иска да помагам,  но те не искат подаяния, просто искат достойни старини. /  Може да е банално,  но ето  аз, Мишон, и доста хора тук се  сблъскват с  последните Мохикани/

Направо се разревах, докато четях темата.
Колкото и да се плюем, че грам човещинка не ни е останала...
докато следвах във Франция ме обраха до шушка. Беше ужасно, докато си взема заплатата нямах дори какво да ям. Унижението беше ... Стигнах дотам,че отидох да си взема консерви от Червения кръст. Дотам пеша, ама на връщане се развихри страшна буря, аз натоварена с 20 кг консерви. Молих се като куче, шофьора на автобуса да ме качи, като 100 пъти му повторих, че ако мине контрола, аз ще си взема фиша за глобата. .. Вървях си 5 км пеша под дъжда и плаках като съдрана. Не вярвам, че в уж безчовечната България това изобщо може да се случи.